Нищо ново под слънцето! 2,1% от българските висшисти са работещи бедни

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

2,1% от българските висшисти са работещи бедни. Това сочат данните на националната статистика за индикаторите за бедност и социално включване през миналата година, съобщи БГНЕС.

5,8% са бедните българи със средно образование, 21.3% - с основно и 57.6% с начално или без образование. 8.5% от висшисти от турския етнос живеят в бедност, а 59% от ромския етнос без образование или с началото такова също живеят в бедност. През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5% до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1% по-нисък от този при мъжете. През 2015 г. 7.8% мъже и жени на възраст 18-64 години са били работещи бедни, а през 2014 г. броят им е бил 9.3%. От т.нар. работещи бедни процентът на мъжете (8.3%) е по-голям от този на жените (7.2%). 6.7% от тях са работили на пълно работно време и 30.3% на непълно. Става ясно, че образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност .

Така и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден. 33.6% от българските домакинства са имали затруднения при плащането навреме на заем за покупка на жилище, наем на жилище, текущи разходи за ток, вода, отопление, както и вноски за погасяване на кредити.

24.1% от семействата, пък не притежават автомобил. През 2015 г. 440.3 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 10.9% от населението, като спрямо 2014 г. относителният им дял намалява с 0.3%, а делът на мъжете (11.2%) е с 0.6 процентни пункта по-висок от този при жените (10.6%). Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите –- 38.8%, при 13.6% за турската етническа група и 4.5% за лицата от българския етнос. Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата.

По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност (фиг. 10). Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 54.0%, а за 10.7% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (49.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). 43.1% от българските деца не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. 43.1% нямат екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала).

През 2015 г. 33.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e както следва - 20.9% от българската етническа група, 38.1% от турската етническа група, 72.7% от ромската етническа група и 23.5% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.4% от българската етническа група, за 5.4% от турския етнос, за 30.9% от ромската група и за 5.1% от друг етнос. Около 17% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 41.0% за децата от турската етническа група, 73.1% - от ромската етническа група, и 10.8% - от друг етнос.

Линията на бедност за 2015 г. намалява спрямо 2014 г. в 14 области, като най-голямо е намалението в областите Хасково (с 15.9%), Сливен (с 15.5%), Кюстендил (с 15.3%) и Перник (с 11.4%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд - в област Хасково с 9.9% и в област Сливен с 4.6%. Съществено влияние оказва и намаляването на средния размер на дохода от пенсии в областите- Хасково (с 13.3%), Сливен (с 19.9%), Кюстендил (със 7.8%) и Перник (с 21.3%).

Линията на бедност за 2015 г. се увеличава спрямо 2014 г. с повече от 10% в областите Ловеч (с 18.0%), София (с 13.2%), Пазарджик (с 11.2%), Търговище и Русе с по 10.3%. Няколко са водещите причини за увеличението. Една от тях е увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (с 12.3% за област Ловеч, със 17.8% за област София, с 15.9% за област Пазарджик, с 11.1% за област Русе и с 4.1% за област Търговище). Другата е намаляване на броя на икономически неактивните лица (с 14.0% в област Ловеч, с 21.6% в област Пазарджик, с 10.2% в област Русе, с 13.5% в област София и с 13.4% в област Търговище). Увеличаване на средния размер на доходите от труд е третата причина. Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.8%, а с най-високо равнище е област Шумен - 30.4%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.0%, при 30.7% за област Шумен. В областите Стара Загора, Перник, Ямбол, Русе, София, Кюстендил, Видин, Пловдив и София (столица) относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Монтана, Силистра, Сливен, Разград и Кърджали, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.