Никола Филчев ексклузивно пред ПИК: „Бойкикев и секретарки“ са платени блюдолизци на посолствата. Жената на Гнома разказва как е изнасял от дома си чанти с долари и служебни досиета. Конституционният съд се ослушва накъде ще задуха вятърът - това е отказ от правосъдие
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическите турбуленции и вътрешнопартийни воини изместиха темата за очакваното решение на Конституционния съд по промените в Конституцията, които са атакувани пред него от президента и две политически партии.
За да не изпадне държавата в нова криза на легитимността, Конституционният съд трябва да отговори на важните въпроси за правомощията на държавния глава, за служебното правителство и за съдебната система. Разговарях неофициално с бивш председател на КС и с настоящ член на КС - изобщо не е ясно дали произнасянето ще стане скоро. Какво може да предизвика това забавяне?
Затова се обърнах към бившия главен прокурор Никола Филчев, професор по наказателно право.
СК: Проф. Филчев, в очакване на решението на Конституционния съд по 3 възражения: на президента, на “Възраждане” и на “Има такъв народ”, нека да изясним на нашите читатели - какви изменения бяха извършени в Конституцията?
НФ: Това са твърде специални, юридически въпроси. Но ще повторя казаното и по-рано в интервю с вас за ПИК.
Измененията на Конституцията от миналата година се свеждат най-общо до следното: а) закрива се Висшият съдебен съвет и се създават два нови съвета вместо него – съдебен и прокурорски; б) отнема се независимостта на прокуратурата и следствието при решаването на делата и те се поставят под политическия контрол на партиите; в) изобщо принизява се ролята на прокуратурата и следствието в правораздаването; г) отнемат се важни за обществото правомощия на главния прокурор и се намалява мандатът му: отнемат се важни правомощия на президента да действа в обществен интерес в случай на политическа криза; е) променя се коренно редът за съставяне на служебно правителство и други.
Противоречието на новосъздадените конституционни норми с Конституцията може да се изрази в две форми – противоречие на съдържанието на Конституцията и противоречие на процедурата за изменение на Конституцията (в т.ч. и изменение на Конституцията от некомпетентен орган).
Повечето от направените промени не са от компетентността на обикновено Народно събрание. Те може да се извършат само от Велико народно събрание. Това гласи разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Конституцията и тълкувателно решение №3/2003 г. на Конституционния съд. Като прие тези промени миналата година, Народното събрание излезе извън правомощията си.
СК: Ще Ви помоля да поясните за какво точно се отнася решение № 3/2003 г. на Конституционния съд, прието преди повече от двайсет години, което непрекъснато се цитира напоследък.
НФ: По времето, когато Костов и Кобурга бяха премиери, крадливи и алчни политици също искаха да закрият прокуратурата и следствието и да ги превърнат в агенция към Министерския съвет. Премиерът Костов беше крайно възмутен и озлобен от усилията на прокуратурата да търси отговорност за бандитската му приватизация. Тъй като бях главен прокурор по това време, той организира тотален контрол върху личния ми живот – подслушване, проследяване и основно – фабрикуване на гнусни клевети за мен. Както Костов се изразил пред негови другари: „Като ги чуе, Филчев сам да се отврати от себе си“. Очевидно това са уменията, които Иван Йорданович е изучавал в спецшколата в Съветския съюз преди 1990 г.
Основен организатор на тези гнусни, но „демократични и евроатлантически“ мероприятия беше Гнома (Атанас Атанасов), шеф на ДАНС (тогава Национална служба за сигурност).
Както става ясно от доклада на Служба „Военно разузнаване“ пред парламента, Гнома и до днес се занимава с подобна „народополезна дейност“. Повече подробности как при развода Гнома изнася от дома си чанти с долари и служебни досиета, може да научите от показанията на бившата му съпруга Атанасовица. Тази същата, която министърът на вътрешните работи Бонев залови преди години с много специалната кредитна карта в магазин „Метро“ и която днес преживява скромно с милиони долари в САЩ. Има, има какво да се каже по въпроса, има и какво да се покаже… Г-н Гнома е стар пациент на военното разузнаване.
Освен това през 2002 г. всеядни царисти (бивши бекаписти) искаха да махнат президента Първанов и да сложат Кобурга за президент. Крайната им цел, разбира се, беше да захлебят яко от тая „демократична, евроатлантическа“ промяна. Планът беше прост – в Конституцията да се премахнат няколкото думи относно вицепрезидента. Институтът вицепрезидент се закрива и тогава трябва да се проведат нови избори – за да се изпълнят новите изисквания на Конституцията. Новите избори ще са със самостоятелни кандидати за президент, а не по двойки, както досега – за президент и вицепрезидент. Кобургът, който беше премиер тогава, печели изборите. На вълните на народната любов той се възцарява на престола като президент. Няма нищо по-естествено от това. Както казваха: „Престолът му се полага по наследство“.
Не липсваха мераклии и за длъжността главен прокурор сред новоизлюпените монархисти (бивши бекаписти). Лично мен се опитаха да ме набутат в Конституционния съд, като ме съблазнят с председателското място. Това стана на мила среща с шефа на парламента и други персони в резиденцията в “Бояна”. Като бонус ми предложиха и топла, вкусна баница, приготвена от Националната служба за охрана (НСО). За тяхно огорчение удариха на камък.
Що се отнася до днешните демократични евроатлантици „Бойкикев и секретарки“, те бяха тогава в началото на своята кариерата като платени доносници и блюдолизци в чуждите посолства. Така че не играеха особена роля в „демократичния“ процес.
Тогава, през 2002 г., с цел да предотвратя разрушаването на държавата и политически кризи като днешната, отправих искане до Конституционния съд да тълкува разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Конституцията относно правомощията на Великото народно събрание. Искането бе да се отговори на въпроса: кога са налице „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“, които промени могат да се извършат само от Велико народно събрание.
С решение № 3 от 10 април 2003 г. по конституционно дело № 22 от 2002 г. (ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Конституционният съд възприе моето тълкуване на Конституцията. Съгласно това решение на КС „формата на държавно управление“ по чл. 158, т. 3 от Конституцията включва: Първо, Системата от органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт (съд, прокуратура, следствие), която е изградена от Великото народно събрание; Второ, Статута на тези органи – „тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им“. И трето, формата на държавно управление включва и правомощията на конституционно установените органи, когато с изменението им се нарушава балансът между тях.
Това решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд играе важна роля в обществено-политическия живот на България през последния четвърт век. То не позволи на управляващите политически партии да променят произволно конституционния модел на държавата в зависимост от конюнктурните си интереси и да теглят чергата към себе си, според това къде имат свои хора и кой трябва да бъде отстранен.
СК: Няколко месеца след промените „бащите на Конституцията” от полит-кантората “Бойкикев и секретарки” се скриха. Главният конституционалист Христо Иванов заяви, че не си спомня кой е предложил промените, шества по телевизиите, за да плюе тези, на които разчиташе за гласуване на промените. Неговият съветник ексминистърът на правосъдието Атанас Славов потъна някъде. Другият ексминистър на правосъдието Надежда Йорданова се бори за нова комисия “Божанов-Нотариуса”, след като първата не свърши никаква работа. Потайният съавтор на промените Атанас Атанасов, именуван от ас “милиционерски генерал”, се занимава с интриги за “доклади с лоши магистрати” и “снайперисти в Банкя”.
Само Лена се изказва, но от погрешен ъгъл.
НФ: Правилно посочихте, че промените на Конституцията са писани от фирмата „Бойкикев и секретарки“. Тези хора имат много лица, но винаги са със силните на деня. По-рано бяха „товарищи“, а днес са „господа“. По-рано бяха комунисти, днес са капиталисти. Ексминистърът на правосъдието Бойкикев е болшевик до девето коляно – цялата му рода са политемигранти, политзатворници, интербригадисти, подводничари, съветски разузнавачи и други подобни. Другият ексминистър на правосъдието е роден в Усогорск или Усурийск. И вероятно е съветски гражданин по рождение. Сред юристите е по-известен като „усурийския тигър“. Третият ексминистър на правосъдието е също номенклатура – бивша секретарка на Поземлената комисия в Кубрат, както я хвалят за много кадърна.
Преди 1990 г. другарите искаха от нас да се кълнем в комунистическите идеи и да уважаваме тяхната комунистическа рода. Те бяха пълномощници тук на „големия съветски брат“. След 90-та година същите се обърнаха според вятъра, станаха господа и пак ни управляват. Само замениха комунистическите ценности с евроатлантически. И всичко си дойде на мястото. Днес господата следят дали спазваме „евроатлантическите ценности“ и ако някой хитрува, немедленно го докладват на посолството. Те пак са наместници за нашата територия на „големия - този път американски - брат“. По-рано градяха комунизма и бореха евроатлантизма. Днес обратното – борят комунизма и укрепват евроатлантизма. И така с двуличие се прехранват. А за нас - азиатците с гайдите, остава само да им ръкопляскаме и да се радваме, че още не са отворили концлагерите за инакомислещи. То бива двуличие и алчност, ама чак пък толкоз?!
Същите господа, като говорят за своите опоненти, се разтреперват от злоба. По-спокойно, товарищи. Някак си не е евроатлантическо. Вашата изнервеност е разбираема. Но подлостта и двуличието си имат цена и тя трябва да се плаща.
Що се отнася до правните познания на тези евроатлантици, то конституционната реформа ясно показа, че не разбират нищо от право. Това е разбираемо. Господата не са влизали в съд. От доноси не им остава време да учат правото и съдебната практика. Тогава какво им остава - да реформират съдебната система. Очевидно нямат намерение да се вслушат в препоръката да кандидатстват за младши съдия. И както са повратливи в края на кариерата си може да се издигнат и до районни съдии. Но те не щат да работят като съдии, прокурори, следователи или адвокати. Искат да са министри на правосъдието. Изглежда, че там заплатата е по-добра. Ако не се класират за министри, поне един прост депутат да станат. Веднъж да докопат „солунската митница“. А на простолюдието ще подарят нова Конституция. Да се радва на простотията им.
Така че на вашия въпрос „къде се скриха бащите на Конституцията“, ще отговоря с горчива ирония. Но моля да не се разчува. Все пак е военна тайна. Бойкикев не се е скрил в апартаментите си в Брюксел. Нито уйгурският тигър броди из степите на Монголия. Нито пък секретарката на поземлената комисия в Кубрат се е върнала обратно, защото поземлената комисия е закрита. Говори се под сурдинка, че господата са на таен тренировъчен лагер. Стягат се за командоси в елитна десантна рота в Украйна. Впрочем защо не? Идеологически са подковани. Имат опит от десанта на Черноморието „Росенец 2020“, когато атакуваха дома на уважавания лидер на ДПС Ахмед Доган. Там Бойкикев и борчето Мирчо или Мирчов показаха завидни умения по самбо (на руски: самооборона без оружия). И така се развихриха, че полицаите трябваше да ги спасяват от самите тях - да не се наранят сами в неравната битка. „Так держать, товарищ“ Бойкикев! Ти си скрита лимонка. Боец на тихия фронт. Свой сред чужди и чужд сред свои.
На тренировъчния лагер нашите евроатлантици ще направят мускули. След това ще грабнат калашника, ще нахлузят каската (от излишните), ще закачат манерката и с по един сандвич „Макдоналдс“ право в атака. Командир на ротата командоси естествено ще е лидерът Бойкикев.
СК: Да се върнем на правната тематика. Какво ще стане, ако Конституционният съд отмени някои от приетите изменения на Конституцията?
НФ: При наличието на тълкувателно решение № 3 от 2020 г. на КС, ако Конституционният съд отмени някои от новоприетите разпоредби на Конституцията, има опасност да остане „празнина в правото“ и Конституцията да стане на дупки, да заприлича на швейцарското сирене Ементал, както сполучливо се изразява проф. Пламен Киров.
Няколко въвеждащи думи за правното действие на решенията на Конституционния съд. Това е един от най-сложните проблеми на конституционното правосъдие. Той е изследван у нас от видните конституционалисти проф. Борис Спасов, проф. Живко Сталев, проф. Нено Неновски и проф. Георги Близнашки.
Законът за изменение и допълнение на Конституцията е вид закон и следователно притежава всички общи белези на законите. Но има и нещо специфично – той е закон, който съдържа „норми относно норми“. Решението на КС, което обявява такъв закон за противоконституционен, фактически отменя неконституционния закон. При това се възобновява (възстановява, възкресява) старата правна уредба на Конституцията. А не възниква „празнина, вакуум в правото“. В случая Конституционният съд действа като своего рода „негативен законодател“.
През 1995 г. Конституционният съд също застана категорично на тази позиция. Той изрично се произнесе по въпроса - какви са правните последици от решението на Конституционния съд, с което той обявява за противоконституционен даден закон, който изменя или отменя действащ закон (какъвто е и Конституцията). Съдът постанови: „Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението.“ (решение № 22 от 1995 г. на Конституционния съд, съдия-докладчик Младен Данаилов, бивш председател на Наказателната колегия на ВКС). С други думи, когато КС отмени дадена новоприета норма като противоконституционна, то възкресява се на живот старата норма (а не остава„празнина в правото“).
Това становище е аргументирано подробно от проф. Ж. Сталев и проф. Неновски в съвместната им монография „Конституционният съд и правното действие на неговите решения“(София, Сиби, 1996 г.)
Проф. Сталев нарича това решение 22/1995 г. на КС „забележително заради правилните и убедително основани отговори на КС“ (цит. съч., с. 76).
Същото решение е възприето в конституциите на Австрия и Германия. Но в Австрия отменената норма се възобновява при условие, че парламентът не уреди положението в определен срок (т. нар. отложено възобновяване). Това решение е обосновано от световноизвестния теоретик на правото Ханс Келзен.
У нас единствено Пенчо Пенев изрази обратното мнение. И това е разбираемо – като конституционен съдия през 1995 г. той е подписал посоченото решение № 22/1995 г. с особено мнение.
В продължение на тридесет години Конституционният съд се ръководеше последователно от това правилно, основополагащо тълкувателно решение № 22/1995 г. на КС. То гарантира правната сигурност в държавата и не позволи да възникнат проблеми в държавното строителство, свързани със законодателния процес.
СК: Тогава какъв е проблемът? Защо юристите днес се опасяват, че ако КС отмени извършените неотдавна промени на Конституцията, ще възникне „празнина в правото“, вакуум в конституционната уредба?
НФ: Защото преди няколко години - през 2020 г., Конституционният съд, под председателството на Борис Велчев, и по негов доклад „изостави“ правилното си становище от 1995 г. и прие обратното с решение № 3 от 2020 г..
Новото решение на КС гласи: „Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.“ Докладчик по делото е Борис Велчев в съучастие с Константин Пенчев. Мотивите са, че имало нови веяния в правото, които налагали нови, прагматични решения.
Поради това решение, ако днес Конституционният съд отмени дадена новоприета норма на Конституцията, то няма да се възстанови предишната норма на Конституцията, а ще възникне празнина в правото. И тогава ще е необходимо Народното събрание да уреди случая и да запълни тази празнина в конституционната уредба.
Това ново и погрешно тълкуване на Конституцията е прието с решение № 3/2020 г. на КС . То е обратното на основополагащото правилно решение № 22 от 1995 г.. Новото решение №3/2020 на КС е юридически несъстоятелно и обществено опасно. При сегашната политическа реалност в България може да се стигне до блокиране на работата на съдебната система, на правителството и дори на Народното събрание. През 2020 г., когато се приемаше това спорно решение № 3 на Конституционния съд, предупредих за тази абстрактна опасност. Днес опасността от срив на държавата е вече реална. Тя е факт.
Срещу погрешното решение № 3/2020 г. на Конституционния съд има и други възражения.
СК: Какви са тези възражения?
НФ: Възраженията са от процесуално естество. С решение № 3/2020 г. (взето под председателството на Б. Велчев и по доклад на Б. Велчев и К. Пенчев) Конституционният съд „изостави“ едно свое тълкуване на Конституцията (решение №22/1925 г.) и прие друго. Това е процесуално недопустимо.
Тълкувателните решения на Конституционния съд имат нормативен характер. Всяко тълкувателно решение е продължение, конкретизация на съответна конституционна норма. Поради това тълкувателните решения са задължителни за всички, както самата Конституция, която те тълкуват. Само че тълкувателното решение е вторичен източник на конституционни норми. Както пише проф. Ж. Сталев - след като тълкувателното решение бъде издадено, то се слива с Конституцията и образува заедно с нея едно нормативно единство (Проблеми на конституционното правосъдие. С., Сиела, 2002, с. 153).
Следователно Конституционният съд не може да „изоставя“ свои тълкувания на Конституцията и да приема други, защото това означава, че променя самото съдържание на Конституцията. Бъде ли изтълкувана веднъж Конституцията, тя придобива такова съдържание, каквото е приел Конституционният съд в решението си. Това съдържание на Конституцията не може после да се променя от КС. За да се измени тълкувателното решението, трябва да се измени преди това самата Конституция, която КС тълкува.
Освен това има и друг аргумент. Забраната КС да изоставя дадено решение и да приема друго тълкуване на Конституцията произтича и от силата на пресъдено нещо на решенията на КС. Тази забрана е специфична в конституционното право. Тя не е силата на пресъдено нещо (res iudicata) в гражданския процес и не е забраната да се наказва два пъти за едно и също нещо (ne bis in idem) в наказателния процес. В случая тази забрана не позволява на КС, след като е изтълкувал веднъж Конституцията, да преразглежда въпроса и да приема други тълкувания на същата конституционна норма. Тази забрана е проява на принципа за правна сигурност в законодателния процес.
Принципът за правна сигурност е един от най-важните принципи на правовата държава. Той има особена сила в областта на конституционното право. КС не може да изостави старото си тълкувателно решение и да приеме ново по същия въпрос. Изобщо КС не може повратливо да променя решенията си в зависимост от развитието на правната дискусия или от обществено-политическата конюнктура с цел да угоди на всеки властник.
СК: Затова ли народните представители от ГЕРБ Анна Александрова и Христо Гаджев преди няколко дни предложиха да се приеме в Правилника за организацията и дейността на НС „Процедура за уреждане на последиците от решения на КС, с които се обявяват за противоконституционни закони или техни отделни разпоредби“?
НФ: Не съм запознат с това предложение на народните представители. Но не трябва да се забравя, че законът за изменение на Конституцията е нещо специфично. Той е „норми относно норми“. При това във всички случаи трябва да се има предвид йерархията на нормативните актове. Най-голяма юридическа сила има Конституцията. След нея са тълкувателните решения на Конституционния съд. Следват международните договори, ратифицирани и влезли в сила за България (чл. 5, ал. 4 от Конституцията). След тях са законите и накрая – подзаконовите нормативни актове. Правилникът за НС има юридическата сила на закон. Съгласно чл. 15 от Закона за нормативните актове всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
Тълкувателното решение на КС има по-висока юридическа сила от Правилника на Народното събрание. Затова Правилникът за Народното събрание не може да противоречи на тълкувателно решение на Конституционния съд. Следователно не може с Правилника да се поправя погрешно решение на КС. По-конкретно - не може да се приеме в случая, че след отмяна на последните изменения на Конституцията ще се възкресят предишните норми на Конституцията. Проблемът е твърде сложен, защото кумулативно се натрупват два неправилни акта – погрешното тълкувателно решение № 3/2020 г. на КС и противоконституционния Закон за за изменение и допълнение на Конституцията отминалата година (ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).
СК: Защо според вас, проф.Филчев, Конституционният съд не се произнася по искането да обяви за противоконституционни последните изменения на Конституцията, а упорито мълчи? Какво изчаква? Няма ли някакви срокове?
НФ: Нека видим обществено-политическата ситуация в България. Държавата е в тежко положение. Кризата е резултат от боричкането на политическите партии за власт, която им носи много пари. Корупцията и двуличието на политическия „елит“ разяждат държавния организъм от горе до долу. Противоконституционните и малоумни изменения на Конституцията от миналата година „наляха масло в огъня“.
Бойкикевци лъжеха, че промените в Конституцията ще стабилизират държавно-правната система. А в действителност тези изменения създадоха още по-голяма правна несигурност в България. Това може да е евроатлантическо според тях, но във всички случаи не е национално отговорно.
Съществува остра потребност в обществото от стабилност и сигурност. А Конституционният съд не изпълнява задължението си да реши бързо поставения въпрос. Ослушва се, озърта се - да усети накъде духа вятърът. При това се опитва „да хване“ и подводните течения. Вместо да реши проблемите с Конституцията, създадени от Бойкикевци, и да внесе сигурност в обществото, КС умно мълчи. Изчаква. Може би чака резултата от изборите в САЩ или чака обикновено Народно събрание да го закрие като непотребен.
Бившият конституционен съдия Георги Марков правилно се възмущава: „Това е отказ от конституционно правосъдие.“
Колкото и да са претоварени с работа конституционните съдии, следва да отговорят на обществените потребности и да решат делото, а не да се спотайват. Но за това са нужни освен правни познания и гражданска смелост и лично достойнство. Иначе оправдания може да се измислят всякакви. Когато ни учат на морал и патриотизъм от телевизора, конституционните съдии изглеждат добре. Но когато трябва да поемат лична отговорност и да си изпълнят длъжността, те като че ли не са същите хора. Проблемът опира в последна сметка до личността на съдията.
Ще дам само два примера. В КС има персона, която преди трийсетина години като съдия в Софийския окръжен съд беше изгонена за часове от съда поради корупция. Господинът беше открил частно търговско отделение в дома си и работеше нонстоп - регистрираше фирми с държавния печат. Разбира се, срещу справедливо възнаграждение. По това време бях съдия във Върховния съд и си спомням добре как господинът се промъкваше късно вечерта в Съдебната палата, за да си прибере чехлите от кабинета. Същият господин после се записа в някаква партия и от парламента скокна направо в креслото на председател на Върховния съд. Вечерта, преди Висшият съдебен съвет да го избере за председател,той дойде в кабинета ми на главен прокурор, падна на колене и сърцераздирателно ме помоли да го подкрепя при избора. Да не ровим в миналото, че може да излязат и други работи… Проблемът е в личността и нейния интегритет. Дали тази личност отговаря на обществените изисквания към високата длъжност, която заема.
Другият пример също не буди ентусиазъм. Едно лице, известно с евроатлантическата си ориентация, беше треторазреден адвокат. По време на промените от 1990 година той дойде в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и помоли със сълзи на очи машинописката в канцеларията да го запише за член на Клуба за гласност и преустройство - щото много искал да се бори за демокрацията. Картината беше жалка и отблъскваща, и аз излязох от канцеларията. Вероятно със същата страст той е молил и служителя на Държавна сигурност да зачисли неговата адвокатска кантора за явочна квартира. По-късно същото лице като министър-председател разсипа селскотостопанство като върна земята в реални граници. Днес земеделието на България не съществува. То е ликвидирано. Когато бях главен прокурор същият пазител на морала си позволи да ходатайства за известен бандит – обвиняем, като ми предложи сделка и то без много да се церемони. А днес обществото очаква от него да прояви гражданска смелост и да брани обществения интерес като конституционен съдия?!
СК: Може би конституционните съдии се бавят, защото не са доволни от статута си – претоварени са с работа, имат лошо заплащане, очакват ги ниски пенсии и т.н.?
НФ: Права сте. И тяхната не е лека. Те се избират за срок от 9 години. Годишно имат по едно-две дела. А някоя година и по-малко. На работа ходят, когато могат. По-точно карат ги с „Мерцедес“. Националната служба за охрана е постоянно на разположение и ги обгрижва без ограничения. Те разполагат със свой екип от правни експерти и секретарки. Изобщо всичко е както трябва. Докато обходят всички почивни станции на Министерския съвет (Евксиноград, Велинград, Пампорово и т.н.) и то годината минала.
Заплатите им са скромни. Според закона тяхното заплащане е в размер на 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. Той пък получава месечно възнаграждение, което е равно на средноаритметичното месечно възнаграждение на президента и на председателя на Народното събрание. Съдиите се ползват със статута на председателя на Народното събрание и ползват имунитет, като срещу тях не може да се води наказателно производство.
След като приключат мандата си, съдиите от КС имат право веднага да се пенсионират, независимо дали имат възраст за това. Те имат право и на обезщетения в размер до двадесет месечни възнаграждения при пенсионирането си.
По повод на пенсиите на конституционните съдии преди години се разви една смешна случка. През февруари 1999 г. встъпих в длъжност като главен прокурор. Предишният главен прокурор Иван Татарчев беше поискал от Конституционния съд да обяви за противоконституционна разпоредбата на тогава действащия Закон за пенсиите, която предвижда „таван“ за пенсиите на всички с изключение на президента, вицепрезидента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и съдиите в Конституционния съд. Тази разпоредба е възпроизведена днес в § 6 ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Искането на г-н Татарчев беше основателно. Съгласно чл. 8 от Конституцията държавната власт се дели на три – законодателна, изпълнителна и съдебна, които са равнопоставени. Конституционният принцип за равнопоставеност на законодателната, изпълнителната и съдебната власт е основен принцип на държавното устройство на Република България (Решение на Конституционния съд № 21 от 14.11.1996 г. по к.д. № 19/1996 г.). Въвеждането на ограничение за пенсиите на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор нарушава конституционния принцип за равнопоставеност на трите власти. „Недопустимо е от гледна точка на чл. 8 от Конституцията законодателната и изпълнителната власт да имат привилегия спрямо съдебната власт” – гласи решение на Конституционния съд № 16 от 19.09.1995 г. по к.д. № 19 от 1995 г. В този смисъл са и решения на Конституционния съд № 24 от 12.12.1995 г. по к.д. № 30 от 1995 г. и решение № 7 от 04.06.1996 по к.д. № 1 от 1996 г.
Следователно посочената разпоредба е противоконституционна и КС следва да я отмени.
След като встъпих в длъжност, съдиите от КС ме поканиха на обяд и много настоятелно помолиха да оттегля искането на г-н Татарчев. Те смятаха, че искането му е основателно и спорната разпоредба следва да се отмени. Но не бяха сигурни, че след отмяната Народното събрание ще ги включи отново в категорията на привилегированите длъжности лица без „таван“ на пенсията. И това опасение беше основателно, защото КС не е включен в системата на трите държавни власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Конституционните съдии тогава бяха уважавани юристи на преклонна възраст. Някои ми бяха приятели. Гледах ги с превъзходството на младостта и ги съжалих. Върнах се в прокуратурата и пратих писмо до КС, че оттеглям искането на предишния главен прокурор Татарчев. На това основание Конституционният съд прекрати делото. Така председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор останаха с ограничение, с „таван“ на пенсията. А конституционните съдии запазиха привилегията си да нямат таван на пенсията. Нека си харчат пенсиите със здраве!
СК: Проф. Филчев, благодаря ви за това интервю, което има стойността на кратък учебник по право за аудиторията и полезен справочник за всички коментатори, които се произнасят сега по един от най-сложните въпроси на конституционното правосъдие. Допускам, че ще ви създаде проблеми с “властелините на съдебната реформа”, но вие не сте човек, когото могат да уплашат. Те показаха колко са неподготвени и двулични. Крепко здраве ви желая!
П.П. В разказа на проф.Филчев за двама конституционни съдии разпознахме царския сподвижник Константин Пенчев и бившия премиер, лидер на СДС, Филип Димитров.
Соня Колтуклиева
