Никола Анастасов в последното си интервю: Трудно се върнах към живота след 8 операции за две години, но вярвах, че отново ще съм на сцената! (УНИКАЛНИ СНИМКИ)
Предпочитам все любовника да играя, но на тази възраст вече не ми се отдава
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Много тежко преживях цели 8 операции с пълни упойки за две години. Върнах се към живота трудно и благодарение на един доктор, който вече наричам мой син. Този велик човек Ради ме спасяваше". Това са последните думи на големия Никола Анастасов в интервю, което дава на 22 април навръх 84-ия си рожден ден.
Тогава той се качи на сцената на Сатиричния театър "Алеко Константинов", където участва в спектакъла „Лека форма на тежка депресия” на приятеля му Станислав Стратиев. Това е и последната изява на сцената на легендарния актьор, който тази нощ почина след дългогодишно битка, в която често взимаше превез, но болестта в крайна сметка го е преборила. Пред колегите от "168 часа" навръх рождения си ден Анастасов се връща в гонидите назад и разказва интересни подробности от началото на кариерата си, срещата със съпругата си и куриозите с власта.
"Усмивката е вродено качество, струва ми се. Те и в театъра ми казват “Кольо Усмивката”, Калата го измисли този прякор. Ами просто се лендзя непрекъснато и ми е приятно. А и на хората им е приятно, вместо да се мръщя или да ги псувам, да им се усмихвам. Така че приех тази игра за полезна и приятна. Такъв съм поначало. И във всяко нещо намирам закачка. Сам си я търся, сам си я създавам", обяснява вечната си усмивка големият актьор. Дори болестта му през последните две години не успя да го сломи дотололкова, че да не е вечно ухилен. Сам разкрива, че когато му е тъжно си припомня някоя забавна история от миналото, с каквито е изпълнен животът му. Ето и за кои си спомня в последното си интервю.
Последната му роля - "Лека форма на тежка депресия"
"Като всеки човек много неща не съм направил. Иначе идеи все имам, но не можеш да ги осъществяваш, защото възрастта е друга. Аз предпочитам един любовник да изиграя, но вече не ми се удава тази роля. Затова прескачам любовника и изигравам един диригент на хор примерно в един филм, който ще излезе скоро.
От години имам навика, останал ми от времето, когато имаше срещи с публиката по читалища, училища и заводи, винаги преди да отговарям на въпросите им, да ги запознавам с данните от биографията си. Така започвах тогава, а защо не и сега – роден съм на 22 април. Това беше забавен за мен момент, защото публиката в салона започваше да шушука и да пресмята наум на колко години съм. Страшно ме въодушевяваше, като ги гледах как се мъчат. Разбира се, аз не ги оставях дълго да изчисляват и им помагах, като им казвах точната си рождена дата.
Роден съм на ул. „Неофит Рилски” 60 до известната къща на Яворов, която я ремонтират сега. Учих в основно училище пак „Неофит Рилски”. Залюбих жена си, живееща на улица „Неофит Рилски” 20. Роди ми се наследник на ул. „Неофит Рилски” 20 – говоря за първия наследник. От 40 години вече живея на ъгъла на улица „Струмица” и „Неофит Рилски”.
Второто ми отроче сега живее на ул. „Неофит Рилски” 40. Е, как да не е патрон на семейството Неофит Рилски? Кръстен съм в църквата „Св. Седмочисленици” – на една пряка от улица „Неофит Рилски”.
Средното образование получих срещу църквата „Св. Седмочисленици” в Шесто единно училище. Играя 59 години в Сатиричния театър, който се намира на гърба на Шесто училище, което е срещу църквата „Св. Седмочисленици”. Егати съвпаденията! Егати съдбата!", казва за живота си актьорът.
Най-скъпите му спомени пък са от създаването на Сатиричния театър и гафовете с колегите му, до един станали големи родни звезди.
"Сатиричният, те са зверовете на театъра. Но в началото беше трудно. Нашият театър е особен и дотогава, такъв нямаше. Решихме да правим сатира и да играем по различен начин. Ама не знаехме как.
Е, само Калоянчев, Стоянка Мутафова, Лео Конфорти, Георги Попов и още един - двама от Народния театър, които бяха дошли, имаха представа. А ние все младоци, випускници.
Това са Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов, Васил Попов… Всичките бяхме на една възраст и не знаехме как да станем различни от другите.
Първата роля на Никола Анастасов в Сатиричния театър в "Кралят тръгва на война"
Защото се възхищавахме от Народния тетър, но започна да ни доскучава. Там действието се движи бавно. Изиграва се всичко от край до край.
Чашата чай, докато не я изпиеш за 15 минути, не казваш следващата реплика.
И ние решихме да бъдем по-експресивни, по-бурни или както Боян Дановски ни научи – да бъдем бързи, отривисти и да играем, както той казваше: „Ако е гарга, да е гарга, ама рошава.” Чудехме се как, а тя се оказа гаргата рошава, защото ние почвахме да буйстваме и да си позволяваме повече, отколкото позволяват изискванията.
Станахме и голeми импровизатори. Разбира се, имаше и халтура тогава, която е и отрицателно качество, но пък тя ни помогна, защото бързо стигнахме до сърцата на зрителите.
С две-три реплики ние казвахме всичко, за което при другите трябваше да мине половин час действие. Така се създаде този театър. Тръгна трудно и дори ни пускаха да ходим да гледаме мач, като няма зрители. Но постепенно изведнъж избуя театърът и стана любим на цели поколения до ден днешен."
С Невена Коканова
"Тримата от запаса" - Никола Анастасов, Георги Парцалев, Кирил Господинов
