Някои истини за коронавируса - защо не се прилага най-полезната, евтина и лесна икономическа мярка днес
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През последните седмици стана модерно говоренето, че сега не е време за икономика, а за опазване на живота на хората.
А какво е икономиката, ако не именно този живот?
Не са ли живи хора Питър Тъхман (белокосият търговец на всички снимки на Уолстрийт), шефът на Фолксваген Хърбърт Дийс (с когото България преговаряше за завода), директорът на Интендантско обслужване Емил Ботев (който в момента шие предпазните облекла за медиците) или Здравко Пеев (първата българска компания за медовина)?
Може ли да отделите животът на тези хора от тяхното дело, което е икономиката? Не са ли те дори едно и също?
От производството на защитни маски за лекарите, които спасяват животи през създаването на 11 милиона превозни средства на година и насочването на парите на спестителите към нуждите на предприемачите до възраждането на вековната традиция на средновековно българско питие, животът както на бизнесменът, така и на работникът е икономика.
И така стигаме до въпроса, как да живеем, за да има икономика.
Премиерът Бойко Борисов на пресконференцията вчера най-накрая каза същото, което и холандският премиер, губернаторът на Ню Йорк и израелският министър на отбраната – пандемията от коронавирус ще отмине, когато горе-долу половината от населението е преминало през него.
Според епидемиолозите, над 95% от заболелите от коронавирус нямат никакви симптоми или пък леки такива – често неразличими от обикновена настинка. Вероятно под 1/3 от останалите 5% ще развие по-тежка клинична картина и ще трябва да посети лечебно заведение, а още по-малък процент ще трябва да бъде хоспитализиран.
Коронавирусът като нов щам ще има по-сериозен ефект върху населението, но статистически надали ще се отклони сериозно от исторически наблюдаваната картина. Например, за последните 4 години над 9% от населението на Италия е преминавало годишно през някой от грипните щамове като годишно са починали около 17 000 души. Почти съща е ситуацията и в САЩ – за последната година зад океана са се разболели 35.5 милиона души и от тях са починали 0.1%. Разбира се, много от тези починали са имали придружаващи коморбидни заболявания и са били на преклонна възраст.
Все пак, коронавирусът изглежда по-заразен от обикновения грип и идва в момент, когато няколко други познати щама вече върлуват и повалят хората с по-слаба имунна система или с придружаващи заболявания. Това води и до реалната опасност да се случи претоварване на здравната система, каквото наблюдаваме в Италия. Ето защо правителствата налагат тежки ограничителни мерки в началото на епидемията, за да може всеки заболял от коронавирус и нуждаещ се от болнично лечение да получи нужната грижа със съответното качество.
И тук стигаме до проблемите, които за щастие са решими.
Първо, политиците у нас и по света закъсняха с признанието, че този вирус няма как да бъде ограничен, преборен и унищожен тази година.
Второ, политиците у нас и по света все още не си признават, че откритите случаи на коронавирус не са единствените. Освен откритите случаи с тестове, огромната част направени след като човек с симптоми е потърсил помощ, има много неоткрити случаи на хора, прекарали вируса без изобщо да разберат.
Именно последното е и най-важното за икономиката в следващите седмици и месеци.
Засега български заводи, ферми и хипермаркети все още работят без открити симптомни случаи на коронавирус, произвеждайки храни, дрехи и всичко от първа необходимост. Лека-полека и там ще бъдат открити случаи със симптоми, тези предприятия ще започнат да затварят за карантини и положението ще се влоши драматично.
Но както е написал някога Толкин в „Властелина на пръстените“ – най-тъмният час е точно преди зазоряване.
В обозримо бъдеще ще дойде момент, когато и в България ще има стотици хиляди хора, преминали без или с леки симптоми през вируса и изобщо неразбрали, че тялото им е образувало анти-тела и имунитет.
Колкото повече такива хора имаме, толкова по-готова ще е работната сила в икономиката да рестартира работа на пълни обороти. Заводите ще могат да отворят, в банките ще може да се влиза свободно, фермите ще произвеждат на пълни обороти, в някакъв момент и хотелите ще започнат да приемат чуждестранни гости от държави, чието население е изградило имунитет. Офисите и кол-центровете ще отключат вратите, връщайки на работа първо придобилите имунитет свои служители, които ще заработят нужните приходи, с които да се финансират компенсациите на все още боледуващите или карантинирани здрави хора.
Ключово за оцеляването ни е да знаем кога е това зазоряване. Защото в момента България прави по 100-200 теста на ден от „скъпия“ вид тестове – които изискват сложна манипулация на взимане на проба, още по-сложен транспорт и лабораторна обработка. “Евтините” тестове може да имат определен процент неточност (около 5%), но при масово прилагане другия или по-другия месец те ще открият десетки и стотици хиляди българи с анти-тела срещу коронавируса.
По преценка на лекарите и икономистите, в някакъв момент карантината трябва да бъде облекчена за хората под 65 години, за да може както икономиката да заработи на пълни обороти, така и младите хора да излязат по парковете, да видят слънце, да спортуват и да се хранят здравословно и непрекаралите вируса да го прекарат в една здравословна обстановка (според Световната здравна организация, социалното дистанциране при пандемия включва разходки сред природата) при готови да посрещнат нуждите им медици. Тази стратегия вече се изговаря открито в Южна Корея, Холандия, Израел, Япония и други.
По ирония на съдбата, масовото тестване за анти-тела с евтини тестове по 10-15 лева ще се окаже и най-важното за икономиките по света.
Ако България иска да знае кога точно да рестартира икономиката си на „пълна пара“, правителството е добре възможно най-скоро да поръча 1 милион такива тестове и от другия месец да започне тяхното прилагане и описване на истинската картина в населението.
За да може още през май/юни икономиката да заработи отново, младите да придобият имунитет в здравословна среда на открито и в крайна сметка да опазим възрастните хора.
Другият вариант е да чакаме напълно затворени в къщите си още 10 години, слушайки как ген. Мутафчийски изчита новите 100-тина дневни случая и разчитайки Големия Брат да открие ваксина.
Има ли наивници, които да вярват, че това е физически, психически, икономически и организационно възможно?
