Нидал Алгафари пред ПИК: Не е изключено под натиска на улицата заради цените на тока и храните Радев да изчегърта собственото си творение – правителството на Харвардите. ГЕРБ сътвори груб фал при клетвата на президента
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическият анализатор, писател и пиар експерт Нидал Алгафари проговори пред ПИК за речта на Румен Радев при заклеването му за втория мандат в Народното събрание, за поведението със стоенето прави и излизането на ГЕРБ, както и дали е успех, или провал посещението на Кирил Петков в Република Северна Македония. Дали пък всички тези теми не са пушилка за отклоняване вниманието на обществото от сериозните проблеми с тока, цените и COVID, разсъждава Алгафари.
- Г-н Алгафари, чухте ли в речта на президента Румен Радев при заклеването за втория му мандат в Народното събрание нещо визионерско, или това бяха трафарети тип „доклад на партиен секретар от времето преди 10 ноември“?
- Изненадва ме, ако някой въобще е имал очакване от речта на президента Радев. Приемам това с известна насмешка. Това може да бъде питано само с доза хумор. Каква реч може да има той. Той е представител на българския народ и като такъв представител на българския народ трябва да ходи от време навреме, ако го поканят, някъде, дай, Боже, в новия му мандат да го поканят поне в съседните ни държави. Да не говорим за Щатите, Русия и другите големи държави. И като го поканят, да ни представя в някакъв благоприятен вид. Да покажем, че имаме що-годе някакви хубави хора. Това е, което той може да направи. Той имаше възможност в миналия му мандат да си спретне президентска република. Успя да го направи. Но видяхме и какво успя да сътвори – машинациите с машините около изборите, с бухалката на Бойко Рашков. Успя да накара една много голяма част от хората да не гласуват. Не гласуваха нито за него, нито за опонентите му. Затова той беше избран с най-ниския електорален резултат от всички проведени досега президентски избори. Видяхме, че не можа да се справи с корона кризата, въпреки че произнасяше големи дитирамби как и какво трябва да се прави. Видяхме, че нищо не успя да направи. Видяхме, че по негово време започна безумната инфлация и скачането на цените, вместо да се справи с това. Затова беше логично той да не говори нищо. Учудвам се на всички, които са имали някакви очаквания от президента Радев да каже нещо визионерско, нещо за бъдещето, когато нищо не зависи от него.
- Не беше ли обаче странно поведението на ГЕРБ в залата – първо, стоят мирно, прави, на крака, а след това, щом стана дума за корупция, за мафиотизирана държава, напуснаха. Това не е ли незряло поведение и някаква идентификация?
- Смятам, че това беше изключително груба грешка от тяхна страна. Не знам защо са го направили. Те трябваше да останат в Народното събрание, защото те са народните представители, те са тези, които по един или друг начин трябва да защитават интересите на избирателите си, и трябваше да стоят, да ръкопляскат, ако нещо умно чуят от президента, ако чуят нещо по-глупаво, да покажат, че някъде бърка, че не е прав. Не биваше да излизат, не биваше да го оставят. Въпреки че ги разбирам напълно. Това са хора, които бяха много тежко удряни, много тежко бити, много тежко обиждани. Всичко, което можа да направи една държава срещу тая, успяха да го направят в този период от време. Но така могат по-скоро да се сърдят в детската градина. Там по този начин може: Другарко, другарко, аз съм сърдит и отивам в кьошето. Не биваше да го правят според мен и допуснаха грешка. Политическа грешка.
- Фантастичен успех или колосален гаф беше визитата на Кирил Петков в Република Северна Македония – кой ще се вози по въздух до Скопие, след като тази линия се оказа несъстоятелна още по времето на Станишев, има ли български и небългарски фашисти?
- Много ми е трудно да вляза в тази тема. Със сигурност има един краен национализъм и от едната, и от другата страна. Тези крайности не могат по никакъв начин да се съберат и не трябва да се осланяме на тях, а да търсим някаква среда. Тази линия обаче, която той ще прави между София и Скопие, анализите показват действително, че такъв пътникопоток няма. Да връщат нещо, което е било губещо, смятам, че не е правилно икономически. Но тъй като той беше казал, че ще отиде, и след това явно някой му е намачкал капата и го е питал „ти какво ще вършиш там“, за да не се озове в някаква комична ситуация, се е наложило да измисли нещо. И е измислил, че ще прави въздушен коридор. Според мен можеше със същия успех да направи и лифт от София до Скопие. Казвам го с дозата хумор, разбира се.
- Дали обаче това е автентична, българска политика, резултат от харвардските, технократски и бизнес виждания на компанията Киро и Асен, или е нещо привнесено, нещо, което ни се налага отвън, както се твърди дори не без участието на САЩ и Херо Мустафа?
- Със сигурност отвън ни налагат и ще ни наложат да приемем по някакъв начин компромис от наша страна. От друга страна, македонците също ще трябва да направят някакъв компромис, защото, предполагам, САЩ, НАТО и ЕС искат да приобщят Северна Македония към алианса и Стара Европа, за да не я предадат на руснаците и на сърбите. Затова ще трябва да се правят някакви компромиси. А пък нашият министър-председател, който все още смята, че държавата е фирма, трябваше затова да покаже пред неговите началници, че нещо е постигнал, все пак авиолиния, не съм тотален неуспех. Така да отчете в доклада си, че не що е свършено. Не смятам, че постигнаха нещо особено, но пък може би в някакви лични отношения с министър-председателя на Северна Македония има пробив, който да омекоти малко политиците, да се намери някакъв начин, по който да спрем да търсим и ровим в тази история. Защото иначе се получава като шиитите и сунитите. И до ден днешен се карат за нещо, което се е случило педи 1500 години.
- Не е ли всичко тава, което ни поднася политическият дневен ред, обаче, в това число темата с Цацаров в КПКОНПИ или прокуратурата, пушилка за отклоняване вниманието на обществото от сериозните проблеми с тока, цените, COVID?
- Не мисля, че съзнателно отклоняват вниманието. По-скоро не знаят какво да правят. Защото едно е да си управляващ фирма, в която нямаш тежестта на пенсионерите, нямаш тежестта на образованието, на здравеопазването, нямаш дертове с националната сигурност, те не правеха сметка, че ще трябва да се занимават и с това. Свикнали са всичко да е като в една ексел таблица. От едната страна пише плюсове, от другата – минуси. И накрая трябва да излезе нещо горе-долу на нула. Обаче управлението на държавата е нещо, малко по-различно. Малко по-тежко е, а има и история, икономика, човешки съдби. Затова те сега започнаха да се сблъскват с реалното управление на държавата. За съжаление, все още се държат като в предизборна кампания. И продължават да говорят за неща, които явно не са им по силите. Имаше много обещания. Казаха например, че в момента, в който се спре кранчето на кражбите, ще има пари за всичко. Слава богу от една година те са спрели краденето, вече няма кой да краде, те са на власт. Те не крадат. Т.е. трябва да има пари за всичко. Ама към този момент не виждам да има пари за нищо. Не им стигат да вдигнат пенсиите, не им стигат, за да компенсират бизнеса, не им стигат за кризата в здравеопазването. Включително нещата, които бяха обещани от Радев, че ще прави някакви пътища по инициативата за коридорите „Три морета“. И това до момента не е направено. И започват да се гърчат и да се чудят откъде накъде и как да го направят. Като пилета в кълчища са.
- В един анализ финансовият експерт и икономист Румен Гълъбинов, който е от стратегическия консултативен съвет при президента Радев, казва, че ако тези момчета не се справят със ситуацията, улицата ще ги измете. Това ли е перспективата?
- Той, г-н Радев, вече веднъж го направи. Опита се да изчегъртва. Може да му се наложи да изчегъртва собственото си произведение. Защото те са негово производство. Не виждам нещо особено и ново. Но да вдигне улицата, смятам, че на никого в момента не е по силите. Сила да надигне улицата имат безумните цени, които вече галопират ужасно. Хората са притеснени вече как ще преживеят следващите дни, а не следващия месец. Много е възможно в един момент да се надигнат, ако не могат да се справят. Но какво общо има това с президента. Президентът опитва да се държи, като че ли е някакво божество, Аполон.
