НОВАТА ЧУМА! Италиански професор с горещи разкрития за заразата - ето с колко години коронавирусът съкращава живота на тежко болните
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако има втора вълна на коронавирус, не мисля, че ще е тежка като първата, но не защото вирусът е станал по-добър, а защото го познаваме по-добре. Опитът от азиатските страни показва, че трябва да свикнем със съжителството с него, защото ще е дълготрайно. Това казва пред "Монитор" италианският проф. Рафаеле Бруно.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
На въпрос дали COVID-19 ще ни залее през есента и вълната ще бъде много по-унищожителна от първата, ученият твърди, че за първи път, откакто страните започнали да разхлабват ограниченията, миналата седмица в Европа е отчетен ръст на седмичния брой на заболелите от коронавирус.
"Имайки предвид постоянния спад на регистрираните данни за новозаразените и починалите, в момента като че ли няма основания за такава хипотеза. Но вирусът SARS-CoV-2 (бел.р. - COVID-19) не е изчезнал и развитието му понастоящем е непредвидимо. А тъй като липсват и ваксина, и ефикасно лекарствено лечение, както и поради все още ниското ниво на колективен имунитет, изведнъж може да се развие бърз ръст на предаване на заразата. Нашите хипотези за втора още по-ужасна вълна се основават на натрупания опит от предишни подобни пандемии, като например испанския грип от 1918 г., но неговият вирус е бил различен. Така че не мога да правя предвиждания. Ако за нещастие възникне втора вълна, мисля, че няма да бъде тежка като първата, но не защото коронавирусът е станал по-добър, а защото го познаваме по-добре и знаем как да се справяме с него. Все пак искам да кажа, че рискът от една втора вълна зависи от нас и от това доколко ще съумеем да спазваме ключовите мерки за борба с вируса", посочва проф. Бруно.
По думите му опитът на азиатските страни, които първи се сблъскаха с разпространението на новия коронавирус, учи, че трябва да бъдем нащрек, докато сме принудени да съжителстваме със SARS-CoV-2.
Държави, които сякаш бяха осъществили пълен контрол върху епидемията, внезапно трябваше да се справят с малко или повече големи и опасни огнища на COVID-19, възникнали от случаи на заразени сънародници, връщащи се от чужбина – например Хонконг и Тайван. Всичко това ни кара да осъзнаем налагащото се дълготрайно съжителство с новия коронавирус и да разберем, че пандемията е проблем за всички нас, борбата с който е на глобално равнище, а не на базата на постигнатото в дадена държава. Тъй като първата, която се е справила, ще трябва да изчака да се справят и всички останали. Ето защо ще трябва да свикнем да съжителстваме, носейки предпазни маски, миейки ръце и спазвайки социална дистанция, посочи експертът.
А дали коронавирусът оставя следа в човешкия организъм? За човек, който е успял да се излекува от коронавирус, несъмнено най-лошото вече е отминало. Но не е казано, че бързо ще се върне към предишния си живот. Периодът на възстановяване, особено на онези, които са били подложени на интензивно лечение, е бавен и поетапен. В някои случаи пораженията са тежки, като например възникването на белодробна фиброза. Постоянни и тежки увреждания са установени в случаите, в които инфекцията се е съчетала с вече съществуващи заболявания, посочва ученият пред българското издание.
Органите, които COVID-19 поразява най-много и предизвиква заболявания и нарушение на функциите са основно белите дробове, бъбреците, сърцето и обонятелния апарат.
Макар и да засяга хора от всички възрасти, най-сериозното въздействие на инфекцията е върху възрастните. Последиците върху тях не се свеждат толкова до много високата смъртност - почти 90% от починалите са над 70-годишна възраст. Но пандемията наложи схващането, че именно възрастният човек с вече по-крехко здраве след болестта е с висок риск за функционални, познавателни и психо-социални проблеми. А те затрудняват неимоверно връщането му към предшестващото инфекцията състояние, правят живота му тежък, пълнят го със страхове. Това не е приятно, направо е жестоко, посочва проф. Бруно.
По думите му, след редица изследвания, изводът е, че като цяло всяка настъпила вследствие на COVID-19 смърт е лишила заболелия средно от десет години живот. Тази хипотеза е вярна само за онези нещастни хора, които са били тежко заболели от COVID-19.
Запитан какво лечение би предписали на лице с положителна проба на коронавирус и дали има достатъчно надеждно лекарство ученият твърди, че американската агенция за контрол на храните и лекарствата е одобрила ремдесивир за лечение на пациенти с COVID-19.
"Лекарството пречи на възпроизводството на вируса. Аз и моят екип от Университета в Павия участвахме в проучванията за неговата регистрация. Все пак ремдесивир не е единственото лекарство, което може да ни помага срещу COVID-19. Такова е със сигурност дексаметазон - използва се от над 50 години и освен това е евтино. В клиничното проучване RECOVERY на английски лекари те са давали медикамента в течение на десет дни на над 2 хиляди души с COVID-19 и са сравнили резултатите с тези, получени при повече от 4 хиляди пациенти, лекувани със стандартни лекарствени средства", каза той.
Анализите показват, че след 28 дни лечение дексаметазонът е намалил смъртността с общо 17%. Най-големите подобрения били отчетени при пациентите на апаратна вентилация. Хиперимунната плазма е по-стар подход, използващ пълния набор антитела на оздравяващи или оздравели пациенти. Той също е много интересна и с висока успеваемост възможност за лечение. За съжаление използването на плазмата е ограничено от не толкова голямата наличност на суровина. Със сигурност и хепаринът играе важна роля за лечението на заболяването, посочва професорът.
За съжаление, казва експертът, не виждам скоро деня, в който ще инжектирам първата доза на ваксина срещу SARS-CoV-2. Но се надявам да греша. За да се избегнат недоразумения, все пак трябва се направи една кратка уговорка: ефикасната ваксина например като тази срещу полиомиелит, естествено би била панацеята, която ще доведе до окончателния край на опасността от COVID-19, посочва проф. Бруно и допълва, че страстно си пожелава такъв вид ваксина да бъде произведен скоро, като изтъква, че дори и оптимистичната прогноза изисква 18 месеца.
Професор Рафаеле Бруно е роден през 1966 г. в град Козенца. Завършва медицина в Университета на град Павия, където в момента е ръководител на Катедрата по инфекциозни болести. Завежда и научноизследователската лаборатория към университетската поликлиника „Сан Матео“. След дипломирането си проф. Бруно специализира инфекциозни болести в Италия, в САЩ и във Великобритания, като практикува в престижни медицински заведения и на трите страни. Той е един от най-известните и уважавани италиански специалисти по тежки инфекциозни заболявания, като СПИН, сарс и ебола, и е участвал в международни мисии на ООН и СЗО. Автор е на учебници, самостоятелни студии, има над 160 публикации в авторитетни медицински издания в САЩ и Европа.
