ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Промени в Закона за гарантиране на влоговете прие на първо четене мнозинството в 43-тото Народното събрание, предаде БГНЕС.
Депутатите разгледаха два отделни законопроекта с поправки в този закон - на Министерски съвет и на БСП, като след гласуване беше приет единствено законопроекта на кабинета, а този на БСП бе отхвърлен.
Според опозицията в лицето на БСП най-големият проблем в промените, предложени от кабинета, се крие в това, че се дава индулгенция на банките да правят каквото си искат и да рискуват прекомерно. "Току що беше направена паралелна Централна банка", каза след гласуването на промените Румен Гечев от БСП. Той обясни, че се дава възможност на Фонда за гарантиране на влоговете да изпълнява функциите на банка с празен чек и винаги когато дадена частна банка закъса да се теглят заеми от държавата, за да се попълни разликата. По този начин на банките се гарантира, че българският народ винаги трябва да плати за действията на финансовите акули, обяви Гечев и нарече това "срам и позор".
С промяна в чл. 18 на Закона за гарантиране на влоговете управляващите записват, че управителният съвет на фонда може да покрие недостиг на средства за изплащане на гарантирани депозити като използва заеми от държавния бюджет след решение на Министерски съвет, както и да емитира дългови ценни книжа. Ползваните от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от Министерски съвет от именно и за сметка на държавата, пише още в законопроекта на правителството.
Подобна промяна бе осъществена в същия закон още с приемането на Закона за държавния бюджет в края на миналата година. С промените в заключителните разпоредби на закона за бюджета мнозинството записа, че Фондът за гарантиране на влоговете може да ползва заеми от държавния бюджет след решение на Министерски съвет. Тази промяна обаче важеше единствено за настоящата година, докато с приемането на поправки в самия закон тя ще стане постоянна възможност занапред.
До този момент Законът за гарантиране на влоговете гласеше, че ако средствата във фонда не са достатъчни за покриване на гарантираните депозити, той може да покрие недостига като задължи банките авансово да преведат годишни премийни вноски, да увеличат премийната вноска и други, а евентуален заем от държавния бюджет да става само с решение на Народното събрание.
По време на дебатите именно този член от закона предизвика най-много дебати, като срещу него възразиха и депутати от управляваща коалиция в лицето на Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт. "Когато гласувахме закона за бюджета една част от вас отидоха да спят, а други бяха пияни", обърна се той към опозиция и припомни, че подобна промяна е въведена още с бюджета за 2015 година. В предлагания законопроект на Министерски съвет вече се оказва, че това намерение не е било временно, а постоянно, каза Байрактаров. Кабинетът става този орган, който ще решава какъв заем в какъв момент да се отпуска на фонда, предупреди той и обяви, че при гласуването на второ четене на законопроекта Патриотичния фронт няма да го подкрепи в тази му част, тъй като България е парламентарна република.
Срещу този член от закона се обявиха и от БСП, като Чавдар Георгиев обяви, че БСП също няма да подкрепи тази поправка. В отхвърления вариант за законопроект на БСП този според въпрос е уреден като освен увеличаване на годишните премийни вноски се дава възможност недостигът да се покрие чрез кредит от БНБ, които предоставят разполагаеми средства на управление "Банково" и от резерва. Според управляващите обаче тази мярка противоречие на европейското законодателство и за това няма как да бъде подкрепена.
Друга ключова промяна в Закона за гарантиране на влоговете е въвеждането на диференцирана вноска от страна на частните банки във Фонда за гарантиране на влоговете. Различна вноска в зависимост от риска отдавна трябваше да бъде въведена, каза по време на дебатите Мартин Димитров от Реформаторския блок. Той бе категоричен, че банките които управляват при по-нисък риск трябва да внасят по-ниска вноска и обратно. В противен случай банките знаят, че колкото и рисково да управляват, те ще внасят една и съща вноска и този подход не е добър.
В крайна сметка проектозаконът на Министерски съвет бе приет с 91 гласа "за", 21 "против" и 7 въздържали се.
