Нови разкрития за схемата с "Популярната каса", ужилила десетки в Дупница (ВИДЕО)
Потърпевши си мислили, че финансовата пирамида е банка
Последвайте ни в Google News Showcase
Банка, кооперация или финансова пирамида? Какво всъщност е „Дупнишката популярна каса”, в която десетки хора изгубиха спестяванията си? „Дупнишката популярна каса” фалирала наскоро. Председателят ѝ Георги Близнаков затворил офиса и се скрил. Жалбите в районната прокуратура в Дупница, започнали да валят и вече са над 50.
„Евентуално е възможно да има присвояване в особено големи размери, което е особено тежък случай”, обясни говорителят на районната прокуратура Емил Павлов, цитиран от Нова телевизия.
За този род престъпления законът предвижда затвор от 5 до 15 години. Ако прокуратурата прецени, че няма данни за извършено престъпление, потърпевшите ще трябва да търсят сами правата си в съда.
Финансисти обаче твърдят, че ужилените са знаели какви са рисковете. Популярните каси не били финансови пирамиди, а кооперации, в които вложителите можели да следят какво се случва с парите им.
„Много добре са знаели, че са член-кооператори. Разбира се, сега когато каруцата се е обърнала, няма нищо лошо да се опитваме да твърдим, че е пирамида, пострадали, ужилени, с оглед ако държавата нещо плати”, заяви в понеделник финансистът Емил Хърсев.
В чужбина било пълно с популярни каси , но там контролът бил завишен.В България обаче никой не контролирал дейността им. Затова и в Дупница, парите на вложителите отишли за строеж на хотел в Сапарева баня, твърди Емил Хърсев.
„Председателят на кооперацията ги е отпуснал на кредит на свързана с него фирма, която строи хотел в Сапарева баня. Тези пари са били 4,2 млн. общо и те не са били достатъчно, всичките пари от популярната каса, че взел и банков кредит, а банката, тъй като и нейният кредит не се погасява, предприела процедура по обявяване на несъстоятелността на хотела”, обясни Хърсев.
Срещу председателя на популярната каса и собственик на хотела, пуснали жалби и хора, които купили апартаменти в комплекса, но не получили нотариален акт. Почти всички преписки обаче били прекратени.
„Ние в града го приемаме като банка”, заяви една от потърпевшите. „Срещнах се с адвокат по търговско право, който ми каза, че не сме съкооператори, а обикновени вложители”.
Потърпевшите заявяват, че никога не е имало срещи на кооперацията и никога за нищо не са били викани. Твърдят още, че в договорите им пише, че те правят срочни вноски. Никога не са знаели, че с парите им ще бъдат използвани за хотел.
„Проблемът очевидно е много сериозен. Това не са изолирани случаи. Има над 20 такива дружества само в търговския регистър. Още от вчера чувам как започва едно прехвърляне на отговорност от страна на институциите по случая”, коментира Петър Славов, депутат от Реформаторския блок.
Според него има два ключови момента. Единият е, че хората са мислили, че това е банка.
„Явно че някой по някакъв начин го е презентирал като банка, не може просто така да си го измислят”, коментира Петър Славов.
Освен това по думите му се говори за публично набиране на влогове.
„Това може да прави една финансова институция, банките. Това не може да го прави кооперация”, обясни Славов.
