Номинираната за "Оскар" Ема Донахю: Мистерия в заключена стая подклажда любопитството в "Чудото", както и в "Стая"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Романът "Чудото" на Ема Донахю, който издателство "Милениум" наскоро тиражира на български, е въздействаща, интимна, психологическа творба с исторически контекст. Със сигурност почитателите на увлекателната съвременна проза познават Ема Донахю от предишната й книга "Стая", за чийто адаптиран сценарий авторката бе номинирана за "Оскар" през 2015 г. Там изключително емоционалното и наситено с действие повествование се развиваше в малка стая-затвор и основните герои бяха майка и нейнитя малък син. Сега отново главните действащи лица са само две и енергиите, които текат помежду им отново са така силни и разтърсващи, а историята събужда изключителен интерес. Действието се развива в малко селце в дълбоката ирландска провинция през през 50-те години на ХIХ век.
Самата Донахю е родена през 1969 г. в Дъблин в семейството на литературни критици. Тя е най-малкото от осем деца. Учи в католическо училище и прекарва една година в Ню Йорк, когато е на десет. Завършва английска и френска филология в родния си град, а след това се премества в Англия, където защитава докторска степен по английски език в Кеймбридж. "От 23-годишна съм само и единствено писателка и се надявам да имам достъчно късмет никога повече да не упражнявам някоя "честна професия", след като бях уволнена само месец след като се пробвах като камериерка", споделя с намигване авторката. След години, в които живее ту в Англия, ту в Ирландия и Канада, през 1998 г. Ема Донахю усяда в Лондон, в канадската провинция Онтарио.
Зад гърба си има седем романа, четири сборника с разкази и няколко пиеси. Изключитено известна я направи книгата й „Стая”, която бе преведена на повече от 30 езика и номинирана за наградата „Букър”. Тя също е на българския пазар с логото на "Милениум". "Чудото" е напрегнат разказ за една мистерия - незнайно дали религиозно тайнство, опит за мистификация или нещо друго. Единайсетгодишно момиче твърди, че може да оцелява без храна в продължение на пет месеца. Скептичната английска медицинска сестра Либ е изпратена да проследи случая и да разкрие истината. За книгата с Ема Донахю разговаря Лора Колинс от сп. "Еlle", Австралия:
На снимката - Ема Донахю по вереме на церемонията на наградите "Оскар".
- "Чудото" е вдъхновен от случаи на "гладуващи, постещи момичета" от викторианската епоха. Те най-често на тийнейджърска възраст и твърдят, че могат да оцелеят без храна, а в някои случаи имат и други феноменални качества, които отдават на вярата си в бог...
- Така е. Случайно прочетох за един от тези случаи на "постещи момичета" най-малко преди двайсет години и това беше едно от онези малки исторически прозрения, които ми се струват завладяващи. Някои от тези девойки очевидно са били измамнички, които са разобличавани. Например едно момиче е било изпратено в болница, където са намерили откраднати кифлички, скрити във възглавницата му. Но е имало и наистина трагични случаи, в които, когато са поставяни под наблюдение, тези млади жени още повече се отчуждават и понякога умират. Преди няколко години ми хрумна, че мога да разкажа такава история. Мислейки къде мога да я позиционирам, реших това да бъде Ирландия. Отдавна не съм живяла за дълго - от 20-годишна, но никога не съм губила връзката си с моята родина, чиято история също е свързана с глада. Така че се появява контрастът между доброволното нежелание на едно момиче да приема храна и състоянието на цял народ, който страда по време на глад.
- Къде открихте подобни истории? Представям си, че подобни информации се намират в някоя малка статия в много стари вестници, които пълнят архивите на вековна библиотека.
- Често се ровя в написаното от други хора, като истински историк, а след това чета сборници с есета за съответната епоха. Мисля, че това, в което съм наистина добра, е вникването в историите и умението да прозра до къде се простира истината и кое е измислено. Вниквам дори и в случки, които никога няма да направят впечатление на историците и така и ще останат необяснени. Също така имам и лични спомени - добре помня малките кухи статуетки на светци от моето детство. Имах една такава, мисля, че беше на Св. Тереза, и по време на великите пости, когато се отказвах от всичко сладко, ако някой се опитваше да ме изкуши дори с невероятно количество шоколад, аз си знаех, че няма да го ям, а ще си го занеса у дома и ще го скрия вътре във фигурата.
- Това е нещо подобно на съкровищата, които малката ви героиня Ана държи в кутия в стаята си - броениците и светите карти. Вероятно вашето ирландско наследство е направило изследването на епохата много по-лесно?
- То ми помогна да постигна добър диалог с онези времена и със самата култура на страната, защото това са неща, които изискват много голямо изследване. Например, ако изведнъж реша да пиша роман, ситуиран в Ямайка, няма да мога така лесно да включа местния начин на изразяване. По отношение на културните детайли все пак и за Ирландия беше нужно да направя сериозно проучване. Израснах там през 70-те и дори версията на католицизма, която познавам от онова време, е доста по-различна, много по-мека от твърдите правила на XIX век.
- Друго нещо, в което доказвате, че сте майсторка, е способността ви да направите едно малко затворено пространство интересно. Постигате го невероятно добре в "Стая" [Донахю написа романа през 2014 г., а след това го адаптира за едноименния холивудски филм от 2015 г., за което получи номинация за "Оскар"].
- Е, когато го кажеш така - "Чудото" звучи забележително, също като "Стая", звучи чудесно, но когато създавах романа не мислех за това. Предполагам, че наистина харесвам "да рисувам" много малки платна, макар да изглежда доста по-лесно да напишеш нещо, което се случва в един голям, интересен и разнообразен свят. От друга страна, ако пишеш роман, чието действие се развива в Ню Йорк, например, ще бъдеш измъчван от доста труден избор заради много възможности. Същото е, ако пишеш за герой, който е на 100 години - той има толкова много спомени... А Анна е видяла само някоя и друга река, някой и друг град, и това е. Така че е по-лесно да се концентрираш основно върху чувствата й, върху усещането си за нея. Може би не съм толкова амбициозна като писател, но наистина обичам да се захващам с тесни, ограничени пространства. Намирам, че те са идеалното място за нагнетяване на напрежение. Това е малко като мистерията на заключената стая, за която всеки се чуди каква ли тайна крие - голямата тайна на дома. В случая въпросът е как гладуващата Ана успява да остане жива?
Можете да откриете книгите в по-добрите книжарници, както и да ги поръчате на тел.: 02/879 40 06, на email: [email protected] или през сайта www.milleniumbg.eu. При поръчка в сайта ползвате 10% отстъпка от цената. Потърсете ги и на столичните aдреси: ул. "Николай В. Гогол" 24, ет. 1, ап. 1А (входът е на ул. "Янтра") и бул. „Мария Луиза“ 92, ет. 3.
