ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Спечелената Купа на България от ЦСКА слага добър край на сезон, който приличаше на влакче на ужасите на привържениците, а и за самия клуб. След като през миналия сезон останаха извън евротурнирите след поредния загубен бараж, а преди това бяха поразени и във финала за Купата, „червените“ продължиха пропадането и през новия, като бързо се озоваха в дъното на Първа лига.
Последваха две ключови промени, благодарение на които днес „червена“ България се усмихва. Треньорът Душан Керкез бе освободен, а на негово място бе назначен Христо Янев, малко след това пък изпълнителен директор стана Вангел Вангелов.
Те се присъединиха към спортния директор Бойко Величков, завърнал се на Армията през лятото и оформиха трио, което месеци по-късно бе в основата за спечелването на 22-ата Купа на България и завръщането в Европа.
Тримата бяха в различни роли в сряда вечерта на националния стадион. Вангелов скромно приемаше поздравления в ложата, Величков крачеше сам по терена, още преживявайки драмата, а темпераментният Янев бурно празнуваше с отбора пред секторите В и Г.
В триумфалния момент това бяха три различни персонажа, но все така част от един „филм“, целта на който е да върне ЦСКА на големия футболен екран - на върха в България и сред хитовете в Европа.
Преди 10 години ЦСКА от В група спечели Купата, отново на ст. „Васил Левски“ и отново начело бе Христо Янев. Бъдещето и тогава изглеждаше светло, но за този период клубът поднесе на привържениците само още една купа – през 2021 г., няколко добри мача в Европа и много разочарования в Първа лига, че и три загубени финала за националния трофей. Просто не беше готов за големи дела, трябваше да си извърви пътя с всички залитания и падания.
10 лета по-късно Янев пак е начело и пак има надежда, но всичко останало е много различно, а това дава не просто мечти на червената общност, а нещо много по-солидно: нова основа и нова перспектива.
Фундаментът е поставен от новия собственик Валтер Папазки. Бизнесменът влезе в ЦСКА преди две години и се зае коренно да промени и преструктурира заспалия гигант. Той се захвана да ремонтира из основи стадион „Българска армия“, да реновира базата в Панчарево и да изгради от кота „нула“ нова клубна академия.
През годините след промените на 10 ноември 1989 г. ЦСКА имаше всякакви собственици, някои се пъчеха колко големи цесекари са, други колко са богати, трети в добавка на това обещаваха големи неща.
Папазки не прави нищо от това. Той е собственик от друг тип, който работи и прави инфраструктура изцяло със свои средства. Не дава гръмки интервюта, не се вре пред журналисти да коментира други клубове, съдии, селекция и т.н.
Резултатите се виждат от всички: стадионът е на финалната права - красив, модерен, технологичен, изпипан до най-малкия детайл.
В Панчарево се работи постоянно, а при тези темпове няма да мине много време преди бъде изградена и академията за децата и юношите на клуба, като ще носи името на Димитър Пенев, напуснал ни в началото на годината.
Не на последно място, Папазки променя структурата на ЦСКА, именно той заложи на триото Вангелов - Величков - Янев. Първият има солиден административен капацитет и също не застава често пред микрофоните – не му е и работа, вторият има солидни познания за футбола и опита от своя футболна академия, а третият има сърце за треньор, а и уменията да води отбор като ЦСКА.
Зад всичко това стоят огромни, не само за България, средства. И е ясно, че този, който ги влага, иска да направи така, че машината да заработи на пълни обороти и проектът да бъде успешен.
Така ЦСКА върви по нов път, но връщането на някогашния престиж в България и Европа ще отнеме време, затова червените фенове трябва да проявят още малко търпение, да се доверят на процеса и просто да подкрепят клуба. Виждайки този път, че нещо се гради и не ги лъжат.
Не е лесно и няма да бъде и занапред, но нито Папазки е обещавал обратното, нито екипът му. Десетилетия наред ЦСКА се луташе в безпътица, беше захвърлян на бунището, подритван от чужди, че и от свои и връщането на старите позиции на хегемон в България и име в Европа, не може да стане отведнъж. Не е лесно, но пък е интересно.
Дори финалът за Купата срещу Локомотив бе илюстрация на трудния сезон с всичките му перипетии: отлично начало, допуснато изравняване, трудни минути, в които се искаше много характер и екипна работа, дъжд, слънце, отменен потенциално победен гол и дузпи, след които този път радостта бе за ЦСКА.
Късмет? Може би, но със сигурност не само. ЦСКА се наложи с воля и вяра и вдигна Купата заради работещ екип, много свършена работа зад кулисите, а когато и публиката е зад отбора, както от първата до последната минута в сряда, резултатите са налице.
Купата е начало, не край, а пътят е дълъг, но изцяло нов. Какво ще се случи? Само феновете, които тръгнат по този път редом с клуба ще узнаят.
