ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Човек дори и да живее в пещера от риалита, протести и неделни проповеди на Люба Кулезич, пак щеше да изпита внезапно съмнение от два случайни на пръв поглед факта. Точно в деня, в който Бойко Борисов (или човекът, който пише от името на Бойко Борисов) във Фейсбук ожали клета майка България заради липсата на лявоцентристка партия, изведнъж стана ясно, че неосъщественият проект на Георги Първанов АБВ пак изплува от дълбините на историческия мрак. Борисов обяви, че настоящата левица била командвана от ДПС, а Първанов, в комбинация от Ивайло Калфин и проф. Борислав Борисов, се възмутиха от липсата на реакция на БСП и ДПС по казуса "Сидеров". Понеже съм наясно с хаотичния характер на българския ум, бих приел версията, че това са два некоординирани факта във вселената. Но, ден след статуса си, Борисов даде програмно интервю пред "Фокус", в което обяви, че е респектиран от качествата на хората в АБВ, похвали Първанов, направи реверанс към Калфин и дори се размечта за бъдеще, в което някакъв по-добър и извисен политически елит (включвайки себе си в него, разбира се) ще може да се събере и да постигне съгласие по националните приоритети.
В политиката е като в любовта - човек не може да бъде държан отговорен за своите емоции. Както и никой не може да забрани на Борисов да харесва АБВ и да пърха с мигли пред него. Никой не може да забрани на лидера на ГЕРБ да вижда някакви постижения в проекта АБВ, въпреки че този проект имаше политически живот от няколко месеца. Защото, след като през 2010 година бе създаден този надпартиен съюз, той така и не осъществи нищо, освен кратка серия от дискусии. Заради това е много интересно къде лидерът на ГЕРБ е видял успехи, но това е отделна тема, голяма, поне колкото негово участие в сутрешен блок.
Тази конспиративна среща на хората около Първанов веднага влезе в новините с подозрението, че на срещата-възкресяване на АБВ всъщност е била обсъждана възможността да се направи алтернативна листа за евроизборите през май и като неин водач да бъде коронясан Ивайло Калфин. В БСП процесите по номинации на евродепутати все още текат, но очевидно кръгът АБВ има тежки подозрения, че Калфин няма да бъде на челно място в листата на левицата. Заради това, при липсата на изявление от основните участници в срещата с някаква конкретика, можем да предположим две неща:
1. Първанов и Калфин наистина са замислили някакъв политически сепаратизъм, при целия риск, който носи такова действие, защото в левицата подобни действия никога не завършват добре и поне Калфин би трябвало да го знае.
2. Това е опит за превантивно действие, начин за вдигане цената на Калфин, начинание, което да предизвика реакция в БСП и преосмисляне идеята той да не е водач на листата.
Има един-единствен случай, в който подобни действия са постигали целта си. Става дума за далечната и драматична 1997 година, когато отцепници от БСП, сред които и Калфин, създадоха Евролевицата и успяха да влязат в парламента като отделна формация. Дори за известно време бяха разглеждани от СДС като част от т.нар. "реформаторско мнозинство", което в крайна сметка яко прецака страната. "Евролевицата" се самоунищожи поради психопатичия характер на нейния лидер Александър Томов, който така и не разбра кога трябва да се оттегли от председателското място и формацията му се разхвърча в политическото пространство, а една огромна част от нея се върна в орбитата на БСП. Интересното е, че тогава лидер на БСП беше именно Първанов и той би трябвало да си дава сметка поне за едно - сега е всичко друго, но не и 1997 година, а за това подсказа и абсолютно проваления опит за римейк на 10 януари от същата драматична година.
Тоест има голяма вероятност идеята за паралелна лява листа не само да не сработи, ами завинаги да изхвърли участниците в нея от политиката. От 450 километра е очевидно, че БСП е партия с големи вътрешни проблеми и драматургии, които сигурно отдавна щяха да са изригнали като гейзер, ако не беше протестната вълна, чийто истеричен антикомунизъм и креслива хейтърска какафония спряха течовете. Разбира се, колкото по-бутафорен става протестът, толкова повече пробойните в БСП ще се увеличават, защото външната заплаха не само е миниатюрна вече, но тя така и не успя да създаде нещо позитивно.
Проблемът е дали левицата в момента се нуждае от поредната широка коалиция и търсенето на "национални приоритети" (нека да цитираме Борисов) или отдавна вече е време да поработи малко върху себе си в движение и най-накрая да поговори за собственото си бъдеще и цели. Защото политическият стил на Първанов винаги е бил да търси широки съюзи, а това е последното нещо, от което БСП се нуждае сега. То е все едно да предпишеш тройна порция пържоли на човек, нуждаещ се от вталяване. Левицата се нуждае от избистряне на собствения си образ, а зад тази поетична фраза стоят цяла поредица от действия, които са обект на отделна дискусия.
Но при целия хаос, проблеми, интриги, БСП все пак прави едно правилно нещо. Категорично отказва всякаква форма на коалиция с ГЕРБ. Това е голямо постижение в една политическа система, в която най-"демократично" крякащите партии, поради собственото си безсилие, са готови моментално да седнат в една лодка с ГЕРБ и да потеглят към хоризонта на поредната авторитарна катастрофа. ГЕРБ просто не е партия, с която може да си в съюз, без да приемеш нейните авторитарни модели, полицейска логика и олигархични мрежи, черни като казана на дявола.
Заради това паралелната поява на събития - възкресяването на АБВ и внезапната меланхолия по лявото на Борисов, са тревожен знак. То може и да е знак за друго - очевидно Борисов вече вижда невъзможността на т.нар. "традиционна" десница да реши своите структурни и идеологически проблеми и почва да се оглежда за спасително въже някъде вляво, хоризонт, където никога не е имало място за него. Този реверанс към Първанов, Калфин и останалите е действие на давещ се човек, който се оглежда къде по дяволите има бряг за спасение на останките от някогашното величие.
Не искам да вярвам в конспиративни схеми и поне до доказване на противното няма да повярвам, че Първанов и Борисов играят съвместна игра. Първанов не е политик за подценяване, но трябва да си дава сметка, че пътят на БСП към ГЕРБ трябва да бъде преграден с железобетонна стена. БСП има свои вътрешни проблеми за решаване, но всяка форма на сътрудничество с ГЕРБ отива много отвъд тази точка на пречупване. А и с колкото и очакване да ги претрупват, не европейските избори са тези, които ще разрешат политическите драми на България, точно както изборите през май 2013 година не го направиха. Очевидно, на страната й предстои много труден път напред, но някакси не мога да си представя път към светлото бъдеще, в който Бойко Борисов има участие.
Дано и Първанов да мисли по същия начин.
