Последвайте ни в Google News Showcase
Преди малко: "Ако не искат Мария Габриел за външен министър, ще излъчим друг кандидат."
Вчера по това време: "Никакви компромиси този път. Или Габриел външен министър, или отиваме на нови избори."
Това, ако не се сещате, е Бойко Борисов. Трикратен премиер на България.
И какво падение, баш накрая...
"Никакви компромиси" от устата на този човек звучи като виц. Но дори вече не е забавно това хронично връткане. И никой не се смее, просто е досадно, защото думата му струва...
Не, по-правилно в случая е да кажем, че един мъж струва, колкото струват думите му, а не колкото има в джоба. Това, разбира се, за българските политици е непонятно.
А Атанас Атанасов ехидничи в ефир: Да, така се разбрахме преди - Габриел да е външен, ама ние еволюирахме!
Еволюирали?!
И Борисов търпи, превърнат в посмешище. Унижава и себе си, и партията си публично. Колко ли трябва да е зависим? И какво ли е да си гербер в такива моменти? Че и да продължаваш да им гласуваш...Значи си същият като тях, то е диагноза.
Не че има някакво значение кой ще е външен министър на тази колония, която отдавна не поддържа самостоятелна външна политика. Едната секретарка или другата. А третата - в Конституционния съд...
Но все пак съвсем да си ампутиран от достойнство; да разиграваш така колежката си Габриел...тъжно, много тъжно и поучително за всеки, който се заблуждава, че все още има остатъци от българска държавност и принципи.
Габриел сега няма ли да пообиди и да си тръгне? Или твърде много очакваме от нея - така би постъпил само свободният човек...
Тази история е поучителна и от друга гледна точка. Така, както управляват партиите си, управляват и България. Припознали са отечеството за бащиния, върху която упражняват комплексите и обвързаностите си - тия полумъже на безчестието и техните конкубинки...
