ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шефовете на Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба и служба "Военна информация" няма да бъдат назначавани от президентът. Това предвиждат промените в Закон за националната сигурност.
Основният закон предвижда президентът да назначава единствено висшите военни като върховен главнокомандващ. За цивилните служби обаче той няма решаваща дума, а плановете на правителството са да девоенизира НСО и разузнаването.
При управлението на ГЕРБ вече бе прокарана промяна, че шефът на военното разузнаване може да е цивилен, за да се заобиколи тогавашният президент Георги Първанов.
При назначаването на шефове на НСО и НРС ще бъде избран моделът от новия закон за ДАНС, при който премиерът предлага началник на службата, а парламентът го одобрява, научи "24 часа".
Президентът ще има право да изисква анализи от спецслужбите и да работи с тяхна информация, каза още Йовчев. Държавният глава запазва и правото си да се информира за работата на службите, като участва в Съвета по сигурност на Министерския съвет лично или със свой представител, обясни вицепремиерът. От Съвета по сигурност президентът ще получава и информация за анализите на премиерския орган, който ще контролира службите и ще анализира тяхната информация.
Плановете на правителството са към съвета да има "разузнавателен борд" с две звена, припомни вчера Йовчев. Първото звено ще обработва и анализира информация, която идва от различните служби, и ще координира действията им. Второто звено ще служи за управление при кризи и ще се води лично от премиера. В него ще са шефовете на ведомства с отношение към конкретна криза и екип, определен от премиера.
