Нешка Робева с разтърсващ разказ защо е поела ансамбъла на Германия: Трябва да оправям чуждите бакии
Последвайте ни в Google News Showcase
Легендарната Нешка Робева заяви, че е поела германския ансамбъл, за да оправи грешките на своята предшественичка Екатерина Дуламова, съобщава Би Ти Ви.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
В публикация във „Фейсбук“ Робева разкри, че първоначално е била помолена от бившата световна и европейска шампионка Ина Делчева да постави само една от композициите на ансамбъла на Германия за предстоящото световно първенство в София през септември. След като приела поканата обаче, Дуламова отказала да работи по нейните композиции и предпочела да върне старите.
Робева се върнала в Германия и поела ръководството на момичетата, а за уволнението на другата българка не изпитвала угризения.
Ето какво написа Робева в своя Фейсбук-профил:
"Здравейте приятели.
Почти седмица не сме се чели, защото от почти толкова време съм в Германия. За съжаление, но и за щастие, в старата къща, където се настанихме с Рейчъл и Лъчезара, няма интернет. Няма телевизор, дори радио няма… За съжаление - защото общуването с вас ми липсва. За щастие - защото и аз и децата разбрахме какво значи да си легнеш с кокошките… На всеки час, часовникът от старата кула ни напомня за годините, когато за мнозинството от хората, той е бил единствен източник на информация за времето...
Шмиден е малко градче близо до Щутгарт. Тук е събран на централизирана подготовка националният отбор по художествена гимнастика на Германия. А защо ние сме тук? Интересен въпрос, особено, ако човек сам си го задава.
През лятото в залата дойде Ина Делчева - бивша световна, европейска и олимпийска вицешампионка от ансамбъла 1993 – 1996 г. Ина е омъжена в Германия и има две прекрасни деца. Всяко лято със съотборничките си идват да ни видят. И поздравят старите си треньорки. Тази година, разказвайки за работата си, ми предаде молбата на ръководството на тяхната федерация - да се съглася да поставя една от композициите им за Световното в България. Дълго отказвах, но Ина не отстъпваше. Немците искали аз да направя едната, а известна руска треньорка, другата композиция. Не се съгласявах, защото неведнъж съм брала ядове, когато видя последствията от чуждата работа върху моя композиция...
Ина изтъкна милион аргументи, защо трябва да се съглася и аз в края на краищата приех да поставя съчетанието с 5 обръча. По-късно, обаче последва втора настоятелна покана. Тъй като това, което съм направила им харесало, не би ли могло да направя и другата. Няма да преповтарям вече разказаното. Радвах се, че мога да помогна на колежките и най- вече на българската треньорка, която ръководеше отбора вече втора година. Наивно мислех, че и тя се радва… Какво самочувствие?
Обещах на германците, че ще отида още два-три пъти, за да видя и внеса корекции, ако се налага, в композициите си.
Почти бях забравила за авантюрата си, когато от Германия започнаха да пристигат тревожни сигнали, че колежката - българка не харесвала композициите, че спряла да ги работи и настоявала да се върнат старите?! Немската страна упорито настояваше да поема отбора и оправя бакиите, сътворени типично по нашенски, с отбора…
Няма да влизам в подробности, но когато изтъкнах, като аргумент, че не мога да оставя децата, нито клуба, получих предложение да взема и тях, както и обещание да мога да пътувам и продължа работата си в КХГ „Левски“… Отказвах, защото наистина никога не съм си представяла, че мога да застана зад друг, освен българския отбор. Това което ме накара да взема решение и да тръгна почти веднага, беше видеозаписът, който ми изпратиха… Не зная какво си е мислело нашето момиче, как си е представяло нещата, но според моя скромен опит, поне за първата част от годината, отборът беше тотално провален… Композициите ми изглеждаха по-зле от деня, в който ги завърших, а бяха минали 3 месеца...
И така - ние сме в Германия.
Отдавна не ми се беше случвало да работя в зала, без на всеки 2-3 минути да се пазя от летящи предмети, без да се надвиквам с музиката, която звучи от три уредби едновременно и без да укротявам една сюрия деца… За всяка от двете състезателки има по един терен... В залата е топло, светло, чисто и уютно. Немските гимнастички до 14:00 часа са на училище. Ние сме сами.
До днес работех само с Лъчи и Рейчи, с която след десет дни пътуваме за Москва, на квалификацията за Младежки Олимпийски игри. В Москва Рейчъл, която е родена в Америка, живее в България и тренира в „Левски“, ще представя Македония?! Това е друга история, ако ви е интересно, ще я разкажа по-късно…
В Германия моята млада българска колежката – беше заменена с баба си. Явно на германците възрастта на треньора не им пречи.
Дали съжалявам за уволнението на колежката?
Не!
Поисках да помогна… Самочувствието й попречи да приеме протегнатата ръка. Ако е умна, ще направи, така нужните й изводи и ще продължи напред, приемайки ситуацията, като полезен урок. Ако не – ще продължи да използва името на българската школа още известно време и до там… А сега тук, аз ще се опитам да оправя чуждите бакии.
Това е ситуацията за момента. След няколко дни сме отново в България, за да вземем участие с гимнастичките на „Левски“ в първия, за годината турнир по художествена гимнастика.
След това отново в Германия, България, Германия….
Мразя да летя…"
