Огнян Минчев: ДБ да избере каква България ще ни чака - рухнала, под благия поглед на Радев, или демократична
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Въпросът е в това с какво можем да отбележим първия мандат на Румен Радев, та да мислим въобще за опита му да получи втори мандат? Дали излезе с една нормална политическа позиция по какъвто и да е национален проблем? Дали представи България като запомнящ се с нещо лидер в която и да е част на света? Дали изказа публично поне една своя оригинална идея, която не е написана от съветниците му и наизустена от него? Дали помогна с нещо на собствената си страна с нескопосните опити да управлява начело на служебни правителства, които ще бъдат запомнени с безпомощност дори по български стандарти?" това написа в профила си във "Фейсбук" политологът Огнян Минчев. Той попита каква държава да очакваме след изборите - "демократична България, солдафонска България (б.р. - от руски - ограничен военен) или рухнала България под напора на вирус, стопанска криза и поредна невъзможност за съставяне на кабинет под благия поглед на Радев".
Ето какво пише Огнян Минчев в социалната мрежа:
Всяко истинско разчистване на "скелетите в гардероба" има нужда от поне един Лозан Панов. Каквото и да мислите за него като личност, като поведение, като шансове за успех. По време на протестите от миналата 2020 г. подкрепях категорично Демократична България заради смелостта на нейните лидери да назоват директно имената на Сарая - Доган и Пеевски - и да са изправят открито срещу цялостната система на олигархичен контрол, а не само срещу текущите й пълномощници в изпълнителната власт - Бойко Борисов и ГЕРБ. По същото това време упълномощени представители на изгнаник от Дубай разнасяха ковчези на "мафията" и хвърляха развалена риба по центъра, разигравайки буфонада на "промяна".
Днес подкрепям въпросите, отправени от Лозан Панов към Демократична България относно леката разсеяност на лидерите й за това кой е Румен Радев и кой стои зад него. Проблемът не е само и не толкова за отблъскващите физиономии на наглите ченгета в Инициативния му комитет. Въпросът е в това с какво можем да отбележим първия мандат на Румен Радев, та да мислим въобще за опита му да получи втори мандат? Дали излезе с една нормална политическа позиция по какъвто и да е национален проблем? Дали представи България като запомнящ се с нещо лидер в която и да е част на света? Дали изказа публично поне една своя оригинална идея, която не е написана от съветниците му и наизустена от него? Дали помогна с нещо на собствената си страна с нескопосните опити да управлява начело на служебни правителства, които ще бъдат запомнени с безпомощност дори по български стандарти?
Идват избори на 14 ноември - първи тур. Идва втори тур - на 21 ноември (забравете за славна победа от първи тур). Каква България да очакваме след 21 ноември - Демократична България, солдафонска България или рухнала България под напора на вирус, стопанска криза и поредна невъзможност за съставяне на кабинет под благия поглед на Радев. Кое е избора на Демократична България?
