"Ние не сме обречени", заявяват израелци и палестинци в книги, които разтърсват

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

След изявлението на Доналд Тръмп, че признава Йерусалим за столица на Израел, лидери от Европа и цял свят изразиха своето несъгласие и възмущение, а днес се говори вече за Трета интифада.

Ужасът на Втората интифада и последствията от нея са двигателят на събитията в "Юда" - последния роман на големия израелски писател Амос ОЗ. Вижте какво носи тази война и тази заплаха, в интимната картина на сюжет, затворен между стените на един усамотен еврейски дом в Йерусалим. Как политическите решения преобръщат съдби? Как жестокостта на войната оставя отражението си десетилетия наред, пречупва и променя хората и съкрушава останалите живи...

Един от героите на Амос Оз - някога авторитетен израелски политик е настоявал палестинци и евреи да продължат да живеят, както е било отколе - хилядолетия наред, в мир и разбирателство едни с други и да не се издигат стени между тях. Той е застанал зад идеята да не се създава нова държавна граница, да не се разделят политически и териториално двата народа, за да не бъдат превърнати във врагове. Затова "сквернословие", което си позволява да направи от високата позиция на уважаван общественик, той е бил обявен от своите за предател, бил е низвергнат и отхвърлен от обществото завинаги. Този човек живее днес зад стените на дома си като отшелник, белязан от тежкото обвинение и от съзнанието, че не е успял да защити своя народ от бъдещите страдания, причинявани от конфликта. Не е успял да защити и единствения си син, загинал в Шестдневната война, убит по изключително жесток начин - една от безбройните жертви, които е можело да бъдат спасени.

Друг пласт в романа е библейският. Юда е синоним на предателство на всички езици. Но Амос Оз ни кара да го видим като нещо противоположно. Той е отишъл да предаде Исус не заради шепата сребърници, а защото повече от всички е вярвал в Богочовека. Юда е бил най-убеденият ученик, казва Оз, този, който изобщо не се е съмнявал божествената същност на своя учител. Бил е убеден, че Исус ще направи чудо, ще се изтръгне от разпятието и така, изправен пред огромната тълпа, ще докаже само с този единствен жест много по-ярко и неотменно своята изключителна същност и много повече хора ще повярват в него и ще спасят душите си. Така разсъждава Юда - героят на Амос Оз в романа, кръстен с неговото име. Докато просто обикаля малки села и прави чудеса, които просто се носят от уста на уста, Исус не успява да въздейства на масите, не успява да стигне до всички, смята Юда. И го предава, не от корист, а за да предизвика неговото възвисяване, воден от искрена вяра и любов. 

В тази съпоставка на парадоксално тълкувания на пръв поглед библейски сюжет и историята на израелския политик Оз преразглежда философски темата за предателството, преосмисля я и ни кара да променим гледната си точка - предателството според едни, пък били те и представителите на цял един народ, на една държава, ако ще и на целия свят, може би не е предателство, а отчаян и самоубийствен жест на вярност, любов и стремеж да преобърнеш мисленето и да донесеш спасение.

Както героят на Амос Оз от "Юда", и много евреи в Израел и в цял свят също се обявяват срещу политиката на окупация. Истории, които отразяват нещастието, мъката и безнадеждността на хората и от двете страни, живеещи съвместно в Обетованата земя, в Йерусалим, можете да прочетете и в книгата "Царство на маслини и пепел", която излезе това лято в САЩ и у нас. В нея, по повод 50 години от окупацията двама еврейски писатели, живеещи в Щатите тръгват с още 24 прочути автори - писатели и журналисти от цял свят, към окупираните територии - посещават ивицата Газа, Източен Йерусалим, палестинските лагери и много други места в Израел. Срещат се и разговарят и с евреи, и с палестинци, гостуват в домовете им, виждат с очите си техните проблеми, плачат с техните сълзи за изгубените им деца и близки - невинните жертви на конфликта. Целта на 26-те репортажа или документални разказа в тази книга е да се покажат ясно и безпристрасно събитията там днес и човечеството да отвори очи за нуждата от разрешаване на политическия и международен проблем по начин, който да удовлетвори всички, за да се постигне мир. Сборникът вълнува и дава ясна представа за ситуацията, като не може да остави безучастен нито един читател, защото свидетелствата са разтърсващи до дъното на душата.

Един от авторите в "Градини на маслини и пепел" - Колъм Маккан, поднася репортаж, озаглавен "Две истории, толкова много истории", в който разказва за страданието и катарзиса на двама бащи - евреин и палестинец. Евреинът е изгубил дъщеря на 14 години, разкъсана от взрив при самоубийствен атентат, извършен от палестинец, а палестинецът се е простил с дете на 10 години - застреляно на улицата от израелски войник. И двете са невинни, непрежалими жертви на омразата. Всеки от тези бащи е минал през разяждащото желание за отмъщение, но след това е стигнал до мисълта, че пролятата кръв води до безкрайна поредица от кръвопролития. И двамата, всеки по свой път, е избрал да се бори за мир и никой, никога повече да не изживява тяхната трагедия. "Един куршум води до друг. Един самоубийствен атентат - до обстрел с ракети, - споделя пред автора евреинът Рами Елханан - И се питаш - дали убийството на друг човек ще върне дъщеря ми? Всичките хора по света да избия, това ще я върне ли? Дали причинената другиму болка ще облекчи твоето непоносимо страдание? Отговорът е ясен. (...) Така постепенно стигнах до другото решение, много по-трудното: опитах се да разбера какво се случи с дъщеря ми. Защо се случи. Каква е причината някой да се разгневи дотолкова, да натрупа такава омраза, такова отчаяние и безсилие, че да реши да се взриви до четиринайсетгодишно момиче? Възможно ли е този порив да бъде разбран? И най-важният въпрос: какво ще направиш ти, лично ти, за да предотвратиш възможността друг човек и друго семейство да изпитат тази непосилна болка?" 

Катарзисът му е свързан със срещата с една организация на хора от двата народа, изгубили свои близки. "Най-невероятното беше, че имаше и евреи, и палестинци. Както стоях там, изведнъж към мен се зададоха няколко съкрушени палестински семейства. Това ме порази. Враговете ни бяха тук. Стискаха ръката ми, пожелавайки мир за всички, прегръщаха ме, плачеха с мен. Това ме трогна дълбоко, просто ме разтърси. Сякаш някой ме удари по главата с чук и мислите ми се проясниха. Бях на четиресет и седем години и ме е срам да си призная, че тогава за пръв път в живота си възприех палестинците като човешки същества, хора, които носят в сърцата си същата мъка, която нося и аз, хора, които страдат точно както страдам и аз. С еднаква сила. Оттогава посветих живота си на това да пътувам навсякъде, където е възможно, и да говоря на всеки, който иска да ме слуша, дори и на онези, които не искат, за да разпространявам едно съвсем простичко послание: ние не сме обречени", завършва историята си Елханан.

Такива са историите в книгата, която не премълчава нищо и има за цел да изкорени страданието. Както казва Маккан, цитирайки Гастон Башлар:

"Какъв е източникът на първото ни страдание? То е в поколебаването да заговорим. […] Ражда се в мига, в който започнем да трупаме в себе си премълчаното."

Можете да откриете книгите в по-добрите книжарници, както и да ги поръчате на тел.: 02/879 40 06, на email: [email protected] или през сайта www.milleniumbg.eu. При поръчка в сайта ползвате 10% отстъпка от цената. Потърсете ги и на столичните aдреси: ул. "Николай В. Гогол" 24, ет. 1, ап. 1А (входът е на ул. "Янтра") и бул. „Мария Луиза“ 92, ет. 3.