НОВО 20: ППДБ стягат пореден шантаж на Ларгото, ако Андрей Гюров не стане премиер
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Слух, че се готви шантаж с организиране на нови протести на Ларгото, ако Андрей Гюров не бъде избран за служебен премиер, върви из политическите среди.
Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев е заплашил, че ако президентът Илияна Йотова не сложи любимеца му за вожд на кабинета, то десните трябва да организират протест, тъй като всяка друга фигура щяла да е компрометирана и подчинена на партия от "статуквото", пише "Уикенд".
Василев заплашил, че ако бъде избран Димитър Главчев или някоя от заместничките му, както и ако Мария Филипова вземе поста, то вътрешният министър нямало да осигури честни избори, а само министър на Гюров можел да създаде прозрачен изборен процес.
Приказките били за пред симпатизантите от жълтите павета, но основната причина да се заканва с протести била друга - демократите се притеснили сериозно, че има отлив на енергията от декемврийските недоволство, а множеството от присъствалите на площада обръщали поглед към Радев, а не към ППДБ.
Хората на Ивайло Мирчев също били съгласни да се организират митинги, ако Гюров не стане премиер именно с мотива за подозрителна организация на вота.
Мнозина политически анализатори, специалисти по конституционно право и журналисти обаче смятат, че Илияна Йотова в никакъв случай няма да направи грешен ход с Гюров, заради спорния казус около него.
ПИК припомня, че той датира от 2024 г., когато Андрей Гюров бе отстранен от поста си като подуправител на БНБ, заради решение на Антикорупционната комисия за несъвместимост. Причината бе, че се е забавил с излизането от управата на няколко дружества - прави го 4 месеца след избирането му за подуправител на БНБ от Народното събрание.
Отстраняването на Андрей Гюров стана предмет на съдебно оспорване. Окончателно решение по казуса обаче все още няма, защото се чака становище от Съда на Европейския съюз. Кога той ще се произнесе - един Господ знае! А докато това не се случи с окончателен акт, казусът остава "висящ" - термин, който в правния и политическия контекст носи сериозни последици.
Именно в това се крие основният проблем. По презумция назначаването на служебен министър-председател предполага безупречен институционален статус и липса на всякаква правна несигурност около кандидата за поста. Евентуален избор на лице със съдебно нерешен спор относно заемана висша публична длъжност би създал на първо място риск от оспорване на легитимността на самото назначение. А от него и легитимността на целия служебен кабинет и всички негови действия или актове. Самият факт, че Гюров все още е в процедура по изясняване на казуса, е достатъчно основание да постави под въпрос целесъобразността на подобен избор и последиците, които би повлякъл след себе си той.
От друга страна евентуалното назначение на Андрей Гюров би предизвикало и институционално напрежение между изпълнителната власт и съдебната система;
прецедент, при който правната несигурност се пренася в най-високото ниво на изпълнителната власт.
Ето защо докато съдебният казус около отстраняването му от БНБ не бъде окончателно решен, подобно назначение би било свързано с прекомерен риск - както за държавните институции, така и за общественото доверие в тях.
"Смятам, че ни беше достатъчен случаят с Кирил Петков, който беше назначен за служебен министър с двойно гражданство и след това указа на президента Румен Радев беше обявен за противоконституционен. Това бе първият за 35 години президентски указ, обявен от КС за противоконституционен. Не виждам защо да експериментираме "с особеното" положение на Андрей Гюров. Не е необходимо да настъпваме два пъти мотиката!", коментира преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.
