НОВИ РАЗКРИТИЯ за бащата на Джипо Джипов от ППДБ: Ето ги злодействата на "Агнешките главички"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма правописна грешка. "Пиратизацията" по Божковски е точно това, което ще прочетете по-долу, както и в следващите части на това разследване. Подготовка за приватизация и самата приватизация, но направени като "пиратизация", тоест - разграбване, пише в свое разследване zonanews.bg.
Как се реализира в един отделно взет случай стратегията за приватизация "а ла Божков": През периода 1992-1995 г. Никола Николов е управител на обекта на нашия изследователски интерес - разградският завод за стъкло "Диамант". В ТУ "Държавен финансов контрол"-Разград са изготвени два ревизионни акта на управлението на "Диамант" – Разград за периода 1992-1995 г. (периодът, в който тамадата на бъдещия кръг "Агнешки главички" е директор). Документите се намират в цялостния масив с документация, свързана с приватизацията на завода, които се съхраняват в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСПК ). Достъпът до тях вече не е възможен поради нормативни промени от новите ръководства там през последните години. Този масив обаче в неговата цялост се намира в архива на Zonanews, затова всичко, което четете в момента и ще прочетете в следващата част, е основано единствено и само на автентичните документи относно този казус. Тук няма да видите твърдения от рода "ЕЖК" - "Една жена каза". А и може да сте сигурни, че при нас той ще се запази, дори ако оригиналите в АПСПК поради някаква причина - наводнение, пожар, недобросъвестност - "изчезнат". Затова се концентрирайте и прочетете внимателно тази сага - тя е като модел за случващото се в българската икономика по време на грабителското управление на Иван Костов и компания.
Към 31.12.1995 г. балансовата стойност на активите в дружеството е 1 млрд. 75 млн. лева, или около 25 млн. щ. долара по тогавашния курс 70 лв. за 1 щ.долар. Ако съдим от заключенията им, управлението на завода от бъдещият шеф на икономическата комисия в НС Никола Николов, е било доста небрежно. Ефективността на приходите от продажби изчислена чрез коефициента за рентабилност е отрицателна величина. През 1993 г. дружеството е реализирало загуба от над 47 млн. лева.
През 1994 г. дружеството отново е на загуба – 1 млн. 925 хил.лева. Ревизиите извършват анализ на финансово-икономическото състояние за периода 1993-първото полугодие на 1995 г. с цел установяване причините, оказали съществено влияние върху отчетените отрицателни финансови резултати през 1993 и 1994 г., когато агнешкият крал се е вихрил като изпълнителен директор.
Какво откриват ревизорите, които трябва да признаем много съвестно и скрупольозно са си свършили работата? През лятото на 1993 г. е бил извършен основен ремонт на пещния агрегат в цех "Питсбург", при който е променено технологичното гориво от мазут на природен газ.
По време на основния ремонт са били допуснати редица отклонения от технологичната документация, в резултат на което след пускането в експлоатация не са могли да се отработят напълно технологичните параметри и цялостната технология, което се превръща в основна предпоставка за нестабилен ход на машините, изразен в незвъзможността от оползотворяване ширината на стъклолентата – по проект ширината е 300 см, но е достигната 2,8 м, или лента от 20 см се е губела. Това довежда до рязко влошаване на ефективността на пещния агрегат и увеличение на разхода на ел.енергия, газ и възврътим отпадък.
По тези причини и поради текучество на основния технологичен състав (около 60 %), незадоволителното състояние на трудовата и технологичната дисциплина в края на 1993 г. е била отчетена загуба на дружеството 47 млн. 33 хил.лева. Ревизията установява, че във връзка с основния ремонт на цех "Плоско стъкло" е теглен целеви кредит във валута в размер на 1 млн. 500 хил. щ.долара за закупуване на огнеупорни материали по изграждане на пещта. Ревизорите засичат, че документално не е възможно да се установи какви количества нови плочи са вложени, тъй като това, което е вложено е изписвано от предишни ремонти и не съществуват документи за тези количества, изтеглени от склада на предприятието. Впоследствие обаче ревизията установява, че в този ремонт са вложени 30 т стари плочи, извадени и почистени от цех "Фурко", които са използвани при изграждане на дъното на пещта.
В първия ревизионен акт са описани умопомрачителни далавери покрай този и други ремонти. Съдете сами. От склада за огнеупори фактически са били изписани 30,8 тона или 362 бр. плочи, закупени за преработка от ЕФ "Хинав"-В. Търново, управител Ваньо Дончев на база сключен договор от 28.07.1993 г. с "Диамант" ЕООД-Разград, представлявано от инж. Никола Джипов Николов. На великотърновската фирма е бил продаден неизползваем ел.топен огнеупор общо 35,4 тона с цел преработката му на плочи с правоъгълна форма с дебелина 100 мм. Първоначалната цена, по която "Диамант" ЕООД-Разград е следвало да закупи обратно преработения огнеупор е била 76 000 лева за тон, но с анекс към договор № 320 от 28.07.1993 г. е била променена цената при обратната доставка на 101 хил. лева на тон.
Променена е и дебелината на плочите.От така продадените 35,4 т плочи на ЕФ "Хинат"-В. Търново за преработка по цена 2800 лв./т, "Диамант" ЕООД-Разград е закупило обратно 30,8 т преработени плочи по цена за тон 101 хил.лева, като само за услугата е заплатило на едноличната фирма 3 110 800 лв.
Същата врътка е направена и с една разградска фирма – ЕТ "Бомида", където схемата е същата и отдолу стои подписа на Никола Джипов Николов. Ревизорите установяват, че от закупените срещу валута 39,4 т огнеупорни плочи по цена 93 848 лв. за тон или 3515,62 щ. долара за тон електростопени плочи от фирма "Циркор"-Белгия, нито една не е влоожена при ремонта на пещта. Затова пък се оказва, че над 18 т от тези нови плочи са продадени на споменатата вече великотърновска фирма, като продажната цена е формирана на базата на устна договорка между Ваньо Дончев и Никола Николов.
Имайки предвид, че закупуването на същите е станало срещу валута – 3515,62 щ.долара за тон, то при формирането на продажната цена Никола Николов е трябвало да вземе предвид курса лев/долар в деня на продажбата – 66,2 лева за 1 щ.долар. Той не е направил това и фирма "Хинат"-В. Търново печели 2 384 731 лева. Общо продадените нови огнеупорни материали на горепосочената фирма през 1994 г. и през м.май и юни 1994 г. възлиза на почти 21 тона.
Ревизионният акт засича буквално разграден двор - за изписаното с искане № 1184/27.12.1994 г. количество 2,7 т плочи по 101 484 лв/т, които са изнесени от складовете на завода към същата великотърновска фирма, ревизорите не намират фактура и плащане. А сумата е доста значима - 286 541 лв, или около 40 хил.щ. долара. В онези години това бяха 3-4 апартамента в Разград. При ремонта на цех "Плоско стъкло" са били разградени общо 394,59 тона огнеупори, от които вложени нови 293,81 тона. Останалото количество, вложено в ремонта са стари огнеупори. Съгласно протокола на комисията по приема на ремонта, разликата от разгадените и действително вложените материали в пещта от 530,85 тона е отпадък. Година по-късно агнешкият крал прави нова врътка. На 13.06.1994 г. е сключен договор за продажба на отпадъци от електростопен огнеупор между "Диамант" ЕООД-Разград и ЕФ "Хинат"-В. Търново. За продавач договора е подписан от Никола Джипов Николов. Цената за тон отпадъци франко склада е определена на 200 германски марки, а срокът на договора – до 31.12.1994 г. Количеството на отпадъците, предлагани за продажба не е фиксирано, като в т.1.2 от сключения договор същото се определя от кантарна бележка, издадена от продавача. Когато ревизорите поискват да видят кантарните бележки, за да пресметнат какво количество електростопен огнеупор е изнесено към частнаат фирма във Велико Търново, се оказва, че кантарни бележки липсват. Няма ги. Колко е изнесено – никой не знае.
Към края на директорстването си, Николов хептен се разпищолва. С искане № 484/27.12.1994 г. са били изписани от склад над 10 тона ел.топени блокове, купени нови от Франция през 1991 г. Цената им е била 17 600 лв. за тон. Курсът лев/долар тогава е 28 лв. за 1 щ.д., или един тон е струвал 628 щ.долара. Когато Н. Николов ги продава в края на 1994 г. по 28 000 лв. за тон, курсът лев/долар е 65 лв. за 1 щ.д., или 430 щ.долара за тон. Така любимата на агнешката главичка великотърновска фирма "Хинат" е спечелила по 200 щ.долара на тон, или около 2000 щ.долара само от едно искане за товарене на ел.топени блокове. Съответно "Диамант" ЕООД-Разград е олекнала с толкова от неизгодата сделка. Далаверата прави такива като Н. Николов нечовешки алчни и готови на всичко. През май и юни на същата великотърновска фирма са продадени пак нови блокове електротопени, закупени този път през 1991 г. от Русия. В резултат на неизгодната продажба на по-ниска продажна цена, "Диамант" ЕООД-Разград се лишава от едни над 730 хил.лева, или около 11 200 щ.долара. Капка по капка – вир става, твърди народната поговорка.
Ревизорите описват следните допълнителни нарушения, които са следствие от лошото управление на завода, докато е директор Н. Николов:
не са отработени технологичните параметри и цялостната технология за производство, което довежда до наднормативен брак на плоско стъкло за 1993 г. в размер на над 5,5 млн.лева, за 1994 г. – близо 10 млн. лева, а само за седеммесечието на 1995 г. – близо 20 млн. лева;
за първото полугодие на 1995 г. размера на допуснатият преразход на основни суровини и материали е достигнал пад 13 млн. лева. Ревизията приема, че с общата сума от близо 24 млн. лева допуснат преразход на суровини, материали, горива и ел.енергия за 1994 г. и първото полугодие на 1995 г., е нанесена вреда на дружеството, отговорност за която трябва да нося бившият управител Никола Джипов Николов, бившият ръководител на техническото управление Велеслав Йорданов Тачев и началникът на цех "Плоско стъкло" Борис Милев Дамянов.
На 15 януари 1997 г. ТУ "Държавен финансов контрол"-Разград изготвя втори ревизионен акт. Само след няколко месеца Никола Николов ще стане важен шеф в парламентарната група на ОДС. Аз не бих спорил с онези, които през годините настояваха упорито, че приближени до него са се възползвали от политически чадър, за да приватизират и източат завода чрез РМД-приватизация. Какви за заключенията на втория ревизионен акт? Прави впечатление, че великотърновската фирма ЕТ "Хинав" продължава да прави огромни печалби чрез договори по доставка и изкупуване на стари огнеупорни плочи. Ревизорите забелязват и други смущаващи факти:
няма документи, които да удостоверят с точност какви количества нови плочи са вложени;
цената на вложените нови плочи е увеличена от 76 хил. лева за тон на 101 хил. лева за тон с анекс на договора за доставка, подписан от Никола Джипов Николов;
невъзможно е да се документира какво количество отпадъци от електротопен огнеупор са купени и изнесени от същата фирма ЕТ "Хинав", защото на ревизорите не са показани никакви кантарни бележки за изнесените количества;
идентична врътка е направена от управителя на "Диамант"-Разград отново със същата великотърновска фирма и при продажбата на карборундови отпадъци от производството на помощни огнеупори. Количествоот на изнесените отпадъци е предвидено да се кнотролира и отчита чрез кантарни бележки. Цената за тон съгласно т.2.1. от договора е 303 германски марки. На ревизорите обаче не са показани никакви кантарни бележки, които да удостоверят какви количества са изнесени от завода. Просто е нямало такива. Или с една дума – куче влачи, диря няма;
с фактура № 1400052 от 29.04.1993 г. любимата на агнешкия крал великотърновска фирма "Хинат" е закупила 210,4 тона отпадъчни карборундови трошки на обща стойност 1 054 190,26 лева. Кантарни бележки за това количество няма, което означава, че никой не е регистрирал изнасянето им. С митническа декларация от 30.041993 г. фирма "Хинат" е направила износ за Германия на закупените от "Диамант" ЕАД-Разград 280 тона отпадъчни карборундови трошки. Стоката е била натоварена на шлеп в Речно пристанище "Русе", откъдето е бил направен износа. За количеството от около 70 тона карборундови трошки, каквато е разликата между платено на кантар в Разград и претеглено на Речно пристанище "Русе", няма нито фактури, нито плащане от страна на великотърновската фирма "Хинат" към "Диамант" ЕАД;
бъдещият тартор на агнешките главички съвсем се овълчва след като схемата за източване на ценни отпадъци работи необезпокоявано. На 22.02.1944 г. е сключен пореден договор, отново между близката до сърцето му великотърновска фирма и подопечното му предприятия за продажба на карборундови отпадъци. Този път обаче цената, която е договорена е още по-ниска от тази през 1993 г. - ЕФ "Хинат"-В. Търново плаща по 2952 лева по малко на тон отпадък. Нараства и маржа между платено и изнесено – с фактура № 1400157 /31.05.1994 г. са платени 221 тона отпадъчен карборунд, за който е платила 455 229 лева, а с митническа декларация от 15.04.1994 г. великотърновската фирма е изнесла за Германия близо 500 тона на стойност над 5 млн. лева! При направено сравнение между изнесените количества от ЕФ "Хинат" през пристанище Русе за Германия за цялата 1994 г. и действително платените материали на "Диамант" ЕАД-Разград се установява разлика от около 323 тона, за които липсва плащане, издадени факури и кантарни бележки.
В ревизионния акт присъстват още цел легион допълнителни нарушения, лично извършени от управителя Никола Джипов Николов. Изводите са, че управителят Никола Николов и главната счетоводителка Христина Иванова са допуснали нарушения в управленската и във финансово-стопанската дейност.
Допуснати са и значителни вреди, по съществените от които се свеждат до следното:
не са осигурявани средства за своевременно погасяване на задълженията, както от страна на дружеството, така и към самото дружество. Само за втората половина на 1992 г. заради несвоевременно погасяване на получени заеми и неизплащане на задължения към доставчици са начислени и платени лихви в размер на около 1,2 млн. лева. Заключението на държавните ревизори е смазващо - с общо начислените и платени лихви за целия период 1992-1994 г. в размер на 1 732 640 лева е нанесена вреда на дружеството по вина на цитираните длъжностни лица;
през ревизираният период са извършени ревизии и от данъчните служби, както и от органите на социалното осигуряване. Проверките и на двете институции са констатирали несвоевременно внесени или въобще не внесени данъчни задължения към държавния бюджет и осигурителни вноски към социалното осигуряване. Числата по тези золуми са следните - с акт заз данъчна проверка от 1993 г. са начислени и внесени лихви за 901 475 лева, а с акто от март 1994 г. - 3 640 672 лева. Или общо само за данъчни задължения платените лихви в периода на управлението на Никола Николов са над 4,5 млн. лева. С акт № 205 от 18 април 1994 г. ревизията по ДОО за невнесени осигурителни вноски е начислила лихви в размер на над 1,7 млн. лева;
Или общата сума, с която според ревизорите горните две лица са нанесли пряка вреда на дружеството е 6 205 413 лева. Извършената инвентаризация на дружеството за периода 1992-1994 г. приключва с липси за близо 6 млн. лева. Ръководството на завода е допуснало да се натрупат задължения от вътрешни клиенти в размер на на 55 млн. лева, които са получили продукция от завода, но не са я платили! Вземанията от чуждестранни клиенти са също огромни – към 30.12.1994 г. сумата е около 81 млн.лева, а в края на 1995 г. нараства до над 106 млн. лева. За този период в резултат на несъбраните вземания в срок от различни клиенти дружеството е ползвало кредити и платило лихви в размер на приблизително 12 млн. лева. С платените лихви по кредити е нанесена вреда на дружеството. Вината на Никола Николов е в това, че е подписал договори лично одобрени от него, в които е имало клаузи за отложено плащане, неизгодни за "Диамант" ЕООД-Разград, липсвали са банкови гаранции при евентуално закъснение на разплащанията, не са взети мерки за своевременно събиране на дължимите от клиентите суми, което е довело до рязко съкращаване на оборотните средства. Това от своя страна по необходимост е наложило ползването на кредити и плащане на лихви, което е довело да вреда в размер на близо 12 млн.лева.
Уволнение по времето на Жан Виденов и превземането на дистрибуторската мрежа на "Диамант"
След идването на правителството на Жан Виденов Никола Николов е сменен. Но тамадата на бъдещия кръг "Агнешки главички" не си тръгва "капо" (по неповторимия израз на агент "Гоце"). Създава собствена частна фирма "Дунав Консулт", отваря офис като мастит бизнесмен в разградския хотел "Централ", където си има секретарка, сътрудници, личен шофьор, няколко леки автомобила. И започва мощен внос на евтино руско стъкло, стъпвайки на основата на дистрибуторската мрежа на "Диамант". След години Никола Николов ще се хвали, че тази мрежа е негово лично изобретение. Нека видим по каква система е работило дистрибуторското "изобретение" на агнешкия крал. За реализиране на продукцията на завода в страната през 1994 г. Никола Николов сключва с дистрибутори 43 договора, от които 37 с еднолични търговци. Клаузите на дистрибуторските договори са еднотипни, всички са подписвани единствено и само от агнешкия крал и клиента-дистрибутор. Във всички договорни комплекти липсват оферти за исканите количества продукция от страна на търговците, както това е описано като условие в т.9 от сключените типови договори.
При проверка на фирмените договорни комплекти е установено, че липсват също така специфични и задължителни атрибути за всяка доставка като цена, форма на плащане, депозит за амбалаж, банкова гаранция и т.н. Парадоксално е, но липсва и описание за начина на разплащане между страните. Цените на продукцията, която "Диамант" ЕООД-Разград дава на дистрибуторите, както и търговските отстъпки са се определяли едностранно със заповед на управителя на дружеството. Само за 1994 г. ценоразписа за плоско стъкло е променян 11 пъти. Не е била спазвана т.25 от дистрибуторските договори за условията на банкова гаранция при забавено плащане от страна на клиента, липсвали са и спесификации или анекси към сключените по този начин договори. Съгласно 34 от същите е следвало да се определи между контрагентите и процент неустойка за забавено плащане, чийто размер не е посочен. Въпреки наличието на дистрибуторски договори, финансовите резултати на дружеството сочат, че същите не погасяват своевременно задълженията си, не са изключение и случаите да се дава продукция на неизрядни клиенти. Оказва се, че типовите договори не съдържат необходимата информация за гарантирано плащане на получената стока. Вследствие на това вземанията само от клиенти-дистрибутори към 31.12.1994 г. възлизат на над 57 млн. лева.
В крайна сметка Никола Николов е уволнен от правителството на Жан Виденов не защото е имал репресирани роднини, а защото резултатите от неговата дейност като управител на "Диамант" ЕООД-Разград са стъписващи. Същата 1995 г. има местни избори и Никола Николов се втурва в предизборната кампания като кандидат за кмет на гр.Разград. СДС е още слаб финансово и Николов финансира почти сам кампанията си, но претърпява неуспех.
Четири са фирмите за търговия със стъкло в Разград, свързани с Никола Николов . ЕТ "Йовета – В. Тачев", "Йовета глас трейдинг", ЕТ "Дунав консулт-Моника Райкова" и "Дунав консулт" ЕООД. Съдружник в "Йовета глас трейдинг" е майката на Никлов – Райна Дончева. Другият съсобственик е Велислав Тачев, който е бил заместник на Никола Николов, когато последният е бил директор на стъкларския завод "Диамант". Фирмата на Тачев е и основният дистрибутор на стълклото на турската фирма "Шишеджам". Кой е истинският шеф обаче мисля, че е въпрос с изключително понижена степен на трудност. През 1999 г. майката на тамадата на "Агнешките главички" е била съдружник в друга фирма под негов контрол – "БКЛ-Йовета" ООД, със седалище в София. Там съсобственици са синът на Велислав Тачев – Евгени, и Константин Куюмджиев. Той пък е бил дистрибутор на "Диамант", когато Никола Николов е директор на завода. Тази фирма е ликвидирана през 2000 г. През 1998 г. около името на Никола Николов в Разград отново се разшумя покрай продажбата на складовете на "Търговия на едро". Десетки дребни търговци имаха желание да изкупят на части складовите халета, но идеята на тамадата на "Агнешките главички" беше друга. Обявената в ликвидация фирма беше приватизирана за жълти стотинки от дружество, собственост на Юлиян Неделчев.
