ОГРОМНА ПОЧИТ: Покланяме се на Светия кръст - ето какви са поверията днес
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Трета неделя на Великия пост (Кръстопоклонна) - чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на Самия Господ Иисус.
Дървото на живота бе посред рая. Адам съгреши в средата на деня, затова и в средата на Великия пост се издига Кръста - дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво; да се подслоним, да отдъхнем под него и така, с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре.
Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст, дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението дошло чрез него, да съберем сили в подвига на поста.
Светият кръст дава сила в подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и жестоко наказание. Но след като се освети със страданията на Христа Господа, той стана мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите.
"Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните - язва" - пее Църквата всяка сряда и петък.
Силата на св. кръст виждаме проявена и в нашата история. След покръстването на българския народ в 865 г. недоволните боляри, свикнали с разпуснатите нрави на езичеството, поискали да го възвърнат и подбудили народа да се разбунтува. Дворцовата гвардия била незначителна. При все това царят Покръстител заповядал да разтворят широко портите и сам се показал, като високо носел кръста, обграден от духовници с пламтящи в ръцете свещи. Народът, като видял тази величествена картина, изтръпнал в благоговеен страх.
Тъй св. Кръст се показал "сила на царете" - сила и за нашия цар Покръстител - св. цар Борис. И в ново време благодатната сила на св. Кръст, изобразен на Самарското знаме, даде храброст на опълченците и победата бе опечалена.
Кръстопоклонна неделя се свързва и с някои обичаи, които се различават в отделните краища на страната. Например в някои райони има традиция през този ден младите невести да гостуват на кумата и на майка си, където биват дарени със семена за посев.
В някои части на страната съществува предание и че на Кръстопоклонна неделя не бива да се работи, защото на този ден дори и птиците не преправят гнездата си, за да отдадат почит на Светия Кръст. Другаде пък през днешния ден правят пити с кръст, зелници и постни баници с лук. По традиция на Кръстипоклонна неделя се събират девойките, които ще пеят песни на Лазаровден.
2. Житията на светиите ни представят множество примери на себеотрицание в името на Иисус Христос. Такъв е и днешният празник, спомнящ подвига на света мъченица Матрона Солунска. Солунска, защото е пострадала в тоя град. А где е родена, житието ѝ не казва. Това, което е известно за нея е само, че била бедна и работила като слугиня в дома на един богат евреин.
Именно жената на тоя евреин отнела и живота на Матрона. В първите векове на християнството именно евреите са тия, които най-люто гонят християните. В някои провинции на Римската империя местната еврейска община действа като една с официалните власти в гоненията и мъченията на християните. На това се турил край след Миланския едикт през 313 година.
Матрона живяла и пострадала през III или IV век. Като момиче-сираче била слугиня в Солун, в къщата на един евреин. Жената на тоя евреин постоянно хулела Матрона заради нейната вяра в Христа и я принуждавала да се отрече от Него и да отиде в синагогата. Но кротката Матрона вярно служела на своята господарка, без да й възразява на хулите и тайно се молела на Христа Бога.
Един ден еврейката узнала, че Матрона скришом от нея отишла в църква и ядосана я запитала защо не е отишла в синагогата. Матрона кротко й отговорила: "Защото живият Бог е в християнската Църква, а от еврейската синагога Той е отстъпил".
Побесняла от тоя смел отговор, еврейката жестоко я била и затворила в една мрачна стая, като при това я и вързала. На другия ден тя намерила девойката развързана чрез Божията сила. Матрона на колене се молела Богу. Господарката повторила няколко дни това наказание, докато най-после чрез глад и побой тя уморила девойката. Тогава еврейката взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата.
Християните взели тялото на мъченицата и с чест го погребали. Епископ Александър пък, като узнал за чудесата, които се извършват при гроба на светата мъченица, издигнал там църква в нейна чест. А злата еврейка скоро получила заслуженото: от същото място на къщата, откъдето хвърлила тялото на св. Матрона, тя паднала на камъните на улицата и се убила.
