Нидал Алгафари с разбиващ коментар за протестърите: Техните сценки вече не впечатляват - скучно режисирани са, бавно развиващи се и отегчително тъпи
Последвайте ни в Google News Showcase
"Полугол, явно напечен от слънцето, затанцува пред преминаващите коли, вееки байрак. Две педи отделиха броня на кола от слабосложението на този танцьор. Слава Богу, шофьорът натисна спирачките овреме, инак щяхме да имаме мъченик за нещо си.
Рано утрин. Жълти павета. Десетки палатки. Гълъби тук таме на воля си търсят нещо останало от боклука оставен от протестърите. Хора няма си казвам и за да ме опровергаят, от шатрите се появиха двамина. Да речем, че имало още толкова. Значи четирима в десетина палатки могат да разиграват стотиците хиляди да идат на работа", това написа по адрес на протестърите пиар експертът Нидал Алгафари. Той сравни действията им със сапунка и ги раздели драматургично на осем сцени.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Ето какво написа Алгафари в социалната мрежа:
Гледах епизод от сапунката около Софийския университет. Пет майки искаха да стигнат до барикадите заедно с две деца в неравностойно положение. Какъв ли знак трябваше да ми дадат тези две деца с увреждания? Дали те разбират в какво ги забъркват майките им? Дали въобще разбират защо са там?
На друга сценка от сапунката, друга майка, вече не е с дете с увреждания, а е с непълнолетно чедо, което трябва да си играе с кукли, колички, да гради пясъчни кули, да пуска хвърчила, майката го е замъкнала да се учи как трябва да се блокират пътища, да се пречи на мнозинството да се предвижва и то незаконно. Добър урок ще получи това мъниче от бойната му майка, няма що.
Трета сценка. Полугол, явно напечен от слънцето, затанцува пред преминаващите коли, вееки байрак. Две педи отделиха броня на кола от слабосложението на този танцьор. Слава Богу, шофьорът натисна спирачките овреме, инак щяхме да имаме мъченик за нещо си.
Четвърта сцена. Рано утрин. Жълти павета. Десетки палатки. Гълъби тук таме на воля си търсят нещо останало от боклука оставен от протестърите. Хора няма си казвам и за да ме опровергаят, от шатрите се появиха двамина. Да речем, че имало още толкова. Значи четирима в десетина палатки могат да разиграват стотиците хиляди да идат на работа.
Пета сцена. Вечер. множество от оборудвани със свирки, тъпани и барабанчета, с по биричка в едната си ръка, а с другата държи красивата си приятелка се разхождат из центъра и от време на време подвикват екзалтирано с множетвото. Нещо като разходка в парка но не под звуците на Моцарт, Шопен, Брамс, а в какафония от ужасна шумотевица. Погледнах в прозорците на живущите около бръмчалото. Тъмнина. Вероятно бяха платили по сто лева и са в Гърция далеч от псевдо демокрацията. Ако същите думкащи и викащи живееха там, вероятно нямаше да са от потдръжниците на Радевата демокрация.
Шеста сцена. След работно време. Хиляди водачи на МПС-та упражняват попръжни и псувни до седмо коляно. И тези ругатни стават все по цветущи.
Седма сцена. Младо момче, с прическа най-модерна, усмихнато заявява пред репортерка, че учи в чужбина и е в татковината си за лятото. Щял да протестира докато не се върне да си продължи следването. Инак казано, има още месец време най-много преди да си отиде да си гледа рахатлъка.
Осма сцена. Танца на полицаите и протестиращите. Уникален танц. Едните подскачат, като човеци с препаски в джунглата, срещу строго стоящи и местещи се по танца на диваците.
Тези сцени ще ги гледаме още дни, вече не впечатляват. Скучно режисирани, бавно развиващи се, отегчително тъпи са.
