ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
И петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) определи, че министърът на правосъдието няма правен интерес и не може да обжалва избора на Борислав Сарафов за и.ф. главен прокурор, съобщи lex.bg. В определението си ВАС категорично посочва, че Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е тази, която посочва изпълняващ функциите главен прокурор, а не Пленумът.
Делото пред касационната инстанция беше образувано по жалба на министъра на правосъдието Атанас Славов, който настоя да бъде отменено определението на тричленния състав на ВАС и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или петчленният състав сам да се произнесе по същество, като обяви за нищожно решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), с което Сарафов беше определен за и.ф. главен прокурор и да върне преписката за произнасяне вече от Пленума на ВСС. Ако пък втората инстанция приеме, че колегията е компетентна да определя временен обвинител №1, тогава петчленният състав да отмени решението за Сарафов и да върне преписката за ново разглеждане и произнасяне от ПК на ВСС, поиска Славов.
Директорът на Националната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов, който е зам. главен прокурор по разследването, беше определен за временен обвинител №1 с решение на ПК на ВСС от 16 юни.
Тъй като имаше различни становища по въпроса кой е компетентен да определи и.ф. главен прокурор – колегията или Пленума на ВСС, министърът на правосъдието предложи, а кадровиците обсъдиха темата като в дискусията бяха застъпени и двете мнения. Но така и не се стигна до конкретно решение на ВСС по въпроса.
След дебата Славов обжалва решението на ПК на ВСС за определянето на Борислав Сарафов за и.ф. главен прокурор.
На 19 юли тричленен състав на ВАС обаче остави жалбата на министъра без разглеждане като посочи, че той няма правен интерес да атакува решението на колегията. Според върховните съдии само прокурорите могат да оспорят избора на Сарафов с мотив за защита на обществения интерес. От определението на ВАС става ясно също, че дори и да беше разгледана жалбата на министъра, съдът нямаше да отмени избора на и.ф. главния прокурор. Върховните съдии застъпват изказаната и по време на дебатите във ВСС теза, че изборът на и.ф. главен прокурор след освобождаването на титуляря, се прави от колегията, а не от Пленума.
Министърът на правосъдието оспори определението на първата инстанция пред петчленен състав на ВАС като заяви, че има правен интерес.
Но сега петчленен състав на ВАС с председател Сибила Симеонова и членове Георги Георгиев, Севдалина Червенкова (докладчик), Славина Владова и Мария Николова, определи, че министърът няма правен интерес и не може да обжалва избора на Сарафов за и.ф. главен прокурор.
ВАС подробно се спира на въпроса кой орган е компетентен да определя изпълняващ функциите обвинител №1 – Прокурорската колегия или Пленумът.
„Конкретният случай не се отнася до процедура по чл.173, ал.3, предл. 2-ро ЗСВ досежно предложение за кандидатура за главен прокурор. Касае се до процедура за определяне на изпълняващ функциите на административен ръководител, който ръководител е бил отстранен от длъжност по чл. 168, ал.7, изр. 3- то ЗСВ. В настоящата хипотеза съответната колегия на ВСС, в случая ПК на ВСС, определя един от заместниците на главния прокурор за изпълняващ функциите на главен прокурор, до избирането по законоустановения ред на нов главен прокурор.
Тълкуването на нормативната уредба налага извод, че министърът на правосъдието не е активно легитимиран да прави предложение кой от заместниците на главния прокурор да бъде определен за изпълняващ функциите на същия. Това правомощие законодателят е предоставил изцяло на съответната колегия на ВСС“, изтъква ВАС.
Петимата върховни съдии посочват, че в случая е недопустимо да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от Закона за съдебната власт, според който само поне трима от ПК на ВСС и министърът на правосъдието може да правят предложения за кандидатури за главен прокурор.
„Налице е изрична законова уредба за избора на изпълняващ функциите на административен ръководител при преждевременно отстраняване от длъжност на титуляра. В разглежданата хипотеза министърът на правосъдието не е от кръга на субектите, имащи право да предлагат някой от заместниците на главния прокурор.
При липсата на такова правомощие, той не е от кръга на субектите, които могат да оспорят решението на Прокурорската колегия, с което тя е определила за изпълняващ функциите на главен прокурор Борислав Сарафов, при което за него не е наличен правен интерес от оспорване законосъобразността на избора му“, казва ВАС.
Що се отнася до доводите на министъра, че разполага с държавновластнически функции, петимата върховни съдии отбелязват, че това безспорно е така. Допълват, че според ЗСВ той има правомощия да прави предложения за назначаването на административни ръководители в съдилищата и прокуратурата, както и да предлага кандидати за председатели на ВКС и ВАС и за главен прокурор.
„Тези правомощия на министъра на правосъдието са израз на държавновластническите му функции. Те могат обаче да се упражнят само в хипотезите, изрично посочени в конкретните правни норми, като приложението им извън тях е недопустимо. Правилно е прието от тричленния състав, че лицата, осъществяващи държавновластнически функции, в това им специфично качество, следва да бъдат изрично посочени в закона, а в случая липсва овластяване“, посочва ВАС.
Допълва, че по делото не са представени доказателства от страна на Славов, които да установяват, че той е упражнил някое от правомощията, за които твърди в жалбата, че притежава. „Обосновано тричленният състав приема, че в процесния случай с разпоредителната част на обжалвания административен акт, в който е обективирано властническото волеизявление на органа – определянето на изпълняващ функциите главен прокурор, не са отнети права, с които министърът разполага, нито са вменени задължения за последния, поради което липсва засягане на правната сфера на министъра от издадения акт, тъй като не се установява правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на конкретни негови права и законни интереси“, казват петимата върховни съдии.
Във връзка с искането на Атанас Славов за произнасяне по съществото на спора и предвид характера на делото, ВАС подчертава, че произнасянето е само по допустимостта на жалбата и не са налице компетенции за разглеждане и произнасяне по същество.
Определението е окончателно.
