ОКОНЧАТЕЛНО! ВАС потвърди конфликт на интереси при кметовете на Стражица и Болярово (РЕШЕНИЕ)

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Окончателно Върховният административен съд потвърди решенията на антикорупционната комисия, която установи конфликт на интереси за кмета на Стражица и кмета на Болярово (мандат 2015 г. - 2019 г.). Решенията на ВАС са окончателни и не подлежат на обжалване.

За Румен Павлов, кмет Стражица (мандат 2015 г. - 2019 г. и 2019 г. - 2023 г.) с решение на КПКОНПИ е установен конфликт на интереси заради тръжна процедура. Това е станало 2016 година, когато общински имот е бил продаден за 11 472, 30 лв. на шофьора на общината. Година по-късно той пък продава същия имот на съпругата на кмета за сумата от 6340 лв. Потвърдена от съда е наложената от КПКОНПИ глоба в размер на 5000 лв.

За Румен Павлов това е трето решение на Комисията, с което е установен конфликт на интереси. Първото решение е от 20 февруари 2020 г., когато за сключени от него 12 договора в частен интерес му е наложена глоба в общ размер на 60 000 лв. С решение на Комисията от 13 май 2020 г. на кмета за установен конфликт на интереси е наложена отново глоба в размер на 15 000 лв., като е постановено и отнемане на сумата от 53 350 лв. за това, че е подписал платежни нареждания за доставки на гориво, обеди, вечери, коктейли и нощувки в хотел "Ралица", стопанисван от брат му и дъщеря му.

За Христо Христов, кмет Болярово (мандат 2015 - 2019 г.), КПКОНПИ е установила конфликт на интереси на 29 юли 2020 г. Наложена му е глоба от 5000 лв. В решението на Комисията е посочено, че той е сключил на една дата 5 договора за отдаване под наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд със своя син - земеделски производител.

Цялото решение вижте тук:

РЕШЕНИЕ

№ 1279
София, 10.02.2022

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
 

при секретар
Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора
Камелия Николова
изслуша докладваното
от съдията
ЮЛИЯ ТОДОРОВА

по адм. дело № 8167/2021.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).
Образувано е по касационна жалба на Х. Христов от град Болярово против Решение №131/10.06.2021 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. дело №240/2020 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му против Решение №РС-260-20-089 от 29.07.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, в частта, с която Комисията : 1./ установява конфликт на интереси по отношение на Х. Христов, който в качеството си на кмет на Община Болярово и като лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 8 ЗПУКИ (отм.) и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПКОНПИ, на 25.07.2017 г. упражнил правомощие по служба, като в нарушение на разпоредбата на чл. 8, изречение второ, предложение първо ЗПУКИ (отм.) сключил Договор №1274 от 25.07.2017 г., Договор №1275 от 25.07.2017 г., Договор №1276 от 25.07.2017 г., Договор №1277 от 25.07.2017 г. и Договор №1278 от 25.07.2017 г., в частен интерес на свързаното с него лице Г. Христов - земеделски производител, по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.), в нарушение на разпоредбата на чл. 8, изречение второ, предложение първо ЗПУКИ (отм.), 2./ налага на Х. Христов глоба в размер на 5 000 лева за осъществен конфликт на интереси по чл. 2, ал, 1 ЗПУКИ (отм.) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 8, изречение второ, предложение първо от ЗПУКИ (отм.) в качеството му кмет на Община Болярово и лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.), 3./ отнема в полза на общината от Х. Христов, сума в размер на 94,59 лева, представляваща дневно възнаграждение за 25.07.2017 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ, и с което го е осъдил да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество разноски по делото в размер на 100 лева.
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на разноските по делото.
Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество в писмен отговор по делото и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славчева, развива доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване на Х. Христов. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото доказателства, и е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи, прилагайки относимите материалноправни норми на ЗПУКИ (отм.) и ЗПКОНПИ.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.
Административното производство по издаване на оспорения пред Административен съд Ямбол акт е образувано по чл. 71, ал. 1, предл. 1 ЗПКОНПИ, след подаден сигнал с рег. №ЦУ01/С-260/ 23.03.2020 г., в който са посочени данни за извършено от Х. Христов в качеството му на кмет на Община Болярово нарушение на ЗПУКИ (отм.), обосноваващо конфликт на интереси по смисъла на закона.
Крайният акт в това производство - Решение №РС-260-20-089 от 29.07.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е издаден на основание чл. 74 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), чл. 35, ал. 1 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ, отм.), чл. 171, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ.
С решението си КПКОНПИ е установила конфликт на интереси по отношение на Х. Христов, в качеството му на кмет на Община Болярово, като лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.) и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, за това, че на 25.07.2017 г. упражнил правомощие по служба, като в нарушение на разпоредбата на чл. 8, изречение второ, предложение първо от ЗПУКИ (отм.) сключил Договор № 1274 от 25.07.2017 г., Договор № 1275 от 25.07.2017 г., Договор № 1276 от 25.07.2017 г., Договор № 1277 от 25.07.2017 г. и Договор № 1278 от 25.07.2017 г., в частен интерес на свързаното с него лице Г. Христов - земеделски производител, по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.), в нарушение на разпоредбата на чл. 8, изречение второ, предложение първо от ЗПУКИ (отм.).
С решението си колективният орган и на основание чл. 171 ЗПКОНПИ му е наложил глоба в размер на 5000 лева, а на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ е постановил отнемане в полза на общината на сумата от 94,59 лева, представляваща дневно възнаграждение за 25.07.2017 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, за която страните не спорят, съдът е констатирал, следните относими за правния спор обстоятелства:
Х. Христов за процесния период, през който са били сключени договорите за наем, е бил кмет на Община Болярово, избран за мандат 2015 г. – 2019 година. От данните в административната преписка е видно, че Х. Христов и Г. Христов са роднини по права линия - баща и син. Последният е регистриран земеделски производител, с вписано заявление за регистрация от 20.03.2012 година.
Общински съвет Болярово с Решение №221 по Протокол № 21/27.02.2017 г. е приел да отдаде под наем или аренда пасища и мери - общинска собственост, на територията на общината за стопанската 2017/2018 г., като ги е индивидуализирал съобразно посоченото в чл. 37и, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). С решението си Общинският съвет е оправомощил кмета на Общината да назначи комисия, която да определи необходимата за всеки кандидат площ, по реда на ал. 4 на чл. 37и ЗСПЗЗ и разпредели имотите за всяко землище. Със следваща т. 3 от приетото решение, Общинският съвет е задължил кмета да сключи договор за наем, въз основа на протокола на комисията, за срок от 5 години след заплащане на наемната цена, определена по пазарен механизъм от лицензиран оценител.
На 26.04.2017 г. е съставен протокол от назначената със Заповед №РД-5-101/10.03.2017 г. от кмета на Община Болярово комисия и след утвърждаването му по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, на Г. Христов са разпределени общински пасища, мери и ливади със съответните номера, с обща площ 1080,727 дка. Съгласно т. 13 от Решение №279 по протокол №24 от заседание на 30.05.2017 г. на Общински съвет Болярово и на основание чл. 14, ал. 8 от Закона за общинската собственост (ЗОС) са определени наемните цени на отдаваните под наем общински пасищата, мери и ливади.
В хода на образуваното административно производство по издаване на процесното решение, компетентните длъжностни лица установяват, че в 3 годишния срок по чл. 73 ЗПКОНПИ, между Община Болярово, представлявана от кмета Х. Христов и Г. Христов в качеството му на земеделски стопанин, са сключени пет договора за наем на общински имоти. По – конкретно това са: Договор №1274/25.07.2017 г., Договор №1275/25.07.2017 г., Договор №1276/25.07.2017 г., Договор №1277/25.07.2017 г. и Договор №1278/25.07.2017 г., в които са индивидуализирани имотите, отдадени под наем за срок от 5 години. По отношение на сключения Договор №1275/25.07.2017 г. за наем на земеделска земя, за поземлен имот № 013194 няма подадено заявление от земеделския производител Г. Христов, защото същият няма животновъден обект в населеното място, където се намира имотът, а именно в [населено място].
Административен съд Ямбол е подвел така приетите за установени фактически обстоятелства под приложимите материалноправни норми, съобразно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, като е отчел действието на ЗПУКИ (отм.) за периода 01.01.2009 г. – 19.01.2018 г. и новия ЗПКОНПИ, в сила от 23.01.2018 година. Органът е установил конфликт на интереси по отношение на Х. Христов през 2017 г. и по време на действието на ЗПУКИ (отм.), поради което съдът е счел, че преценката на нарушенията следва да се извърши по отменения вече закон. В този смисъл и като се е позовал на чл. 2 и чл. 8 ЗПУКИ (отм.), които са аналогични на чл. 53 и чл. 54 ЗПКОНПИ е извел извод за наличие на конфликт на интереси по отношение на Х. Христов, в качеството на кмет на Община Болярово за мандат 2015 - 2019 г. и лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.), съответно лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПКОНПИ.
Съдът е обосновал и правно релевантния факт, че Х. Христов и Г. Христов са свързани лица, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.) и § 1, т. 15, буква „а“ от ДР на ЗПКОНПИ, с обстоятелството, че те са баща и син. Според съда със сключването на петте договора от 25.07.2017 г. за отдаване под наем на земеделска земя – общинска собственост, Х. Христов, в качеството си на кмет на Община Болярово, в нарушение на чл. 8, изречение второ, предложение първо ЗПУКИ (отм.) е упражнил свое правомощие по служба в частен интерес на свързаното с него лице - земеделският производител Г. Христов. Съдът е преценил, че именно като резултат от тези действия е осъществена нематериална облага, изразяваща се в помощ и подкрепа на свързаното лице - земеделския производител Г. Христов, в намерението му за развиване на дейност като собственик/ползвател на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ.
Споделяйки изводите на административния орган за извършеното от Х. Христов нарушение, в качеството му на кмет на Община Болярово, първоинстанционният административен съд намира, че е осъществен фактическият състав на „конфликт на интереси“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗПУКИ (отм.). В заключение и при липсата на основанията за отмяна на акта административният съд отхвърля оспорването на Х. Христов срещу решението на КПКОНПИ.
Решението на Административен съд Ямбол е валидно, допустимо и правилно.
Следва да се споделят изводите на първоинстанционния административен съд, формирани след преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Решението на Комисията е издадено от компетентен орган - КПКОНПИ, съгласно чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗПКОНПИ. Правилно е преценено, че актът е постановен в съответствие с изискването за форма по 74, ал. 1 ЗПКОНПИ, като съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 и ал. 3 ЗПКОНПИ. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като лицето е уведомено за възможността да бъде изслушано, както и да подаде възражения, след като се запознае с доказателствата по преписката и представи допълнителни такива с оглед предприетото право на защита. Решението на КПКОНПИ е съобразено с материалноправните норми и целта на закона.
Първоинстанционният административен съд е изложил собствени фактически изводи и павни такива, с които обоснова наличието на конфликт на интереси по смисъла на закона - чл. 8, изречение второ, предложение първо ЗПУКИ (отм.), който установява забрана за лице, което заема публична длъжност, да сключва договори в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задължение по служба. ЗПУКИ (отм.) е приложимо материално право, уреждащо правния характер на нарушението и настъпилите последици към датата на неговото извършване.
Неоснователни са касационните възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до необоснованост на съдебното решение поради липса на основанията по § 5, ал. 1 ДР на ЗПКОНПИ. Ирелевантно за конкретната хипотеза е обстоятелството, изтъкнато в касационната жалба на Х. Христов, че неговият син е бил земеделски стопанин преди датата на сключване на договорите. Както ЗПУКИ (отм.), така и ЗПКОНПИ установяват точно при наличието на какви материални предпоставки се поражда конфликт на интереси по отношение на определена категория лица. Наличието на облага, макар и с нематериален характер обоснова и частния интерес на лицето при сключване на процесните договори за наем на общинска земя.
Изложените в касационната жалба аргументи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон, не се споделят от настоящия касационен състав.
Първоинстанционният съд правилно е определил и на основание чл. 142, ал. 1 АПК, че за е налице на конфликт на интереси по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.), който е бил приложимо материално право към момента на осъществяване на нарушенията, следва да са осъществени трите кумулативни предпоставки от фактическия му състав, а именно: 1./ лицето да заема публична длъжност, по чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.), 2./ да е доказано наличие на частен интерес от негова страна, 3./ възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо публичната длъжност.
Конфликтът на интереси в този смисъл следва да бъде доказан безспорно от административния орган. От данните по делото е видно, че КПКОНПИ го е доказала главно и пълно в съдебния процес, а тезата, застъпена в касационната жалба на Х. Христов в обратния смисъл, поради недоказност на една от материалните предпоставки на фактическия състав – наличие на частен интерес, е необоснована.
Според предвиденото в чл. 2, ал. 2 ЗПУКИ (отм.) „частен интерес“ е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Аналогично съдържание на понятието е вложено и в разпоредбата на чл. 53 във връзка с чл. 54 ЗПКОНПИ.
Следва да бъде посочено, че конфликт на интереси може да има само, когато съответният частен интерес на лицето, което заема публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите правомощия по закон. Достатъчно е лицето, което заема държавна длъжност, да има частен интерес, който да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му по служба.
От своя страна и съгласно чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ (отм.) облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
Видно от мотивите на първоинстанционното съдебно решение, и КПКОНПИ, и административният съд правилно са преценили, че е налице конфликт на интереси между Х. Христов, в качеството му на кмет на Община Болярово при сключване на договорите за наем между Община Болярово, чрез кмета на Общината и Г. Христов, регистриран земеделски стопанин и син на Х. Христов. Съобразно доказателствата по делото поведението на касатора е квалифицирано от КПКОНПИ като наличие на частен интерес, изразяващ се именно в получаване на нематериална облага в полза на „свързано лице“. Първоинстанционният административен съд обосновано е възприел доводите на административния орган относно наличието на частен интерес на касатора, който към датата на нарушението е заемал висша държавна длъжност.
Правилно съдът е определил датата на нарушението - 25.07.2017 г. - датата, на която са били сключени договорите за наем на земеделска земя, общинска собственост. Отдаването под наем на имоти – общинска собственост е сложен фактически състав, съобразно нормите на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл.37и ЗСПЗЗ, за който по делото не се спори, че е бил осъществен. Независимо от законосъобразността на проведената процедура по отдаване под наем на общинска земеделска земя, Х. Христов, в качеството си кмет на Община Болярово е упражнил свое правомощие по служба в частен интерес на свързаното с него лице Г. Христов съобразно на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.), в нарушение на чл. 8, изречение второ, предложение първо от същия закон. В резултат от нарушението за касатора е реализирана нематериална облага, изразяваща се в помощ и подкрепа на свързаното лице - земеделският производител Г. Христов, в намерението му за развиване на дейност като собственик/ползвател на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ.
Именно тази облага характеризира и частния интерес, така, както законодателят го е въвел като понятие в чл. 2, ал. 2 ЗПУКИ (отм.). В своята съдебна практика Върховният административен съд последователно поддържа становището, какъвто е и настоящият случай, че за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публ
ични длъжности. Законодателят не изисква дори доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияли на установения частен интерес.
Това означава, че не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Именно с оглед избягването на горепосочените съмнения законодателят е въвел забраната по чл. 8 ЗПУКИ (отм.), респ. чл. 58 ЗПКОНПИ лице, заемащо публична длъжност, да участва във визираните в разпоредбите дейности, включително в издаването или постановяването на актове, в частен интерес. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение №5739/12.05.2021 г. на ВАС по адм. дело №2880/2021 г., VІ отд., Решение №1690 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. дело №11949/2020 г., VІ отд., Решение №12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. №2277/2020 г., VI отд., Решение №17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. дело №9250/2019 г., VІ отд., Решение №115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. дело №1439/2015 г., VII отд., Решение №6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. дело №1791/2014 г., VII отд. и др.
В допълнение, за осъществяване състава на чл. 8 на ЗПУКИ (отм.) е без значение дали лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност, като достатъчно и необходимо условие е извършването на действията в частна полза да е във връзка с правомощията на овластеното лице.
С решението си КПКОНПИ изрично е посочила наличието на частен интерес съобразно действията на Х. Христов, и че той е свързан именно с помощ, подкрепа в полза на неговия син и наемател по договорите за наем от 25.07.2017 година. В конкретния случай обществено укоримо е самото упражняване на правомощието с условията на частен интерес. За касатора е било налице условието по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ (отм.), вменяващо му и задължението да подаде декларация за конфликт на интереси по конкретен повод, което той не е сторил.
Правилно, предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ, която е приложима, доколкото производството е образувано по сигнал, органът е постановил отнемане в полза на държавата на възнаграждението получено от Х. Христов, което е породило и конфликт на интереси. Законосъобразни и мотивирани са изводите на административния съд досежно отнетата в полза на държавата сума, както и за размера на наложената глоба по чл. 171 ЗПКОНПИ, предвид установеното нарушение по чл. 8, изречение второ, предложение първо ЗПУКИ (отм.).
По изтъкнатите съображения касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Изводите за законосъобразност на оспорения административен акт обосновават правилност на първоинстанционното съдебно решение, което при липсата на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №131/10.06.2021 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. дело №240/2020 година.
ОСЪЖДА Х. Христов от гр. Болярово, ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ №1, ет.4, ап.13, да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с адрес гр. София, площад „Света Неделя“ №6, разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.