"Ню Йорк Таймс": Какво е едно име? За Македония е ключ към мир и стабилност!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Емил Сламков казва, че е искал да стане археолог от времето, когато е бил ученик в гимназията и направил първото си откритие - гробове, датиращи от желязната епоха и монети на 3000 години." За мен това е възможност да разбера какво се крие в земята", казва той. "И тогава да се опитам да намеря начин да го върнем към живот и да дадем смисъл на това, което е било преди нас“. На Балканите, обаче, даването на смисъл на миналото може да бъде бурна работа.През последните години 52-годишният Сламков е увеличил своите умения в търсенето, тъй като правителството е изляло пари за търсене на древни обекти с една цел: намиране на връзки с древна Македония, за да добави легитимност към претенцията си към името.Това не е академичен въпрос. Повече от две десетилетия тази страна от само два милиона души се бори с южната си съседка Гърция над правото да получи името Македония.
Сега въпросът отново излиза на преден план, тъй като правителството на Македония сериозно подновява натиска да се присъедини към НАТО и Европейския съюз, надявайки се да облекчи бедността и изолацията на балканската страна. Гърция блокира Македония да се присъедини към която и да е институция, като твърди, че името напомня за северната част на Гърция, известна като Македония.
Решението днес вероятно е по-близо, отколкото в продължение на десетилетия, а гръцкият външен министър трябва да посети македонската столица Скопие по-късно тази седмица, за да продължи преговорите. Миналата седмица помощник държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия заяви пред журналисти в Скопие, че условията за постигане на компромис са "по-добри, отколкото някога са били". Все пак това е деликатен момент. Самото споменаване на евентуален компромис предизвика протести от хиляди хора в Гърция през последните месеци. Ако не се справят с задачата правилно, проблемът има потенциал да разкъса крехките управляващи коалиции и в двете държави. Тези, които искат решение, се опасяват, че външни актьори, които не искат да видят разширяването на НАТО, а именно Русия, се противопоставят на компромиса. Русия наскоро предупреди Македония, че влизането й в НАТО "може да има отрицателни последици за регионалната сигурност и двустранните отношения". Дори и без външен натиск, въпросът с името отдавна е използван, за да събуди гнева и възмущението както в Гърция, така и в Македония, тъй като засяга въпроси на идентичността, историята и културата.
За Европейския съюз, който беше основан отчасти за преодоляване на племенната политика на идентичност и необуздания национализъм, решението може да донесе малко добри новини, тъй като Съюза е изправен пред редица други трудни предизвикателства в региона. Но неуспехът може да го остави с още един гноящ източник на напрежение на Балканите. За да успокоят Гърция, македонците са променили своята Конституция, променили са и знамето си - да се откажат от Звездата на Вергина, която Гърция разпознава като своя собственост, и са променили името до сегашното наименование признато от ООН: Бивша югославска република Македония. Дори Сламков, горд с наследството си, желае да намери още един компромис. Но донякъде.
Той не се интересува от името, което измислят политиците, да се използва извън страната - стига да включва думата "Македония". Застанал сред руините на едно от най-важните места за разкопки в страната, на няколко километра от гръцката граница, където екипът му намерил находка от монети с визията на Александър Велики, той казва, че както артефактите в земята, някои неща са точно това, което са.
- Никой - каза той - не може да ви каже как да се наречете в собствения си дом.
Корените на спора за името са толкова заплетени като фино тъканите сребърни бижута, с които този район е известен.
За някои те се простират до четвърти век преди Новата ера, когато Филип II и синът му Александър Велики завладяват голяма част от познатия свят, създавайки царство, което се простира от Средиземно море до Индия.
И двете правителства претендират за тази история. За гърците е очевидно: Филип и Александър са родени и израснали в сегашната Гърция. За македонците е също толкова очевидно: древното македонско царство обхваща голяма част от страната. Това е името, с което винаги са наричали себе си.
Милан Бошкоски, професор в Института за национална история в Скопие, казва, че за да разберем спора, най-добре е да започнем от периода, когато османците управляваха тази територия - за около 500 години до началото на 20-ти век. Докато изучава книга за историята на името Македония, той каза, че е намерил документ от 1902 г., който забранява използването на думата македонец. По онова време османските владетели се борят с националисти и се притесняват, че името ще даде на бунтовниците чувство за идентичност.
"Това е история, която се повтаря", каза той. - Но ако атомната бомба унищожи това място, пак ще ни наричат македонци.
Първата балканска война приключва през 1913 г. като Македония е разделена от три от воюващите страни - Гърция, Сърбия и България. Сръбският анклав по-късно се поглъща в бивша Югославия. Но дори и тогава професорът каза, че в отстъпка за гърците учебници изключват почти всички дискусии за древното македонско царство. Проблемът е нараснал по време на гръцката гражданска война, когато славяноговорящите македонци се присъединяват към гръцките комунисти. През 1948 г., след като биват победени, много от тях са експулсирани от северна Гърция. Някои гърци изразяват загриженост, че ако на тази страна бъде позволена да се нарече Македония, семействата на експулсираните ще потърсят реституция.
След като Македония става независима република през 1991 г., след разпадането на Югославия гърците веднага се противопоставят на международното признание на новата държава. През 1993 г. бе постигнат компромис, когато страната се съгласи временно да се нарече Бивша югославска република Македония. Тя промени и Конституцията, за да изясни, че няма териториални амбиции. Все пак гърците не са доволни от промените. Политиците в Гърция все още наричат страната почти изключително чрез своя акроним, БЮРМ или само със името на столицата Скопие.
През последните месеци с ново лявоцентристко правителство в Македония отношенията между двете страни се подобриха. За първи път от десетилетие има предпазлив оптимизъм. "Смятам, че ще успеем да завършим преговорите успешно на срещата на високо равнище на НАТО през юли", заяви в неотдавнашно интервю с австрийска радиостанция Македонският премиер Зоран Заев. Но подновената дискусия за евентуална сделка подхранва протестите сред гърците, които имат собствен разказ за историята на името.
Западните дипломати твърдят също така, че опозицията е подтикната от агресивната дезинформационна кампания на Русия, която не иска да види разширяването на НАТО, и смятат, че Кремъл работи за подкопаване на сделката. Например гръцкият премиер Алексис Ципрас наскоро отбеляза в интервю, че в древни времена не е имало страна, известна като Македония. Думите му бързо се изкривиха по интернет - като се започне с уебсайт с връзки Русия, според западен дипломат - така изглежда, че той е заявил, че никога да не е имало страна, наречена Македония - неточен и далеч по-предизвикателен коментар. "Много е трудно да разсъждаваме по този въпрос", заяви в интервю в офиса си в Скопие министърът на външните работи на Македония Никола Димитров. "Това е нещо, за което трябва да се боря всеки ден, дори и за себе си." Но това е по-голямо от политиката в момента, каза той. "Македония е заключена в чакалнята", добавя той, като се позовава на желанието си да бъде част от НАТО и Европейския съюз. "Мисля, че е справедливо да се каже, че сме загубили поколение поради този проблем".
източник: Агенция "Фокус"
