ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Навлизането на генетично модифицирани растения, произведени с така наречените “нови геномни техники” (НГТ), предстои да гласува през януари Европейският парламент. Целта е повечето от тези растения да бъдат освободени от съществуващите изисквания на ЕС за ГМО включително задължително етикетиране за потребителите, проследимост и оценка на риска, както и представяне на аналитични методи за откриване.
Преди Коледните празници на заседание на Комитета на постоянните представители (COREPER) в Брюксел бе приета дерегулацията на генетично модифицирани (ГМ) растения, произведени с помощта на така наречените нови геномни техники (НГТ), пише Труд.
Въпреки съпротивата на България и други страни, квалифицирано мнозинство от държавите-членки на ЕС подкрепи дерегулацията. България, заедно с Австрия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, се обяви против дерегулацията.
Същата група държави и преди, през декември 2023 г., отказаха да се съгласят с дерегулирането на новите ГМО. Тогава на същата позиция беше и Полша. Сега обаче Полша премина в лагера на държавите “За” и 2 години по-късно проектът на ЕК получи необходимото мнозинство.
Дерегулирането на ГМО е подаръкът, който корпорациите получават, посочиха в свое становище от сдружение “Агролинк”.
“Повечето правителства на ЕС позволяват неизпитани и немаркирани ГМ растения да бъдат пускани в околната среда и в нашите чинии, излагайки на риск както хората, така и природата. По този начин те застават на страната на мултинационалните биотехнологични корпорации - за сметка на фермерите, хранителния сектор, потребителите и околната среда. Сега е ред на Европейския парламент да отхвърли тази сделка”, смята д-р инж. Светла Николова от сдружение “Агролинк”.
Тя обясни, че инструментите за генно редактиране позволяват целенасочени промени в генома на културите, повишавайки тяхната устойчивост към болести и екстремни метеорологични условия. В момента тези техники попадат под строгия и обременяващ режим на ЕС за ГМО.
Видовете, създадени с т. нар нови геномни техники се получават, когато малка част от ДНК-то им бива добавена, премахната или подобрена. Това е и основната разлика с традиционните ГМО техники, които включват имплементиране на ДНК от друг организъм с цел създаване на хибрид.
От “Агролинк” предупредиха, че патентите за ГМО се разрешават, с което достъпът до семена ще бъде под контрола на корпорациите.
“2025 г. премина под знака на предложения на законови рамки от ЕК като безконтролно и безсрочно използване на пестициди и отслабване на изисквания за безопасност Омнибус за храни и фуражи. Това е черна година за правата на потребителите и земеделските производители и опазването на околната среда. Шамар в лицето на над 90% от гражданите в ЕС, които изискват етикетирането на генетично модифицирани продукти и хранителна независимост”, твърдят от сдружението, чиято основна цел е опазване на българските храни.
Рискове за здравето
Могат да подпомогнат прогресия на рака
Рисковете от ГМО храни са предмет на дебати, но потенциалните опасения включват повишен риск от алергии, хормонални нарушения, въздействие върху имунната система и черния дроб/бъбреците, както и свързаните с тях употреба на хербициди (като Roundup) и екологични ефекти. Съществуват и опасения, че ГМО храните могат да подпомогнат прогресията на рака. Тъй като раковите заболявания са причинени от ДНК мутации се предполага, че храните с добавени гени могат да повлияят на човешкото ДНК. Това притеснение се дължи отчасти на проучване с мишки, което открива връзка между приема на ГМО и по-висок риск от тумори и ранна смърт. По-късно обаче това проучване е оттеглено заради пропуски.
Потенциални рискове за здравето, са следните:
• Алергични реакции: Въвеждането на нови гени може теоретично да предизвика производство на алергенни протеини, въпреки че това се следи стриктно.
• Хормонални проблеми: Някои изследвания предполагат възможни хормонални дисбаланси.
• Влияние върху органите: Възможни негативни ефекти върху черния дроб и бъбреците при продължителна употреба.
• Имунна система: Промени в микробиома и имунния отговор.
• Антибиотична резистентност: Теоретичен риск от прехвърляне на гени за антибиотична резистентност.
Рискове за околната среда
Пестицидите преминават в организма на хората
Въпреки че ГМО културите са удобни за фермерите, има опасения за ефекта им върху околната среда. Повечето ГМО култури са устойчиви на хербициди, като Roundup. Това означава, че фермерите могат да използват Roundup, без да се страхуват, че това ще навреди на собствените им ГМО култури.
Повишената устойчивост на някой ГМО към инсектициди и пестициди позволява на фермерите да ползват по-големи концентрации от химикалите, с цел по-голяма ефективност на растителната защита. Това, разбира се, е за сметка на отровите, които се пренасят по хранителната верига към човека, чрез месо, млечни изделия или зеленчуци. Установено е, че пестицидите преминават в организма на хората, чрез храната, а в последствие чрез майчиното мляко и в децата. Има сведения, че жените кърмачки, които живеят в градовете, са по-сериозно изложени на въздействието на пестицидите, отколкото тези, живеещи в селските райони. От друга страна, повишените количества отрови, изсипвани безразборно в почвата, достигат до вододайните зони и изворите, откъдето и до всеки жив организъм. Проблемът при ползването на устойчиви на силни дози пестициди ГМО растения може да доведе, освен тотално отравяне на земеделските земи и устойчиви на пестициди видове плевели. Това ще се получи по естествен път, ако по някакъв начин генетичен материал се пренесе от ГМО растението към някои от многото видове плевели или диви аналози на земеделските култури. Доказано е, че растенията рапица, царевица, слънчоглед и картоф могат да обменят генетичен материал с дивите си аналози в природата.
Roundup и неговата активна съставка глифозат са обект на противоречия, тъй като проучванията върху животни и клетъчни култури ги свързват с различни заболявания. Според множеството от проучванията ниските количества глифозат, присъстващи в ГМО храните, са безопасни за консумация от човека.
