ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кабинетът измени националната програма за превенция на хроничните незаразни болести, за да направи тази година извънреден скрининг за рак на шийката на матката сред млади жени. Причина за промените е фактът, че този вид рак заема второ място по честота сред раковите заболявания при жените на възраст между 15 и 44 г., обясняват от правителствената пресслужба.
Решението предвижда да се допълнят дейностите, финансирани от НЗОК, като се включат прегледи от специалист по акушерство и гинекология и цитонамазка на жени на възраст 20-29 г. и 40-49 г., независимо от здравноосигурителния им статут. Включват се същите изследвания и за жени без здравно осигуряване на възраст 30-40 г.
Предвижда се да бъдат извършени 90 000 прегледа при лекар специалист по акушерство и гинекология и 90 000 медико-диагностични изследвания на цитонамазка, като ще са необходими допълнителни средства в размер на 9 000 000 лв. за трансфер по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., допълват от МС. Ще бъдат покрити разходи за прегледи и изследвания сред уязвими групи в труднодостъпни и отдалечени райони. Има пари и за информационна кампания сред населението.
Ракът на маточната шийка е определян като рак на младите, обясняват специалисти. Нарастването на заболеваемостта е най-изразено в две от възрастовите групи - при жени на възраст от 30-39 г. и 40-49 г. За разлика от тях темповете на нарастване на заболеваемостта при жени над 60 години и при 20-29-годишните са сравнително ниски.
Превенцията минава през ваксинация срещу човешкия папилома вирус (HPV), който е сред основните причинители на този вид рак, като в световен мащаб тя се прави при момчета и момичета, които още не са започнали половия си живот на възраст между 9 и 13 години. У нас обаче към процедурата има голяма подозрителност и покритието на ваксината е около 3%. Преди година на специализиран форум бяха огласени данни, че се наблюдава намаляване на смъртността от рака на маточната шийка в страните от Западна и Централна Европа, но увеличаване в страните от Източна Европа. "България заема едно много тъжно място в тези статистики. Лошото е, че имаме програма, но тя не се изпълнява", коментира тогава проф. д-р Радка Аргирова, председател на Националния експертен борд по вирусология.
