Одобрена е българската позиция за участие във видеоконференции на ресорни министри от държавите членки на ЕС
Последвайте ни в Google News Showcase
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформална видеоконференция на Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз (ЕС), част „Научни изследвания“, която ще се проведе на 27 ноември. По време на видеоконференцията министрите ще обсъдят новите инвестиционните цели по отношение научните изследвания и развойната дейност (НИРД), предложени от Европейската комисия в нейното съобщение за „Ново европейско научноизследователско пространство за научни изследвания и иновации“.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Комисията предлага държавите членки да потвърдят целевата стойност за инвестиции в НИРД в ЕС в размер на 3% от БВП, от които 1,25% от БВП да бъде публичен принос до 2030 г. Това трябва да се постигне по координиран начин, така че да се привлекат и стимулират частните инвестиции в НИРД. Комисията предлага и държавите членки да поемат доброволен ангажимент да заделят 5% от националното публично финансиране за НИРД за съвместни програми и европейски партньорства до 2030 г. По отношение на държавите членки, изоставащи от средноевропейския дял на инвестиции в НИРД, сред които е и България, Комисията предлага увеличаване на общия размер на инвестициите в НИРД с 50 % през следващите 5 години.
Според българската страна новият набор от качествени инвестиционни цели и общоевропейски цели и принципи може да допринесе държавите членки да се движат в една и съща посока по отношение на публичните усилия. Ново европейско научноизследователско пространство обаче следва да насочи и подкрепя не само инвестиционни цели, но и реформаторски по отношение на интеграцията и сближаването между отделните национални системи. По този начин ще се намали фрагментацията между тях и иновационното разделение в ЕС. България залага амбициозни цели в своя Национален план за възстановяване и развитие по отношение както на научните изследвания и иновациите, така и на образованието и обучението, които да доведат до ускорен и устойчив напредък в тези системи с цел постигане на трайно и съществено въздействие върху икономическия растеж на национално и регионално ниво, двойния екологичен (зелен) и цифров преход и социално-икономическото развитие на страната като цяло.
България подкрепя инициативата за засилен диалог и установяване на тясно сътрудничество между Комисията и държавите членки. Това може да доведе до повишаване на ефективността и кохерентността на националните мерки, допринасящи за оптимален процес на т. нар. „циркулация на мозъци“, по-ефективно развитие и използване на научните инфраструктури, разпространението на върховите постижения и достъпа до тях и др., които могат да допринесат към процесите на интелигентна специализация, икономически растеж и социално-икономическа устойчивост на национално и регионално ниво.
Неформална видеоконференция на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, част „Образование“, ще се проведе на 30 ноември. Ще се дискутира темата за „Оформяне на Европейското образователно пространство и следващата стратегическа рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението - пътят напред“. По време на дебатите страната ни ще постави акцент върху стратегически приоритетни въпроси с цел засилване на сътрудничеството между държавите членки в областта на образованието и обучението през следващите 5 до 10 години. Сред тях са необходимостта от засилване на цифровата мобилност и разширяване на сътрудничеството в областта на висшето образование. Българската страна ще посочи необходимостта от формиране на нови умения и компетентности в областта на устойчивото развитие, разбиране и оценяване на културното многообразие, компетенции за демократична култура и дигитално гражданство, както и екологично образование.
По отношение на политиките за качеството на образованието през следващите 10 години България ще обърне особено внимание върху необходимостта от пълноценното включване и приобщаване в образователния процес от ранна детска възраст, както и на децата/учениците със специални образователни потребности, от уязвими групи и др. Необходими са и инвестиции за разширяване на иновативните модели за учене, дигиталното образование и умения, езиковите компетентности и професионалното образование и обучение.
Одобрени са също така резултатите от българското участие в неформалната видеоконферентна среща на министрите по транспорт на Европейския съюз, която се проведе на 28 септември. В рамките на срещата министрите обсъдиха насоките за изготвяне на кризисен план за европейския товарен транспорт, както и предложението за ревизирания регламент за Единно европейско небе.
България приветства усилията на Председателството за засилване на готовността и укрепване на координационните механизми в ЕС за справяне с бъдещи кризисни ситуации в товарния транспорт. Страната ни подкрепи систематизирането на натрупания опит под формата на план за действие при кризисни ситуации в товарния транспорт и посочи, че Европейската комисия следва да пристъпи към неговото изготвяне.
България насърчи използването на доказали своята ефективност формати като мрежата от национални точки за контакт и Интегрираните договорености за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR). Също така бе подкрепена амбицията за повишаване нивото на цифровизация в транспорта като средство за улесняване на обмена на информация.
В рамките на дискусиите, страната ни подчерта, че налагането на допълнителни изисквания за епидемиологична подготвеност на превозвачите би могло да навреди на тежко засегнатия по време на пандемията товарен сектор. България отстоя позицията си за гарантиране на безпрепятственото пътуване на екипажите на превозните средства. Българската страна заяви, че ефективното функциониране на товарния транспорт по време на кризи, както и осигуряването на безопасни условия на труд на водачите, изискват възможност за хармонизирани временни изключения по отношение на времето за шофиране и почивки, ползването на седмични почивки в превозното средство, правилата за каботаж, както и връщането на превозното средство до държавата на произход.
Подкрепена от групата на „единомислещите“ (Унгария, Румъния, Латвия, Полша), България отбеляза необходимостта от ревизия на действащото транспортно законодателство и проверка на възможностите за дерогации в разпоредбите по Пакет Мобилност I.
В рамките на заседанието Комисията представи своето предложение за регламент за реформиране на Единното европейско небе. По време на дискусията Българската страна заяви, че промените в бъдещото функциониране на европейската система за управление на въздушното движение изискват изготвяне на детайлна и всеобхватна оценка на въздействието.
Неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и на финансите на държавите - членки на ЕС, се проведе на 4 ноември. Министрите обсъдиха годишния доклад на Европейския фискален съвет за 2020 г. и постигнаха съгласие по проекта за заключения относно изпирането на пари и противодействието на финансирането на тероризма, по заключенията относно Специалния доклад на Европейската сметна палата относно Европейския семестър, както и по заключенията относно Годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. В рамките на разговора Европейската комисия представи актуалното състояние на плана за действие от 2017 г. за справяне с необслужваните кредити. Председателството на Съвета и Европейската комисия представиха информация за резултатите от срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на Г-20 и годишните срещи на МВФ и Световната банка през октомври т.г.
Министрите на икономиката и на финансите на държавите членки на ЕС предстои да проведат неформален видеоконферентен разговор на 1 декември. По време на заседанието се очаква да бъде обсъдено предложението за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Участниците в срещата ще дискутират напредъка по укрепване на Банковия съюз и ще обменят мнения относно Доклада за механизма за предупреждение за 2021 г., Препоръката на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и Годишния доклад на Европейската сметна палата за изпълнението на бюджета на Европейския съюз за финансовата 2019 г. В дневния ред е предвидено да бъдат одобрени Заключенията на Съвета по Плана за действия по Съюза на капиталовите пазари и Заключенията относно международната инициатива за облекчаване на дълга на африканските държави.
Неформални срещи на министрите от Европейския съюз, отговарящи за градската политика и за териториалното сближаване ще се проведат на 30 ноември и 1 декември в рамките на Германското председателство на Съвета на ЕС.
На предстоящата на 30 ноември 2020 г. неформална среща на министрите, отговорни за градската политика, ще бъде приета Новата Лайпцигска харта „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“, както и документа за нейното прилагане „Чрез многостепенно управление: Следващи стъпки за Градския дневен ред на ЕС“.
В рамките на неформалната среща на министрите, отговорни за териториалното сближаване, която ще се проведе на 1 декември, държавите-членки ще приемат Териториалния дневен ред 2030 „Бъдеще за всички места“, заедно със Заключения на Германското председателство относно териториалното сближаване, Териториалния дневен ред 2030 и стартиране на процеса на изпълнение.
България ще подкрепи Новата Лайпцигска харта „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“ и Териториалния дневен ред 2030 „Бъдеще за всички места“. Тяхното приемане е израз на партньорство и пряк диалог между градските власти, държавите-членки, националните и европейските институции и другите заинтересованите страни и са важна стъпка за решаване на предизвикателствата пред европейските градове и устойчивото териториално развитие. Документите имат своя принос и към осъществяването на реформата в регионалната политика и визията за нейното изпълнение на национално ниво.
Правителството одобри и българската позиция за предстоящата видеоконферентна среща на министрите на правосъдието, която ще се проведе на 2 декември. На заседанието се предвижда провеждането на дискусия по темите за правните аспекти на противодействието на тероризма и развитие на върховенството на правото в областта на правосъдието. България ще подкрепи напълно усилията на Германското председателство в областта на предприетите от ЕС действия за превенция и противодействие на тероризма в контекста на скорошните терористични атаки в Европа. След поредицата от терористични актове през 2015-2016 г. бяха приети редица мерки, насочени към предотвратяването на подобни трагични инциденти. Необходими са допълнителни усилия, особено в условията на пандемията от COVID-19. Споделяме притесненията, че кризата промени начина на действие на престъпните групи и се отрази върху заплахите от тероризъм и радикализация, които все по-често намират израз чрез използването на социалните мрежи. От съществено значение за ефективното разследване на терористичните актове са адекватните способи за максимално бързо събиране на доказателства и по-специално на тези в електронна среда, както и взаимодействието с доставчиците за сваляне на онлайн терористично съдържание.
В предвидения дебат на тема „Развитие на върховенството на правото в областта на правосъдието“ България ще подкрепи Председателството за последователния подход при разглеждането на темата от различни аспекти. Намираме, че по-широкото въвеждане на модерни информационни и комуникационни технологии в съдилищата е сред добрите практики, които гарантират в още по-висока степен достъпа до правосъдие за гражданите и бизнеса. Важен аспект на развитието на върховенството на правото е текущото обучение на магистратите и съдебните служители. Подкрепяме възможността за включване на съдиите в диалог относно европейските ценности и върховенството на правото. Страната ни приоритетно и целенасочено работи и реализира реформи за гарантиране на върховенството на правото като част от постоянния стремеж да се отговори на очакванията на обществото. Постигнатите резултати са обективно отразени в доклада на Европейската комисия, оповестен на 30 септември 2020 г. Посочените от ЕК теми, по които страната ни трябва да насочи своите действия, съвпадат и с набелязаните приоритети на правителството.
Сред темите на неформалната среща, по които не се предвиждат дискусии, са: актуалното състояние на създаването на Европейската прокуратура, информация от Председателството относно законодателната дейност и представяне на работната програма на бъдещото Португалско председателство. Европейската комисия ще представи информация относно процеса на дигитализация на правото в Съюза и работата по нова стратегия за прилагане на Хартата на основните права на ЕС.
На 1 декември ще се проведе неформална видеоконференция на Съвета по образование, младеж, култура и спорт, част „Култура и аудиовизия“. В дневния ред на заседанието Германското председателство е предвидило ориентационен дебат на тема : Подготовка за бъдещето - Възстановяване на културния и медиен сектор от пандемията COVID-19.
Неформална видеоконференция на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт (части „Младеж“ и „Спорт“) ще се проведе на 30 ноември – 1 декември. Основна тема на заседанието, организирано от Германското председателство на Съвета на ЕС, ще бъде възобновяването на сектор „Младеж“ и сектор „Спорт“ в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Министрите на младежта и министрите на спорта от държавите членки на ЕС ще обсъждат въпросите за „Младежката мобилност по време на пандемията от COVID-19 и след нея - съживяване на международния младежки обмен и трансграничните доброволчески дейности“ и „Международни спортни събития по време на пандемията от COVID-19.
В рамките на заседанията се очаква държавите членки да коментират по приоритет въведените от тях анти-епидемични мерки, като представят предложения и планове за подобряване на младежката мобилност, чрез подходящите мерки и финансиране. В хода на дискусията ще бъде коментирана една от деветте стратегически цели в настоящата Национална стратегия за младежта 2010-2020 - развитието на междукултурния и международен диалог.
Основна тема на заседанието в част „Спорт“ са въведените противоепидемични мерки и въздействието им върху спорта. От страна на министрите ще бъдат представени предприетите действия за провеждане на значими спортни събития в страната и реализираните вече такива у нас, като тенис турнира „Sofia Open“ от сериите ATP 250, маратона на София с над 2700 участници от различни държави, възстановената Международната колоездачна обиколка на България, едно от най-старите колоездачни състезания в света и Европейското първенство по пистово колоездене, на което домакин беше зала „Колодрума“ в Пловдив. На ниво ЕС ще бъдат отправени предложения за справяне с последиците в икономически план и възстановяването на спортния сектор чрез финансиране от ЕС.
