Новите газови договорки между Москва и Анкара водели до промяна на отношенията на Турция с ЕС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отказът на Русия от реализацията на проекта за газопровод „Южен поток” и договорката с Турция за строителството на нов газопровод през Черно море създава нова ситуация в руско-европейските отношения, усилва ролята на Турция и отново поставя въпроси относно перспективите на украинската газотранспортна система, пише „Независимая газета”, цитирана от "Фокус". От момента на разпада на СССР Турция претендира за ключово положение в Черноморския регион, прилагайки максимум усилия за това да привлече към себе си износа на каспийския газ. Освен че получи правото да транспортира азербайджански газ и петрол Турция активно развиваше сътрудничеството с Русия. Резултат на това сътрудничество стана реализацията на проекта „Син поток” с мощност 13 млрд. куб.м., който влезе в експлоатация през 2005 г.
Новите договорки между Москва и Анкара за създаване на тръбопровод с мощност 63 млрд. куб.м. газ не само променят архитектурата на тръбопроводите в Черноморския регион, но и в перспектива може да променят характера на отношенията на Анкара с ЕС. Предполага се, че 14 млрд. куб.м. ще е потреблението на самата Турция, която получи възможност да получава ресурси на по-ниски цени. В резултат Турция вече не за пръв път демонстрира прагматичен подход в отношенията с Русия в сферата на енергетиката, едновременно укрепвайки своите позиции в отношенията с ЕС. За Турция участието в съвместни проекти с Русия освен икономически и геополитически изгоди, открива възможност за по-гъвкава игра с европейските страни. Претендирайки за доминиращо положение като разпределителен център по пътя на каспийския и руски газ за Европа, Турция се превръща в самостоятелен играч на европейския пазар.
След въвеждането в експлоатация на „Северен поток” обемите на транзитирания през украинска територия газ се понижиха. Строителството на „Южен поток” застрашаваше да сведе до минимум износа на руски газ през украинската тръба, което поставяше под въпрос целесъобразността на нейното по-нататъшно използване. По тази причина Киев искаше от Русия да се откаже от строителството на „Южен поток”, предлагайки използването на украинската система. Отказът от „Южен поток” и преориентацията на Русия към Турция запазва заплахата за украинската газотранспортна система, тъй като строителството на обходен маршрут значително ще снижи нейната роля. Съответно Украйна може да загуби статута си на транзитьор на руски газ за Европа. В резултат, в крайна сметка руският проект ще донесе икономически и геополитически изгоди едновременно за Турция и ЕС.
