Последвайте ни в Google News Showcase
Не мога да позная България и нейния политически елит. До вчера те общуваха с крясъци, с обиди, със заплахи. Езикът бе уличен и каруцарски. Нямаше никакъв диалог. Дебатите обикновено започваха с едно изречение и на второто преминаваха към познатите реплики „Аз те знам кой си ти“ или „А вие какво правихте досега ?“
Сега депутатите се държат като боляри от времето на Петър Велики, току-що подстригани и с обръснати бради и се учат на европейски маниери. Как не им се счупи езикът да говорят превзето, да дават път на дамите, да си правят джентълменски жестове! На душата ти става едно приятно, повдига ти се самочувствието, чувстваш се европеец и ти иде да се потупаш по гърдите —„Болгар, болгар!“ Ето, че стигнахме пак до бай Ганьо. Защото както и във всичко друго, ние отново се увлякохме, пресолихме манджата и забравихме за какво става дума.
Бойко Борисов бе започнал да се държи така, че ако преди изборите бе показал подобно поведение, щях да гласувам за него. Едва ли не. Поне щях да повярвам, че се е поучил от първия си мандат. Не случайно той не участваше в първата фаза на консултациите и изпрати трите дами. Опасяваше се да не би да се изнерви и да си издаде характера, който въобще не се е променил.
Ето че накрая това го сполетя и стана страшно как жизнено важни проблеми на държавата се решават въз основа на временното настроение на един властелин. След като в парламента се договориха да се възложи на БНБ оздравяването на КТБ, на другия ден Борисов изненада всички.
До тази сутрин вярвах, че ще я спасим. Чул бил тази сутрин от Искров, че положението на банката е тежко и не може да бъде оздравена и си сменил мнението. Но същият този Искров, когото той обвинява за кризата с банката, повтаря от месеци едно и също. Как така „прогледна“ отведнъж и взе решение, което може да доведе до катастрофални последици за вложителите, за банковата система и за цялата икономика? Какво му се е случило?
И още! Само ден след като от ГЕРБ и РБ обявиха, че вървят към подписване на коалиционно управление, Бойко дойде кисел в парламента и заговори за връщане на мандата. Потърсил бил Радан Кънев по телефона за мнение, но той казал, че трябва да се посъветва с Кунева и после не се обадил.
Е, такава интелектуална липса на дисциплина генералът не може да понесе и заплаши с провал на преговорите. Междувременно в подопечните медии бяха „спуснати“ опорни точки за капризите на РБ и ПФ. Партньорите трябваше да бъдат компрометирани, за да станат по–отстъпчиви.
Между другото в цялата тази водевилна обстановка, в която повече се коментираше дрескода на преговорящите, истинските проблеми оставаха на втори план, скрити за медиите. Толкова много се приказваше по време на тези преговори, които би трябвало да са конфеденциални, че многото думи заляха като порой същественото, значимото за политическия ни живот. Медиите повтаряха като папагали упреците към реформаторите, че били капризни, не знаели какво искат, нямали координация, внасяли хаос в преговорите.
По традиция медиите следват победителя, това се знае, но никога досега, дори по времето на царуването на КТБ, медиите така очевидно не са обслужвали новите властници. Друг път поне преходът от една власт към нова е ставал по-бързо. Сега се проточи и ни стана блудкаво от слагачеството.
Разбра се накрая, че все пак основният проблем пред бъдещата коалиция ще е кой ще я подкрепя - ДПС или ПФ. Така си е от самото начало, Жозеф Дол само неделикатно изрече гласно очевидното. И ако РБ е постигнал да не се приема от дясноцентристката коалиция подкрепата на ДПС в парламента, това е изключително важно постижение, стига да се спазва. Учудвам се защо медиите се разсейват и не коментират тази тема. Не е само от незнание. Не е само по указание.
Има и някакъв страх, че с ДПС не бива да се занимаваш, опасно е. Според политолога Огнян Минчев подкрепа от ДПС на коалиция между ГЕРБ и РБ „означава предрешен отказ от реформиране на каквото и да било в българската държава, защото каквато и да е реформа, разбира се, е в пряк ущърб на „Кой“ и неговите господари.“
Освен това, продължава той: „Ще продължи настъплението срещу българската държава, ще бъдат окончатено деградирани и обезсилени и последните налични елементи на функционална българска държавност.“
Учудващо е също защо някои медии продължават да сатанизират Сергей Станишев като отговорен за всички беди на БСП и на България.
Между другото скоро четох една справка, която недвусмислено показва, че при Станишев, а не при Първанов, БСП се е представяла най-добре на избори. Изглежда лидерите, които най-силно са реформирали БСП, са били третирани като „чужди сред свои“ и „свои сред чужди“.
Да припомним ли отношението към Андрей Луканов? Станишев бил оказвал натиск сега БСП да приеме коалицията с ГЕРБ. Естествено, такива съвети му дават колегите в Брюксел. В същото време сегашното ръководство показва, че не е зависимо от доскорошния си лидер. И това е естествено. А в БСП, където отново има конфликти, изнесени в медиите, не е лошо да си помислят дали не е време да ревизират свъхдемократичния си устав, приет по времето на Александър Лилов, когато партията трябваше да се раздели с тоталитарното си минало.
Едва ли някога друг път историческите съвпадения са били толкова очевидни. За да няма никакво съмнение, съвпадат дори датите. Може би, защото сме така заплеснати и оглупели, че нямаше да се сетим да направим очевидните паралели.
Добре, че някои агенции все пак си спомниха.
На 28 октомври падна кабинетът на Филип Димитров след поискан вот на доверие в парламента. 12 народни представители от СДС не подкрепиха собственото си правителство.
Два месеца преди това президентът Желев направи прочутата си пресконференция на Боянските ливади, на която атакува правителството затова, че е обявило война на ДПС, медиите, синдикатите… Ахмед Доган обясни ситуацията със силен „депесарски шут“. От тогава ДПС невлезе в сметките на българските демократи. До днес. А тогава, както и сега, ДПС не поиска министерски постове и подкрепяше правителството, но официално не участваше в него. Подкрепяше го дотогава, докато му изнасяше. На 29 октомври СДС обяви президента Желев за „предател“.
На 28 октомври 2014 г. Бойко Борисов обяви, че отпада участието на Патриотичния фронт и единствената възможна формула е правителство на ГЕРБ и РБ. От реформаторите продължиха да настояват за първоначалния вариант с патриотите, като по този начин неутрализират ДПС. ГЕРБ мълчеше гузно за същината на спора. Това би означавало да признаят публично, че имат предварителна договорка с ДПС още при свалянето на правителството на Орешарски.
Какво трябва да помнят днешните десни от фиаското с първото некомунистическо правителство? Като всяка криза, тя предлага и изход. Може да провали шанса за дясноцентристко управление, може да циментира дясноцентристката коалиция.
- Ако няма сигурни гаранции, ДПС може отново да излезе победител. Макар и зад кулисите, то ще диктува управлението, зависимо от него, в свой интерес. И когато този интерес бъде нарушен, ще му тегли един „депесарски шут.“
- ГЕРБ владее някои „техники“ /по израза на социолога Живко Георгиев/, за да привлече от различните партии на своя страна групи от „национално – отговорни депутати“ /по израза на проф. Божидар Димитров/ и да поддържа баланса. Стига „плаващото“ мнозинство да не се окаже „плаващи пясъци“, както бе наречено.
- „За спасението на България“ може да се окаже много удобно прикритие за всякакви тънки сметки, подлости и предателства.
- В края на краищата никой не може да гарантира на Борисов абсолютно безпроблемно управление, освен ако не се приеме специален закон.
- Няма защо да се драматизира обстановката. Ще припомня отново, че още един месец преди изборите направих прогнозата, че България ще се управлява от дясноцентристка коалиция с неочаквана парламентарна подкрепа.
- Все пак, обстановката е различна от 1992 г. Това означава, че е възможно да се запази коректния тон, да не се прибягва до изкуствено разделящи нацията акции и кампании
