ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Масово ни пробутват китайски сребърни бижута с ниско качество. Родните търговци не внасяли самия метал, а направо готови изделия. Това заяви за „Монитор“ председателят на Съюза на златарите в България Димитър Алексиев.
Бижутерите залагали на този внос, защото в Китай трудът е по-евтин и това драстично сваля крайната цена на накита. Оказва се, че и Турция залага на производството от най-голямата комунистическа държава, а след това българските търговци купуват от съседната страна. „Турците вече много по-малко произвеждат сребро и много по-евтино им излиза, вместо да го произвеждат, да го внасят директно“, каза Алексиев.
Въпреки че са китайски, накитите се продават със сертификати от производители. „Това пак е нож с две остриета. На него пише само каратите, но не чакайте да пише Made in China”, поясни златарят.
Според него златарският бизнес е на изчезване от нашата страна и след време няма да има златари, които да поправят бижутата на хората.
По думите му пазарът на златото в момента е много слаб и ръстовете, които се съобщават, не са оправдани. Напротив, за миналата година експертът отчита спад в продажбите на златни бижута в размер на 5-6%. „Нямат пари хората. Принудени сме да произвеждаме тънки, малки неща. Такива, колкото за адет да се подарят, но в тях се влага много труд. Фактически в един грам бижу, ако трябва да сложа и труд, то той е колкото за 3-4 грама“, категоричен бе той.
Според Алексиев сънародниците ни прибягват до златарските ателиета най-често по празници или около различни поводи – сватби, кръщенета и рождени дни. „Има хора, които държат на златото, защото то е най-хубавият подарък. Вие като подарите или купите злато, половината от парите, които давате в момента, са ви гарантирани, че когато поискате, можете да си ги възстановите, т. е. да го продадете“, разясни златарят.
Неговите наблюдения показват, че българите отделяме все по-малко пари за накити и покупките са в рамките на 200-300 лева.
Дори има хора, които търсели украшения за по 50 лева.
Вносът е предимно от Турция и Италия. В същото време родното ни производство възлиза на едва 5 на сто. Причината е, че при нас трудът и консумативите са скъпи.
