НПО гърми с новина: Функционирането на Европрокуратурата в България противоречи на Конституцията и затова не може да харчи парите на съдебната власт
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сериозен правен казус, свързан с цялостното функциониране на Европейската прокуратура у нас, постави на дневен ред пред Народното събрание асоциация „Форум“, съпредседател на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет (ВСС). Според неправителствената организация европейската институция не може да упражнява никаква дейност, не може да ползва средства от бюджета на съдебната система и не може да оперира на територията на България, защото това поначало противоречи на Конституцията. Становището на асоциация „Форум“ е депозирано в Народното събрание по повод предложените промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които от Министерски съвет настояват да се дадат повече пари от бюджета на съдебната власт за работни места, собствена сграда и поредица други материални удобства на европейските делегирани прокурори. Проектът в момента е в Комисията по конституционни и правни въпроси на първо четене. Проблемът с функционирането на Европейската прокуратура у нас генерално обаче се оказва огромен.
Европейската прокуратура изобщо няма законова почва у нас
В становището на асоциация „Форум“ е записано, че бюджетът на Европейската прокуратура, свързан с разходите по разследването на делата от нейна компетентност, не може да се осигурява от бюджета на съдебната власт в България и на делегираните прокурори не могат да бъдат дадени повече блага, тъй като Конституцията изобщо не предвижда участието на България в Европейската прокуратура и не урежда нейното съществуване, статут, компетентност и прокурорски правомощия. Това, според НПО-то, лишава законодателя от правна възможност да уреди тези въпроси със закон. „За да се създаде възможност за участие на България в Европейската прокуратура е следвало да се направят изменения в Конституцията или преди нотифицирането на желанието за участие в засиленото сътрудничество за създаването на Европейската прокуратура; или при обсъждането на проекта за Регламента за европейската прокуратура, изпратен на българския парламент, или най-късно при предлагането на кандидатурите на българските представители за европейския прокурор. Липсата на необходимите конституционни промени води до пълната нелигитимност на Европейската прокуратура в България и до пълното несъответствие на всички нормативни актове, уреждащи нейните правомощия, с Конституцията“, пишат от асоциацията.
Най-съществената причина за противоречието на функциите на Европейската прокуратурата на наша територия от „Форум“ виждат в това, че функцията на прокурор пред български съд може да се осъществява само от съответен прокурор от състава на българската прокуратура. Европейската прокуратура обаче действа от свое собствено име (а не от името на българската прокуратура) не може да притежава качеството на прокурор пред български съд и да е част от съдебната власт в България, защото като наднационален орган, който не фигурира в Конституцията, не е и не може да бъде част от българската прокуратура. Следователно и бюджетът й, свързан с разходите по разследването на делата от нейна компетентност, не може да се осигурява от бюджета на съдебната власт, тъй като това е в противоречие с Конституцията.
Проблем има и с със статута на българските европейски делегирани прокурори и европейския прокурор, смятат от асоциацията, като подчертават, че те не са част нито от правоохранителните органи на страната, нито от съдебната власт, поради което не могат и да възлагат действия по разследването нито на разследващи полицаи, нито на следователи.
Отделно, от организацията подчертават и друг елемент от намеренията на Министерски съвет даване на свръх правомощия на Европейската прокуратура. Този за решението Министерски съвет да стане контактна точка за сигнали, които да и бъдат директно препращани, заобикаляйки българското обвинение. Европейската прокуратура и българската прокуратура са задължени взаимно да обменят информация за случаите, които биха могли да попаднат в компетентността на първата. Това е и единственият начин, при който съответната национална прокуратура може да да се гарантира сигурността на подаващите сигнали. „Определянето на Министерски съвет за контактна точка за подаване на сигнали до Европейската прокуратура не съответства на разпоредбите на Регламента за Европейската прокуратура (който има предвид само националните органи, компетентни да извършват наказателно преследване), както и нанационалното законодателство, налагащо задължение за всички държавни органи да сезират ПРБ за извършени престъпления, които са им станали известни“, казват от асоциацията.
Някой изобщо провери ли Регламента за Европрокуратурата за съответствие с Конституцията ни?
Асоциация „Форум“ поставя и друг важен въпрос, чиято давност, макар и минала, е в основата на проблема с Европейската прокуратура, а и на възможните решения. Като акт на Европейския съюз самият Регламент за създаването на европейската институция не е в типичната си форма – да е задължителен и да следва да се прилага автоматично в българското законодателство. Въпросният Регламент по същината си е просто „споразумение за засилено сътрудничество“ и това на практика е записано в него. „Съществена особеност на актовете, приети в рамките на засилено сътрудничество е, че те не са част от достиженията на правото на Съюза, прилагат се само от участващите държави членки (член 20 от ДЕС) и не могат да бъдат налагани на неучастващите държави членки“, казват от „Форум“.
НПО-то изтъква и най-важния момент, който е бил пропуснат от държавата - участието на България в подобно споразумение е изисквало проверка за съответствие с Конституцията и съответно промени в нея. Отделен въпрос е и обстоятелството, че подобни промени могат да се направят единствено от Велико Народно събрание, тъй като са свързани с държавното управление.
Нямаме анализ на прогнозните за „изхранване“ на Европрокуратурата средства
Преди да бъдат променени националните ни закони и в тях да бъде вписана Европейската прокуратура, никой не е направил и анализ дали и най-вече как може да осигурят разходите за действия по разследването, предприети от Европейската прокуратура, които следва да се поемат от съответните национални органи, които са ги извършили, както и дали с оглед на вида и броя на прогнозните производства от компетентността й може да осигури (и най-вече как) поемането на разходите по разследванията.
Сега, след като на дневен ред е предложен проект за изменения на ЗСВ за даването на повече пари на новата европейска институция, големият проблем остава този, че след като тя не е част нито от структурата на българското обвинение, а с това и от Конституцията, то тогава не могат да се осигурят и допълнителни средства за нея от бюджета на съдебната власт без отново Основният закон да бъде нарушен.
Отговор на проблема имат само Конституционният съд и Съдът на ЕС
Така от асоциация „Форум“ призовават депутатите да не пипат повече законите, поне докато въпросът не бъде решен по единствения възможен начин – чрез Конституционни съд. „Произнасянето на КС по такова искане ще разреши окончателно проблема с Европейската прокуратура, възникнал от първоначалното признаване на статута на прокурор в ЗСВ и НПК, и ще прекрати всякакви бъдещи опити за законодателно уреждане на въпроси, които могат да се уредят единствено чрез промяна в Конституцията“, призовават от НПО-то.
Алтернативен вариант, който би извадил България от този правен каламбур, е освен обявяване на противоконституционност на съответните разпоредби в ЗСВ и НПК, от Конституционния съд да се поиска и да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на Регламента за европейската прокуратура, доколкото Конституционния съд има правомощие да тълкува единствено съответствието на законите с международните договори, по които България е страна.
