Огнян Минчев: Сияйното "Отровно трио", майсторките на вуду пърформанси и бойците от "Боец" са готови да накажат всеки, който не е вдигнал стоманена десница срещу властта
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дали времето застудя или протестът се банализира - но на площада има вече по-малко хора. Затова бе пусната нова парола - за борба с един нов опасен враг: този, който принципно подкрепя целите на протеста, но си седи вкъщи "на дивана". Празен, безсмислен философ, който търси смисъл не само в отстраняването на статуквото, но и в изграждането на известни гаранции, че бъдещето няма да се окаже по-лошо от настоящето. Това заяви на страницата си във Фейсбук политологът Огнян Минчев.
Ето какво коментира още той:
Този, който "се търкаля по дивана", е носител на най-лошите черти на българина - индивидуалист, неверник, недобросъвестен гражданин, презрял императива да се нареди в редиците на прогресивните сили след сияйното "отровно трио", след майсторките на вуду пърформанси и след бойците от "Боец", готови да накажат всеки, който не е вдигнал стоманена десница срещу властта.
"Търкалящият се по дивана" е всъщност събирателен образ на този тип граждани, които не са в състояние да се мотивират - камо ли да се ентусиазират - от станалото стандартно меню на текущия протест: хвърляне на яйца по сгради и неприятни хора, вандализиране на публични места, набелязани като символи на властта, произнасянето на бойки речи срещу хунтата и мафията - събития, в които за всеки редови участник е предвидена индивидуална роля по желание.
Социологическите сондажи очертават три основни групи граждани - горе долу равни помежду си - по тяхното отношение към протеста. Първата - активно подкрепящи протеста. Втората - подкрепящи протеста, но споделящи резерви относно използваните от протестиращите средства и липсата на разумна перспектива отвъд успеха на непосредствените протестни цели. Третата - противници на протеста.
"Търкалящите се по дивана" е пропагандна метафора, фокусираща като главен враг тези, които се съмняват или имат условия за подкрепа на протеста.
Противниците са ясни - те си отиват (кога - не е ясно, но вярата крепи протестиращия човек и особено - протестиращия отровен лидер). Но по-опасни са тези, които уж подкрепят, но внасят в редиците на протеста смут, униние, съмнение и въобще всички атрибути на мислещия човек. Човекът, който преди да вдигне ръка или да изкрещи нещо, мисли защо го прави.
"Търкалящият се на дивана" е удачно подбран враг. В условията, при които активните, радикални и интелектуално семпли методи на протест с времето губят своето очарование, протестът може да поеме в две посоки.
Първата - да се опита да излъчи лидерство, способно да политизира целите на протестиращите, превръщайки ги в общност на едно по-дългосрочно обществено движение с разположени в перспектива цели.
Втората - да поддържа с акробатична реторика радикализма на оредяващите редици от протестиращи с надеждата, че все "ще ни излезе късмета" - или властта сама ще падне, или Европа ще ни размаха пръст, или зад естрадата с микрофона ще съумеем да сглобим някаква попътна политическа инсталация, която да ни закара до следващия парламент.
"От дивана нищо не се вижда" - зоват лидерите - "елате на площада"! Е, идват хората от време на време, но не виждат там да се случва нещо особено смислено или различно...
А времето си минава и хората, придобили навик да мислят, си задават въпроси.
Като например - "Да не стане като през 2013-2014 г.? Ходихме, протестирахме. отместихме канара от пътя на обществената промяна, но след нас отново нахлу баналното зло на олигархичното управление. Дали този път правим нещо различно...?"
