ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всякакъв шанс Турция да бъде приета в ЕС през 2020, както твърдят британските привърженици на „Брекзит“, се изпари в сряда, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган подписа нов драконов закон, който на практика унищожи всякакъв а представа за страната му като напълно функционираща демокрация от западен тип.
Европейските правила датират от 1993 г., известни като критериите от Копенхаген, задължават всички кандидатстващи страни да се придържат към една демократична система на управление и да поддържат други основни принципи като върховенството на закона, човешките права, свободата на словото и защитата на малцинствата. Турция се мъчи да покрие тези стандарти. Новите мерки направиха членството в ЕС повече от химера. Очаква се те да лишат от съдържание парламентарната опозиция на управляващата неоислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, като позволяват политически вдъхновени наказателни преследвания на антиправителствено настроените членове на парламента. Основната цел е прокюрдската Народна демократична партия (НДП hdp), която Ердоган обвинява в съучастие в тероризъм, макар че са засегнати и други опозиционни партии. С подписването на новия закон Ердоган, който нарече ЕС „Християнски клуб“, огласи края на всякакъв реален шанс Турция да се присъедини към съюза в обозримо бъдеще. Според критици той може също така да е прозвучал като погребален звън за светската турска демокрация и е подготвил почвата за засилен въоръжен конфликт с кюрдските групировки. Ходът на Ердоган идва на фона на увеличилото се насилие между турските сили за сигурност и бунтовниците, принадлежащи към обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК) и нейните радикални разклонения. При последната поредица от атаки 11 души загинаха, а много други бяха тежко ранен във вторник, когато кола-бомба избухна в центъра на Истанбул.
В сряда ПКК бе обвинена за друг смъртоносен атентат в провинция Мардин. На новия закон, оправдаван официално като жизненоважен в битката срещу тероризма, в голяма степен се гледа като на път към спорното предложение на Ердоган за промяна на конституцията на Турция и създаването на мощно президентство с изпълнителна власт, което той ще поеме. Промените изискват подкрепата на парламентарно мнозинство от две трети. НДП, която отрича всякакви връзки с ПКК, е третата по големина партия в парламента с 59 депутати. Нейният изненадващ успех в първите от общо два парламентарни избори миналата година, доведе до загубата за кратко време на пълния контрол на ПСР в парламента. Неочакваният неуспех вбеси Ердоган и го подтикна да ескалира конфронтацията с ПКК. Водещи членове на НДП и нейни поддръжници често се сблъскват с полицейски заплахи и преследвания, а някои са били в затвора заради тяхната словесна подкрепа за правата на кюрдите. В момента в процес на разследване се намират 101 депутати от НДП и от основната опозиционна партия - Републиканската народна партия (РНП). Лидерите на НДП вярват, че повечето, ако не и всички, разследвания срещу депутати могат да свършат със затвор, след като сега техният имунитет беше вдигнат. Като се има предвид опитът на президента, допълнителни обвинения могат да бъдат предявени срещу други депутати и партии, осакатявайки по този начин парламентарната опозиция на Ердоган и унищожаване на това, което е останало от системата на демократичните проверки и баланси на Турция.
Съпредседателите на НДП Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг, които са обвинени в подкрепа на тероризма, обещаха да се борят в парламента "до края". Издигнат след противоречивата военна акция на Ердоган в кюрдските райони в източната и югоизточната част на страната, след затварянето на вестници и други медии, преследвания на водещи редактори и журналисти, както и след последните му думи, призоваващи мюсюлманските жени да изоставят кариерата и да имат повече деца, новият закон може да доведе до трайно замразяване на вече почти изчезналите преговори на Турция за присъединяване към ЕС. Наскоро Европарламентът изрази сериозна загриженост за „сериозното отстъпление" в Турция по отношение на правата и свободата на печата, част от възприета антидемократична тенденция на президентството на Ердоган. Правителствата на ЕС, подкрепени от САЩ, оказват натиск върху Ердоган за деескалиране на кампанията му срещу кюрдите.
Германският канцлер Ангела Меркел, която помогна за постигането на сделката с Анкара за сирийските имигранти миналата есен, е изправена пред остри критики у дома, след като тя прие неохотно съдебното преследване на германски комик от Ердоган заради обидни коментари. Последва друг скандал за сатирична германска песен. Последните действия на Ердоган поставиха под още по-голям натиск вече разклатилата се сделка за мигрантите. Ако тя се срине – а Турция заплаши да я захвърли – ЕС ще има още по-малко стимули за напредък в преговорите за присъединяване. Водещи страни от ЕС като Германия и Франция силно се противопоставят на турското членство и при всеки случай показват, че, ако се наложи в крайна сметка, могат да използват правото си на вето, за да го предотвратят. Обещанието от последната зима, част от сделката Меркел-Ердоган, за разрешаване безвизово пътуване на турците в Европа, не е осъществено поради възраженията на ЕС поради драконовските закони за борба с тероризма на Ердоган.
Партиите НДП и РНП се противопоставят на плана на Ердоган за президентско управление. Те виждат в него част от опита на президента за да придобие правомощия почти като на диктатор за сметка на парламента и представителната демокрация. Неговото политическо развитие през последните 15 г. често е оприличавано с това на Владимир Путин, авторитарния президент на Русия. Те насочват вниманието към неговия безспорен контрол върху въоръжените сили, наложен след серия от съдебни процеси срещу предполагаеми заговорници, неговия контрол върху държавните медии, неговото манипулиране на правосъдието и скорошното уволнение на Ахмет Давутоглу, умерения премиер от редиците на ПСР, който беше критично настроен към предложените промени на конституцията. Мерал Даниш Бешташ от НДП каза, че новият правителствен административен декрет още повече компрометира независимостта на правосъдието. „Съдии и прокурори, които са известни с взимането на решения за правителството, са насърчавани, а тези, които взимат решения срещу ПСР, биват прогонвани“, каза Бешташ.
Опозиционните групи са критично настроени също така към проектите за мерки, представени тази седмица в парламента, които ще увеличат имунитета на служителите на въоръжените сили, участващи в антитерористични операции. Турските сили за сигурност са обвинявани в незаконни убийства и други нарушения в югоизточните райони, където хиляди бойци на ПКК и цивилни граждани са загинали или са разселени от октомври миналата година досега. Критиците казват, че новата защита за армията граничи с безнаказаност.
Саймън Тисдал, в. „Гардиън“
