Обвинител №1 трябва да е прокурор

Скандалите в съдебната систева започнаха след създаването на ВСС

-  Адвокат Гатев, защо съдебната система се тресе от скандали, вместо да е стожер на справедливостта? - За мен проблемите в съдебната система започнаха, откакто се създаде Висш съдебен съвет, колкото и да прозвучи нелицеприятно за някои хора. От този момент се разми отговорността за съдебната система. Едно време главният прокурор назначаваше и уволняваше. Така беше и с министъра на правосъдието. Знаеше се кой носи отговорност. Със създаването на ВСС отговорността стана колективна. Във ВСС работят много хора, всеки идва от различна среда – има съдии, прокурори, адвокати и следователи. Всеки идва със свои идеи, указания, препоръки и в един момент в съвета се създадоха определени групи и отношения, които действат за определени интереси. Трудно е за магистрат, който не е създал близост със съвета, да разчита на кариерно развитие. От време на време се спускат имена, които повече от половината членове на ВСС не познават. Доволни ли сме от правосъдието в Германия? Да, а там няма ВСС. - Как си обяснявате скандалите около номинацията на съдия Венета Марковска за Конституционния съд? - Тук са виновни много хора. Може би г-жа Марковска, с цялото ми уважение към нея, трябваше да се откаже да участва в избора, когато видя, че атаката срещу нея става много силна и сериозна. Но това е неин проблем. По-важното е, че в България свикнахме с доноси и анонимки, без да се проверяват фактите. Ако по отношение на нея беше извършена проверка, нещата сигурно щяха да станат ясни за всички. Започнахме да робуваме на един много неправилен и опасен принцип – важно е какво се говори за някой, а не какво се е случило. Така бяха наказани голям брой магистрати заради случая с Красьо Черния. Нямаше никакви доказателства, че той е контактувал с определени магистрати, но тъй като е важно какво се говори, а не какво е станало, много от тези хора бяха наказани, което беше дълбоко несправедливо. Най-жалкото в такива случаи е, че човек не може да си изчисти името. Красьо Черния беше оправдан по всички обвинения, но петното върху магистратите си остана. - След провалената кандидатура на съдия Марковска от опозицията обявиха, че страната е в инстуционална криза. Споделяте ли това мнение? - Не, не споделям това мнение. Според мен става дума за персонални проблеми, създадени от определени лица. Аз например бях крайно изненадан от тези противоречив шум, който се вдигна при избора на Марковска. За всеки обикновен човек беше ясно, че за да има нов избор, Народното събрание трябва да отмени гласуването за Марковска и да насрочи ново. Това го знаят и студентите. Толкова ли беше сложен този казус, че да му се отделя такъв голям шум. Второ – не считам, че президентът беше виновен, че е провалил избора на Марковска. Вината трябва да се търси в председателя на КС Евгени Танчев. - Защо? - По закон клетвата се полага пред Конституционния съд. Президентът присъства. Ако беше напуснал зам.- председателят на ВКС Гроздан Илиев например – изборът нямаше да бъде провален. Отсъствието на президента нямаше да попречи на Марковска да положи клетва. Самото присъствие не е елемент от цялата процедура по полагането на клетва. Присъствието на официалните лица – президента, председателя на народното събрание и двамата шефове на върховни съдилища не е от значение при полагането на клетва. - Предрешен ли е изборът за главен прокурор? - Не бих казал. И тримата кандидати в момента са добри професионалисти. До голяма степен всичко зависи от това как ще представят своите концепции пред ВСС. И тук обаче се появи конфликт. Ако някои от представителите на изпълнителната власт се бяха въздържали от коментари по  адрес на Сотир Цацаров, той сега нямаше да има никакви проблеми и да го наричат човек на властта. Сигурен съм, че той като магистрат няма никакво отношение към управляващата партия. Но в момента е пришиван към властта, заради непремерени изказвания на определени фигури от изпълнителната власт. Друг е въпросът, че по отношение на Цацаров определени лица повдигнаха темата за работата на Окръжен съд Пловдив, но това е въпрос, по който не мога да взема отношение, тъй като не знам как стоят нещата.  - Съдия или прокурор трябва да е следващият обвинител №1? - Ако трябва да отговаря съвсем накратко – това трябва да е човек, който на първо място да е абсолютно независим, да е високо морално отговорен и разбира се професионалист. В конкретния случай, тъй като се създаде голямо напрежение в системата, за да има спокойствие, най-добре ще подейства, ако той е прокурор. Това ще внесе спокойствие у самите магистрати, защото и досега обвиненията са, че главен прокурор става, човек който е наложен отвън. Главният прокурор трябва да притежава комплексни качества.  -  Има ли опасност новият главен прокурор да се превърне в послушник на управляващите? - Ако се спази първия принцип, който ви казах, няма да има никаква опасност главният прокурор да е зависим от управляващите. Просто няма как това да се случи. Всичко зависи от човека.  - Нуждаеше ли се България от създаването на специализирани съдилища и прокуратури? - Според мен на този етап нямаше нужда от създаването на специализиран съд. Смятам, че този въпрос можеше да се реши със създаването на специализирани състави към сега действащите съдилища, които да гледат дела срещу организирани престъпни групи. Бях против тези специализирани структури, тъй като в обществото и без това се създаде впечатлението, че те се сформират, за да бъдат манипулирани от изпълнителната власт. В тази посока говори и фактът, че голяма част от качествените съдии и прокурори отказаха да станат част от специализирания съд и специализираната прокуратура. Спомняте си колко трудно бяха избрани магистратите от специализирания съд и прокуратура, независимо от по-добрите материални условия, които им се предлагаха там. - Преди години решихте да се откажете от адвокатската си дейност и да станете част от Висшия съдебен съвет. Защо го направихте? - Аз не се отказах от адвокатската дейност. Истината е, че с опита и познанията, които съм придобил в работата си като адвокат, смятах, че ще бъда от полза за дейността в съвета. Това ми беше единственият аргумент да стана част от ВСС. Исках да допринеса за развитието на ВСС. Със съжаление мога да кажа, че това което исках, не можах да го направя може би по простата причина, че не бях запознат конкретно с това, как може да функционира един такъв колективен орган и то при положение, че е първият, който беше постоянно действащ.