Нешка Робева пред ПИК и "Ретро": Бъчварова, не съм говорител на Ванга. Това е мръсно!
Преди Десети ме включиха в списък на покойниците
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нешка Робева отказа да бъде удостоена с орден „Стара планина“ – първа степен, след скандално оспорване на качествата й в Министерския съвет.
Жената, която направи момичетата на България златни, е родена е на 26 май 1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова.
За 26 години треньорска работа нейните възпитанички завоюват 294 медала, 7 абсолютни световни, 10 европейски титли и 2 вицеолимпийски титли.
През 1988 г. е изключена от БКП заради Русенския комитет.
Знакови и обвеяни с мистичност са срещите й с пророчицата Ванга.
Спектаклите на Нешка „Два свята“, „Орисия“ и „Готови ли сте“ добиват изключителна популярност. Трупата й има над 400 участия в страната и чужбина - Бродуей, Сингапур: „Арт фестивал“, Гърция, Турция, Белгия, Израел, Италия и Македония.
- Глупост на духовни лилипути, които ви искат като брошка в колекцията си, преднамерена обида или опит за унижение беше скандалът с предложението да бъдете удостоена с орден „Стара планина“ – първа степен, който вие отказахте, г-жо Робева?
- Аз се въздържам от квалификации и обиди. Министър Павлова е дала някъде интервю и е казала, че тези спорове са се получили заради подкрепата ми за програмата на Николай Бареков. Трябва обаче да дораснем дотам, че да се отдели сеното от плявата. До момента, в който министърът на вътрешните работи – Румяна Бъчварова, не направи в интернет трибуна за това, че съм застанала зад най-пошлата политика, тази на Бареков, аз изпитвах вина. Но тези хора, които ме укоряват, са на власт само заради такава пошла политика, заради подкрепата и гласуването под строй от хората на Ковачки. Така се крепят правителството и парламентът. Когато те си позволяват да ме сочат с пръст, аз категорично отказвам да поемам всякаква вина. Да се спори кое е култура, кое е спорт – ясно е, че овластените използват властта си, без да имат критерии, за да подчинят една личност или да я унижат.
- Защо е възможно да има хрантутници и безличия, както ги наричате, които да точат зъбите си върху вашия безспорен авторитет. Искате ли оставката на Румяна Бъчварова?
- Когато казвах това, имах предвид практиката да се плаща на тролове, които да се вихрят в интернет. И това се доказа. Ако някой припознава себе си между хрантутниците и безличията, това не е мой проблем. Но че се плаща на такива хора, за да подемат кампании, е факт. А това, че министър Бъчварова се е засегнала и че е решила, че това се отнася за нея, най-малкото говори, че това са хора с комплекси.
- Възможно ли е на един кантар да бъдат качени успехите на Нешка Робева за 70 години и мимолетността и еднодневието на някои си Бъчварова, Горанов, Ненчев, Лукарски, Захариева, Кунева, пък били те и министри?
- Никога не съм се смятала за нещо изключително. Аз съм дете на бедни родители. Израснала съм в среда на работници. Никога не съм се отделяла от земята и не мога да си представя, че мога да разделя хората, защото в същото време знам, че на едни бог е дал повече и те трябва да дават, на други – по-малко, на трети нищо - и на тях трябва да се помага. Така че не искам да сравнявам това, което правят нашите министри, с това, което може да направи един човек на науката, на културата, на спорта. Това са несравними неща.
- Как е възможно в Япония и в Русия Нешка Робева да е боготворена и митологизирана, а в родната й България да е оспорвана и хулена?
- Това не е вярно. Хората и сега ме търсят с малките си жестове на внимание. Трогнах се например как една жена е изплела одеялце, мислейки за мен, и е минала километри, за да ми го подари. Това за мен е същественото. Аз съм абсолютно убедена, че много от нашите големи имена и в културата, и в спорта са били награждавани с държавни ордени. Не се помнят обаче ордените, а делата им. Ако съм останала в съзнанието на хората като човек, който е направил нещо за тях и за България, това ми е достатъчно. Това ми дава сила.
- Може ли да се прави паралел между обидата, която ви бе нанесена от Министерския съвет със срамния дебат за ордена, и изключването ви от БКП заради Русенския комитет през 1988 година?
- Мога да разкажа и друг случай. Преди 10 ноември бях член на пленума на Комитета за култура. На последната сбирка преди промените аз, Светлин Русев и композиторът Георги Робев не бяхме поканени, защото бяхме включени в списъка на починалите. Когато чух какво е казала министър Павлова, че защото съм подкрепила Бареков, не заслужавам ордена, се удивих много повече, отколкото нечистоплътните внушения, които се опитва да прави министър Бъчварова чрез интернет по мой адрес. Така не може.
- Сътрудничеството ви с Николай Бареков беше ли грешка?
- Да, аз подкрепих програмата на Бареков, но аз нито съм във властта, нито съм в парламента, а той вече е отстрелян от политиката.
- Ако дърленето, пазарлъците в парламента и наивността в политиката взимат връх над очакването да ни се случи нещо хубаво, добро и красиво – къде е надеждата, не я ли загубихме окончателно между предишните и следващите избори?
- В очакване на Годо. Дълги нощи правя анализ върху поведението си тогава. Питам се какво и защо ме накара да повярвам. И мисля, че това е желанието нещо да се промени. Силното желание да усетиш, че най-после нещо става. Програмата на Бареков беше наистина много добра. Мотото й беше да се сложи край на статуквото. Но всички партии, изглежда, са гледали да се докопат до парламента и да станат част от това статукво. Това е страшното, това е отчайващото. Но в живота се случват кръговрати. Нима преди 30 години някой е вярвал, че социалистическата система може да се срине?!
- Не ви ли предупреди Ванга за това ни бъдеще?
- Едно от най-нечистоплътните внушения, които се опитва да направи Бъчварова, е, че аз дори след смъртта на Ванга говоря от нейно име. Това е толкова кощунствено и мръсно, че съм потресена. Разрешавала съм си да кажа само това, което Ванга ми е казвала. Леля Ванга пред мен никога не е говорила кой ще бъде на власт, какво ще се случи и какво – не. Но наистина е казвала да се държим за Русия, да не се делим от нея и че Америка няма да ни помогне.
- Може ли Бойко Борисов да бъде водачът, който ще изведе страната на спасителен път?
- Карате ме да си приписвам способности, които наистина не притежавам. Аз самата много често грешах, вярвайки дълбоко в силата или морала на определен политик. В този смисъл Николай Бареков не е първият случай. Да си държавник, оказва се, е отговорност, която изисква да осъзнаеш, че ти е дадено да държиш съдбата на един народ в свои ръце, да поведеш този народ, да му вдъхнеш вяра, да запазиш младите хора, да им дадеш перспектива, да отдадеш почит и уважение на възрастните – това значи много високо интелектуално и духовно ниво. Малцина успяват. Не удържат на властта и парите.
- Коя всъщност е най-голямата ви грешка, г-жо Робева, коя е голямата грешка на България и има ли изход?
- Няма смисъл да класирам моите грешки. Много са. В същото време – да кажа, че съм сгрешила, подкрепяйки демократичните промени, защото те доведоха народа ни до мизерстване, също не бива. Това са процеси, които трябваше да се развият. Тези, които си присвоиха комунистическия идеал, социалистическата идея, обаче много бързо забравиха смисъла на тези идеи и логиката на този процес. Аз дълбоко вярвам, че ако в света няма социална справедливост, той никога няма да бъде сигурен и мирен.
- Вие познавате столетницата. БСП с Нинова начело има ли шанс, или е олигархично РМД? Каква е ролята на Първанов като държавник, може ли той да е обединител на лявото, на центъра и на нацията?
- Смятам, че БСП имаше въпиюща нужда от промяна. Дано Корнелия да успее да я направи. Тя трябва да се ориентира. Казват, че е подкрепена от олигарсите. Може и така да е. Но едно е да те подкрепят, за да получиш това, към което се стремиш, а друго е след това да започнеш да осъществяваш своите виждания. Защото може да се тръгне към промяна на партията и Корнелия да каже на олигарсите: „Благодаря ви, но не мога да отговоря на искането ви за лично облагодетелстване“. А Първанов категорично не може да бъде обединител, след като той се доказа, че е разединител. В един много тежък момент за БСП той й заби нож в гърба. Това беше доста грозна постъпка, а след това подкрепяше правителство, срещу което са дори хората, които са му гласували доверие.
- Това, което ни се случва на всички нас, българите, може ли да бъде извлечено като поведенчески модел от рекета, който реализира депутатът и монополист в разпространението на печатни издания Делян Пеевски с убийството на живо на независимия вестник на осмислените и зрели хора „Ретро“?
- Световната практика и историята доказват, че тези, които имат пари и власт, никога не са обичали свободолюбивите и независими хора. Защо са им тези пари? Чрез тях те мислят, че притежават силата да владеят хората. Това е тяхната най-голяма съблазън. В един момент тези пари са им абсолютно ненужни, но те имат усещането, че властват над човешката душа. Когато тези пари се излеят и отидат като изпитание в ръцете на хора, които нямат съзнание за какво става въпрос, те започват да правят това, което се случва с в. „Ретро“. Готови са да унищожат всеки, който дръзне да им противоречи.
- Заколението на един независим вестник, какъвто е „Ретро“, за празника на писмеността и културата – 24 май, не е ли знак за смъртта на духовността ни въобще?
Цялото интервю и още много интересни четива вижте на Retro.bg!
