ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Народното събрание окончателно отмени възможността държавата в лицето на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) да налага ипотеки или обезпечителни мерки при приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения. Това стана възможно с приемането на второ четене на поправки в Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), предложени от Министерски съвет.
В случай на неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) до днес можеше да предприема действия за учредяване на законна ипотека по чл. 397 от ГПК както върху имуществото на купувача, така и върху имуществото на приватизираното дружество. Днес тази разпоредба на закона беше окончателно отменена от 43-тото Народно събрание. АПСК имаше правото да внася до съответния компетентен съд искане за допускане на обезпечение на бъдещ или на предявен иск чрез налагане на обезпечителни мерки.
Съгласно чл. 397 от ГПК те могат да бъдат: налагане на възбрана върху недвижим имот, запор на движими вещи или други подходящи мерки, определени от съда. В мотивите на вносителите от правителството се посочва, че заради този параграф е срещу България е стартирана в начален етап процедура на Европейската комисия, според която подобна разпоредба на българското законодателство противоречи на принципа на ЕС за свободно движение на стоки и капитали.
Еврокомисията счита, че разпоредбите на въпросния параграф "увреждат правата на инвеститорите от ЕС и биха могли да намалят тяхната мотивация за осъществяване на потенциални бъдещи инвестиции в приватизирани български дружества". "Дебатите олицетворяват отношението на групите към държавата като стопанин, който се грижи за своята собственост", каза преди гласуването Таско Ерменков от БСП. Сигурно има определени интереси и те са силно застъпени, за да има такъв силен натиск да отпадне този параграф, каза Ерменков. "Започнахме да говорим за Европейската комисия и за Европейския съюз като за нещо, което е единствено и само рестриктивно.
Говорим за политики, които само ни се налагат, все едно нямаме глас в този съюз", каза Ерменков. Той посочи, че най-големите санкции които търпим не са наказателните процедури, а бедността, нищета и ниските доходи. "Когато трябва да си защитим националното достойнство и икономика не може да държим на този аргумент", каза той във връзка с твърденията на Европейската комисия.
Още когато текстът се приемаше в парламентарната комисия по икономическа политика членът на Надзорния съвет на АПСК Руси Статков обяви, че трябва да положим по-сериозни усилия в разговорите с ЕК и да ги убедим в своята правота, а не да се оправдаваме с това, че ще произтекат евентуални санкции. Според Статков параграф 8 се отнася до недобросъвестните купувачи на държавни предприятия и на практика е в защита на пазарната икономика. Има добросъвестни купувачи, които спазват правилата и такива, които не го правят, обясни пред депутатите той и настоя, че отпадането на параграфа не е в интерес на пазарните отношения, защото на практика дава преференция на онези, които не са били достатъчно коректни да си изпълняват задълженията по приватизационния договор.
Той предупреди още, че на база днешното решение може да тръгнат искове към АПСК. Ако се приеме отмяната на параграф 8, поне да се разпише разпоредба за забавените към този момент задължения, поиска Статков. Такова решение обаче не бе прието нито на комисия, нито днес в пленарна зала, въпреки че имаше подобни предложения от депутати от БСП и Патриотичния фронт. "Откъде - накъде българската държава ще се отказва от стотици милиони", попита Румен Гечев след гласуване в правото си на отрицателен вот.
След грабежа, наречен българска приватизация, сега няма как да бъдат събрани и жълтите стотинки от купувачите, каза той. Докога само ние ще правим отстъпки, попита Гечев по отношение твърденията на ЕК. Защо Европейският съюз си затваря очите в едни случаи, а в други буквално ни тормози и нанася загуби, попита той. "За Северен поток е възможно изключение, но не и за "Южен поток"; Над 10 страни нарушават Маастрихските договори, но никой от тях не е наказан", даде като пример за двойния стандарт на ЕК Гечев.
С това решение за пореден път накърняваме интересите на българската държава, категоричен бе той. Въпреки възраженията на опозоцията предложението на кабинета за отпадане на параграф 8 бе прието основно с гласовете на ГЕРБ и Реформаторския блок. Против гласуваха депутатите на Патриотичния фронт, като от тяхно име Димитър Байрактаров се изказа остро срещу отмяната на параграф 8. Въпреки това коалиционните му партньори в управляващата коалиция събориха спорния параграф.
