ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как да се аргументират очевидно погрешни теории - често, с тази трудна задача се сблъскват и политиците. Тази седмица, обаче се оказа, че почти всеки пети българин е склонен да вярва в наглед очевидно невероятна теория - 8 процента смятат, че Земята е плоска, а 11 процента - че може и да не е кръгла.
Още преди 2000 години Аристотел доказва сферичната форма на Земята чрез експеримент с лодка.
С течението на времето се появяват различни теории, които се опитват да оборят доказателството му. Така през 1956 година англичанинът Самюел Шетън създава обществото на плоскоземците. Движението става по-популярно през 1964 година с първите публикации за него в Тhe New York Times, разказва сутрешният блок на БТВ.
И до днес то продължава да съществува и да създава събития, с които да търси нови привърженици на теорията си.
Пийт Свариър е мениджър на социалните мрежи на движението и модератор на форума в официалния сайт на обществото на плоскоземните.
"Обществото на плоската земя се състои от група хора, които от една страна вярват, че Земята е плоска, а от друга се опитват да окуражат хората да търсят истината за сами за себе си. Да експериментират сами и да се фокусират върху личните си наблюдения, а не да се позовават на това, което им е казано”, обясни Пийт Свариър .
И все пак как е възможно да имаме съмнения, след като не веднъж човешки крак е стъпвал в Космоса?
"Има много противоречиви отговори за това. Нашата общност не е особено съгласна с тези твърдения. Доста от хората ни вярват, че космическата програма не е истинска и че всъщност нищо от това не се е случило. Аз лично не съм сигурен дали вярвам в това или не. Според мен много по-вероятно е наблюденията да са по-скоро само заключения", смята още Пийт Свариър.
"Сигурно не са ходили на училище, или са пропуснали някои от часовете", категоричен е първият български космонавт Георги Иванов по темата.
"Лично за мен теорията за плоската земя не е най-важното нещо на света, по-скоро го приемам като окуражаване на критичното мислене", разяснява Пийт Свариър.
