ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Добре е да се замисляте хубаво преди да кажете каквото и да било, защото може да предизвика тежки депресии, обратен ефект във възпитанието, дори може да повлияе на по-нататъшното личностно развитие на детето, пише Az-jenata.
Ето някои от репликите, които не бива никога да изричате към децата си:
"Знам, че можеш и по-добре"
Всяка майка смята, че нейното дете е талантливо, надарено със специална дарба и че може да се справи много добре с всяко предизвикателство. Когато това не стане, недейте да отправяте прекалено строги упреци към детето. Независимо дали е получило по-ниска оценка по физическо или по математика, не го наранявайте болезнено със силни думи.
"Недей да ядеш втора поничка! Ще напълнееш!"
С подобни реплики, най-вече ако се случва често да ги изричате, рискувате да провокирате у детето ви развитието на анорексия или булимия. На момичетата в крехка училищна възраст само това им липсва – неодобрението ви за външния им вид. Това лесно може да ги тласне към тежки психически състояния.
Ако сте загрижени за теглото и фигурата на детето ви, по-добре го изразявайте индиректно, като например ги подканвате да се разхождате в парка, да играете на някаква семейна игра на поляната (фризби, федербал, волейбол, например) или като готвите здравословна храна вкъщи.
"Ти винаги…" или "Ти никога..."
Не бъдете толкова крайни в изказванията си. Много често използваме тези фрази паразитно без да се замисляме, но що се отнася до децата, премислянето на думите е от особено значение. Крайните изказвания са минно поле, което невинаги можете да контролирате.
„Винаги“ и „Никога“ са определения, които могат да бележат себеусещането на детето за цял живот. Внимавайте да не насадите чувство на вина за нещо, за което не си струва. Изобщо, струва ли си да насаждате каквото и да било негативно чувство у детето ви?
"Прави като брат ти/сестра ти!"
Няма по-убийствено изречение за едно дете! Няма! Никога не сравнявайте две деца! Това е най-грубата от грубите грешки, които един родител може да допусне. Мислите си, че по този начин ще го мотивирате да надскочи възможностите си? Няма да стане. Това, което ще постигнете, е депресия, омраза към брата/сестрата, подсъзнателно съревнование за вниманието ви (не за нещо съществено), в последствие това може да прерасне и в смущения в поведението извън семейството.
"Защото аз казвам така!"
Реплика, която много майки изричат в пристъп на ярост. Напълно необоснована и излишна. Ако настоявате детето ви да изключи компютъра и да си напише домашното, обяснете му защо това е важно. Ако трябва 10 пъти го обяснете, но не изстрелвайте безсмислени императиви от този сорт.
"Не се прави така! Нека ти покажа!"
Така само ще смачкате самочувствието на детето си. Пагубно е да го парирате по този начин. Така то няма да вярва на себе си и когато ще дойде време, в което да взима самостоятелно решение, то ще ви звъни по телефона за съвет. Не че това е лошо, но ако не може да взима решения само, макар и грешни, това няма да му се отрази добре в личен план.
