Новият шеф на Сатирата проф. Здравко Митков първо в ПИК: Калин Сърменов избълва клевети. Обмислям да го съдя!
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият ректор на НАТФИЗ проф. Здравко Митков (на снимката вдясно) спечели конкурса за директор на Сатирата, но изборът му беше шумно оспорен в медиите от досегашния директор Калин Сърменов. Митков не успя да се защити, защото беше със студентите си от НАТФИЗ на международен фестивал в Пекин. Сега агенция ПИК първа му дава думата да отговори на нападките.
- Проф. Митков, спечелихте конкурса за директор на Сатирата, назначен ли сте вече?
- Да, от понеделник съм директор на Сатиричния театър.
- Защо имаше толкова колизии около този конкурс?
- Предполагам, че Калин Сърменов доста болезнено е изживял провеждането на конкурса – и той трябва да се яви на него. Защото той се възприемаше като човек, спуснат с висше благоволение и че е съвсем естествено той да продължи да е директор. Нелепа позиция, според мен.
Не знам защо смяташе, че трябваше непременно той да е победител.
- Журито било манипулирано от Стефан Данаилов, за да спечелите вие.
- Журито даже беше от 9 души, а не от 7, както е обикновено, и трудно могат да бъдат манипулирани всички. В журито бяха проф. Елена Баева, проф. Ромео Попилиев, театроведът Светла Пенева, Христо Мутафчиев, юрист и финансист от Министерството на културата... Не виждам как Стефан Данаилов може да манипулира, дори да е искал.
- По време на конкурса Ви замериха в медиите с компромат, че сте агент на Държавна сигурност. Вярно ли е?
- Аз наистина имам досие в Държавна сигурност, но за антидържавна дейност. То е от 1972 г., когато бях заловен в казармата – в танковия полк в Ямбол, където служех, защото разпространявах „Люти чушки“ на Радой Ралин. Бях разпитван и тормозен и с още няколко войници ни направиха групово досие. Заради него бях преследван доста години после. То е било 110 страници и след промените поисках да го прегледам, но се оказа, че е унищожено.
През 1987 г. станах председател на българския център на СИДЕЖ – световна организация за детски театър. Избраха ме и в Изпълнителното бюро на организацията и всеки месец трябваше да пътувам на заседания в чужбина. Тогава ченгето, което отговаряше за театрите, всеки път се срещаше с мен и при някоя от тези срещи, за да отчете дейност, е издал картонче, че съм вербуван.
Картончето съществува наистина, но в него няма нито мой подпис, нито нещо написано от мен – донос, заявление или каквото и да било. То е заведено през декември 1988 г., а през 1989 г. Делото е унищожено, но картончето е останало.
- Няколко звездни актьори на Сатирата бяха прогонени – Мария Статулова, Павел Попандов и др. Ще имат ли шанс да се върнат сега?
- Те бяха отстранени от Калин Сърменов, не зная поради какви причини. Но те и двамата са в други театри. Статулова е в театър „София“, а Попандов май е в Народния. В случая Сърменов си позволи невъздържано да съчинява глупости. За твърденията, които той тиражира, бих помислил дали да не го съдя. Заради клеветите, които избълва.
