В петък чакаме опити за провокации и насилие
Последвайте ни в Google News Showcase
В петък се слага край на мирните протести и ще бъде направен опит за повторение на събитията от 10 януари 1997 г., когато разгневени тълпи щурмуваха парламента и имаше реална опасност да се пролее кръв в храма на демокрацията.
“Нужно е София да стане една идея по-страшна от Киев“, призовават бунтуващите се срещу правителството.„Крайно време е да повторим тази светла дата в българската история. Явно това правителство няма да си отиде по нормалния начин и за съжаление трябва да се действа по-твърдо“. Така патетично зоват към насилие организаторите. Очевидно идва краят на илюзиите, че с хепънинги и театрални етюди на власт могат да дойдат тези, които загубиха изборите и досега не могат да се примирят.
„Непримиримите“ сценаристи, пиари и говорители на протеста са разочаровани от досегашния си неуспех и неминуемо се ориентират към ескалация и радикализация на своите действия. Такива опити вече бяха направени и те послужиха по-скоро като репетиция. Така че на 10-ти януари ще очакваме опити за събаряне на загражденията, за употреба на насилие и провокиране на полицаите. После всичко ще бъде представено като полицейски произвол и повод да се искат оставки.Втова отношение те нямат задръжки. По време на последната „репетиция“ с участието на студентите един „свидетел„ изтърси в сутрешен блок на телевизията, че полицаите вкарвали студенти в бившия Царски дворец и после ги изхвърляли от етажите. Водещите дори не реагираха на тази чудовищна лъжа. Не се усъмниха дори!
Заплахата трябваше да се усети още по време на празниците и най-вече на Нова година, когато трябваше да има паралелен протестен митинг наред с тържественото посрещане на Новата година на централния столичен площад. Репортерите от телевизията, която възпява протестите, се изхитряха да коментират някакви цифри и решения на Министерския съвет на фона на няколко дежурни протестиращи, които вдигаха шум с тъпани и вувузели, така че нищо не се разбираше за свършеното от министрите, но се създаваше впечатление, че там има големи протести.
На Нова година протестираха само шепа хора и никакви телевизионни манипулации не помогнаха, освен да се припомнят летните протести. Така че едва ли можем да очакваме внезапна мощна мобилизация на 10-ти. Очевидно и този опит да се повтори историята ще завърши като фарс.
И тук идва големият парадокс. Колкото повече не успява дирижираният протест, толкова повече той ще се радикализира. И колкото повече се радикализира, толкова повече се изолира. Това води до нови неуспехи и нова екстремизация. И така, до края на света.
Ако акцията на 10 януари се окаже неуспешна, следващият опит ще е през февруари, когато се разчита, че зимата ще се е отразила на семейните бюджети и социалното недоволство ще се излее в национална стачка, която ще поведат двата големи синдиката - „Подкрепа“ и КНСБ. Как обаче тези настроения и брожения да прелеят в политически искания, като в същото време не се повтарят омръзналите на всички искания за оставка на кабинета? Вместо оставка на кабинета ще се иска свикване на Велико Народно събрание, което да извърши промени в конституцията, да подобри политическата система и да реши основните проблеми, натрупани пред държавата. Така, както навремето, докато Полша прилагаше плана „Балцерович“ и едва след това изработи нова конституция, ние наивно започнахме с Конституцията, а по-късно обърнахме към икономическия модел и затова сега сме на този хал. Но не това интересува авторите на новата кампания. Важното е все пак да има избори, защото и ВНС се свиква с избори. Така ГЕРБ печели жизнено важното й време, преди да е загубила нови кадри, привърженици и позиции. Все по-ясно става, че между ГЕРБ и Реформаторския блок е постигнато съглашение за съвместни действия и общо управление, ако имат такава възможност. Цената на тази сделка е Борисов да не оглавява повече ГЕРБ. Ето защо генералът изигра умора, вкара отново в употреба артритните си проблеми и се оттегли мъничко като лидер на парламентарната група. Така си подготвя почвата да играе и за президент. Но веднага намекна, че винаги може да се върне. Ако някой се съмнява в това, значи не е разбрал толкова години, че за Борисов властта е единствената му цел. Така че ако не сте забелязали досега, обърнете внимание кои и какви хора изведнъж са обладани от идеята за Велико Народно събрание и нова Конституция. Няма нищо случайно.
И докато се играе тази игра, на младежите и на по-наивните се възлага да нарушават все повече гражданския мир, да предизвикват безредици, недоволство от липсата на ред и законност. На този фон призивите за ВНС ще звучат като спасителен зов. И вече се започна. Започна се с „черни списъци“ на „враговете“ на протеста, със срамен видеодонос от „академичната“ младеж, вандалски поругавания на паметници на видни фигури от нашата история, с ресторантски погроми.
Всички сега говорят за насажданата омраза, за разделението на обществото. Само че разделението съвсем не е по тази линия, която си представят инфантилните подбудители и пропагандни рупори на насиления протест. Линията не е между „червените боклуци“, ченгетата и сините „предатели“ от една страна и „умните и красивите“ от друга. Не забелязахте ли колко солидни коментатори и анализатори, които са изповядвали десни убеждения, не приемат фалша и лицемерието на инфантилните пропагандисти на протеста. Линията на разделение е между хората, които истински вярват в демокрацията и смятат, че нейните правила трябва да се спазват и тези, на които демокрацията пречи, ако са загубили изборите и за които демокрацията е само трамплин към властта, а не норма на живот.
Само за пример ще цитирам няколко от тези уважавани личности, които не се поддават на фалша и лицемерието.
Николай Михайлов, психиатър: „Протестът е партийно и реваншистки мотивиран. Предстои радикализация. Бойни групи от „красиви и интелигентни“ ще обикалят ресторанти, барове и сауни за жертви от левия политически спектър. Идеята е да ги задавят или спипат неглиже като елемент от битката за повече морал.“
Проф. Валери Стефанов: „Същото мислене и поведение са доминиращи след 1944 г., която толкова искаме да отречем и подминем. Тогава също толкова убедено се е твърдяло - докато не победи световната революция, всичко останало е на втори план и може да почака. Това е и същата политика по отношение на университета — димитровските комсомолци са по-значими от „старите „ професори.“
Марко Ганчев, писател: “Те се помъчиха чрез протеста да измайсторят и изкуствена революционна ситуация. Макар и обладани антикомунисти, озоваха се в положението на БКП от сектантския й период в началото на 30-те години. И пърформансите им бяха аналогични с боядисването на червен щъркел от селски партийни активисти от същия период.“
Ето как се очертават истинските лагери. Предстои сблъсък.
