ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Медиите напоително всичко ми обясниха. Сега настъпил нов „рестарт” на протеста! Новото е, че са се включили студентите! Новината е, че сега ще станем по-силни! Млади репортерки задъхано интервюират „новите революционери”, чак по микрофоните тече сладостратна лига... И няма кой да каже „Стига”!
Предимството да си по-възрастен и нестрадащ от деменция е в паметта! За разлика от младите хора, аз знам! И помня!
Помня 1990. Помня и цяла една кохорта „революционери”. Помня, как се лепяха карти с черепи, как се боядисваха дървета в синьо, как от чужбина даваха акъл /и пари/ на младото тогава СДС. Помня как то самото толкова беше уверено, че ще спечели изборите…
Но от всички социологически изследвания, от докладите на всякакви наблюдатели, от паралелни преброявания и т.н. резултатът бе ясен. Въпреки че виден наш артист довлече мургав наш съгражданин по потник в изборната нощ, въпреки приказките за тайнствен милиционер, който се разхождал пред секцията в Горно Надолнище, въпреки твърденията, че май не било Горно Надолнище, а Долно Нагорнище, приказките за милиони фантоми и т.н., изборите бяха загубени. И се почна...
Изборният резултат не им хареса, но вкл., „новите братя от чужбина” ги признаха. Значи, трябва да се намери друг начин, въпреки народната воля, да стане пак нашата... Намери се оператор-„танкист”, с тайнствен запис /така и не се разбра истински ли бе/ и Председател/Президента на България бе атакуван с катун пред президентството, един глупак щеше да се пали, но вместо това запалиха партийния дом... И всичко това гарнирано с дрънкащи от моралност приказки, от които следва, че един политик, защото е изпуснал една фраза в яда си, нищо че и през ум не му е минало да я реализира /не че не го можеше/, не просто трябва да подаде оставка, ами и всичко трябва да се преиграе, докато „ние спечелим”. И защото напрежението след пожара започна да спада, катуна се прибра, защото започваше учебната година и студентите и част от преподавателите, които се препичаха на слънце, започнаха да учат, се стигна до фарса, наречен „студентска окупационна стачка”.
Първият въпрос беше: защо окупационна стачка? След като всички студенти искат оставка /и тогава в исканията нямаше много разнообразие/, не можеше ли просто да не ходят на лекции и упражнения? Така Университетът щеше да бъде блокиран по-здраво от всякакви вериги и катинари.
Не можеше, защото студентите-активисти на десницата бяха твърде малко. И щеше да лъсне фарса, който ни показваха тези дни с окупацията на 272 аудитория, а после и на Ректората – шепа хора искат не да протестират, а да пречат на всички други, така че да се създаде /с помощта на винаги услужливите медии/ представата, че всички студенти не искат да учат, а да свалят властта.
Тогава като социолог прекарах доста време около университета /външен човек и в двора не можеше да влезе/.. Наблюдавах, проведох почти 100 интервюта с влизащите и излизащите /без претенции за представителност/. Описах резултатите, но никоя от прясно „освободените” медии не пожела да ги публикува, защото щеше моментално да бъде обявена за ретроградна, антидемократична, „червена” и т.н..
Властта също бе изпаднала в ступор и се държеше като заспалата Снежанка тъкмо след задавяне с отровната ябълка.i
Какво се констатира тогава?
Първо, съвсем немалка част от студентите не бяха студенти, обучаващи се в „окупираната” сграда, други изобщо не бяха от СУ /имаше от ВМЕИ, ВХТИ, ВИАС и пр./, трети не бяха и помирисали следване. Имаше и доста ученици от средните училища.
Второ, беше пълно с дейци на „Подкрепа”, с политици и депутати от СДС,, с разни намусени субекти /от тях и едно интервю не можах да получа/ пристигащи с лъскави коли, с кашони, с разни котленки с храна, каси бира и т.н.
Имаше и студенти от СУ. И повечето от тях се изживяваха като герои, които с още едно малко усилие ще помогнат на Сизиф да метне камъка на върха и ще възцари щастие, моралност, справедливост и „корекомски” стандарт за всички.
Накрая стана, каквото стана...
Е, неколцина от студентите наистина „успяха в живота” Един-двама от отличилите се станаха депутати. Още един-двама – със стипендии заминаха да доучват в чужбина. След доста повече години на немалко и от другите студенти се наложи да заминат навън. Защото неолибералния рай, който ни докараха моралните подстрекатели на окупацията, им остави гурбетчийството като единствена форма на реализация или поне за прехрана...
Сега какво става?
Ами същото!(ii) Изборите пак се загубиха. Най-голямата партия в парламента остана без власт, другите „крилца и перца” на десницата просто изпуснаха дори келепира на депутатството и на партийната субсидия.
И пак се намери морален повод за да се иска ревизия. Случаят Пеевски. Кандидатурата му, освен по много други причини, бе неподходяща и морално укорима, категорично неприемлива за нормалните хора с нормален морал! Същото важи и за промените в Закона за ДАНС!
Наистина е крайно време да се постигне еманципация на политическите институции от нашенските мижави, но все пак „олигарси”. Крайно време е всяка политическа партия, дори само допираща се до властта, да знае, че държавата трябва да мисли преди всичко за общото благо и всеобщата справедливост, а не за тези, които могат да ти „оправят живота”. Това, което БСП и ДПС направиха, твърдо бе морално укоримо!
Затова подкрепям протестите на честните хора. Затова мисля, че тази коалиция, която забърка казуса Пеевски, въпреки извиненията си и корекциите в политиката, които направи, следва да понесе своята политическа отговорност.
Добре де, защо ме няма сред любителите на тъпана и дудука, крещящи със светнал поглед „Оставка”!
Пак поради същата причина: по-стар съм, повече помня и по-често са ме лъгали. А за един бит, както казва поговорката, двама небити дават. Затова, преди да грабна и аз вувузелата, се питам:
Защо протестът „анти-Пеевски” не спря след 3 дни, когато нашият герой се отказа сам от ДАНС, а продължи като селска оплаквачка да вие „Коой, Коой”?
Кой добави и упорито налага искането „Оставка”? Всъщност моралното и честното искане трябва да е не „Оставка”, а „бързи избори!” /защото предишните не ни харесват/.
Как стана така, че политически сили и политици, които са не по-малко виновни /за да не кажа повече/ от настоящите на власт, за хала на всички ни, изведнъж се оказват честни, морални, принципни, а всички други сме до гуша в..., хайде да кажем, батака.
И най- важният въпрос: Морално ли е една неморална постъпка да се „поправя” с още по-неморални и нечестни помисли и действия?
Пак повтарям, това, което се случи по казуса „Пеевски”, бе законно, но неморално. Това е вина на БСП и ДПС, която, слава богу, благодарение и на протеста, няма далеч отиващи последици!
А морално ли е да нарушиш цял куп закони, да подслушваш и слухтиш, да четеш СРС-та в НС и да съживяваш сюжета за „лекарите – вредители” /същото и за съдиите/, да мачкаш правосъдието, да „удряш” по тези, които имат нещастието да са ти конкуренти, морално ли е да назначаваш митничари, просто защото риташ топка с тях, да закриляш Мишо Бирата и още маса знайни и незнайни ДДС крадци и разбойници /вж. разговорите Танов-Дянков/?
Морално ли е на практика да крепиш нечистите хватки на посочените по-горе, да не инициираш и/или да не подкрепиш нито един вот на недоверие към тази власт, откровенно мачкаща законите, но след това да се разграничиш от нея, да си спретнеш Реформаторско блокче, да се гушнеш в апартаментчето си в блока и да се правиш на чист, невинен и високоморален и принципен?
Морално ли е да твърдиш, че Местан е креатура на, и е зависим от Доган, но ти самият, само защото се казваш Кънев, Лукарски и как ли още не, нямаш нищо общо с тези, под чието крило си расъл, заемал куп длъжности, правил кариера?
Морално ли е, просто защото са те отбили от „хранилката”, да излезеш с „активистите” си и с незнайно количество платени клакьори да протестираш „от името на народа”? Да твърдиш, че не ти, а социалните мрежи организират протестите, че едва ли не Фейсбук пренесе роял пред парламента, плати стотици лозунги, балони, кафе и пр. реквизит?
Високонравствено ли е да се маскираш като гражданин, при условие, че си храненик на партии и политици, олигарси и офшорки, държавния департамент на САЩ и фондацията на Сорос?
Не е лошо да ти дават пари, за да защитаваш нечии политика и интереси, да лобираш за тях. Но е крайно неморално да криеш връзките и привързаностите си и да се представяш за редови гражданин...
И накрая: Справедливо ще накажем сегашната власт, тя ще подаде оставка и ще има избори. Но кой и защо не иска да каже какъв ще бъде резултатът от нови избори? И какво ще стане след като ги проведем?
В древния Рим, без развита криминалистика, само въз основа на отговора на въпроса „Кому е изгодно?” са разкривали маса заговори, комплоти, че и престъпления. Нека и ние си зададем въпроса, кому не са и кому са изгодни извънредни избори?
На първо място, очевидно са неизгодни за България. Страната ще остане без бюджет, без нов избирателен кодекс. Около Коледа и Нова година не знам как ще се проведат нормални и честни избори. Новият програмен период по усвояване на Европейските средства най-вероятно ще се парализира и ще тръгне с 3-4 месеца закъснение.
След това, очевидно, губещи ще са тези честни граждани и студенти, които искат морална и честна политика, скъсване на пъпната връв, здраво омотала политически сили и икономически интереси. Защото хубаво е да кажеш, „тези”, са обвързани с олигархията. Но следва въпроса, а кои са „другите”, които не са обвързани с олигарсите и монополите? Тези, които ги създадоха, като им продадоха държавната собственост за „жълти стотинки”? Тези, които доказаха, че могат да „ударят” по всеки олигарх, ако „не е наш” и/или не си плаща? Може би Реформаторският блок, който е нов? Ами вижте в „Гугъл”, кои са в ръководствата на частите на „новото” – гъмжи от „невинни” хора, които са били министри, заместник министри, депутати, кметове, евробюрократи и т.н. и т.н.
А кому са изгодни изборите? Много просто, на всички останали!
Първо, изглежда интерес има сегашната коалиция. Ако успее да подобри поне с един депутат парламентарното си присъствие, ще има мнозинство, ще се отърве от зависимостта от непредвидимия „крепител на кворума”. Данните от социологическите изследвания от юли насам показват, че този вариант е доста вероятен.
Второ, изгодни ще са за ГЕРБ. В момента, макар и неголеми засега, части от електората й бавно, но последователно преминават към Реформаторския блок, БАСТА и др. За ГЕРБ всеки ден извън властта носи сериозни загуби. В сегашната конфигурация на НС, въпреки най-високия брой депутати, тя не може да вземе властта.
Трето, ще са полезни за другите части на десницата, доколкото ще и дадат шанс отново да стане парламентарно представена сила с всички следващи от това облаги. И, ако отново погледнем социзследванията, ще видим, че РБ най-вероятно ще влезе в парламента с около 20-ина депутати.
И в заключение, нека да видим какво ще стане след извънредните избори.
Първо, каквото и да се случи, освен откровена катастрофа на политически сили, през следващите 2-3 месеца не може да има управляваща коалиция без участитето на ГЕРБ или на БСП. Данните са категорични. Освен ако не възникне някаква още по-уродлива коалиция „ГЕРБ в съюз с БСП”, няма вариант на управление освен „БСП + желаещи” или „ГЕРБ + желаещи”. Първото си го имаме и сега. Не бих казал, че е мечтата ми от детинство, но, според мен, все пак е за предпочитане пред второто.
Второ, а защо ГЕРБ като първа политическа сила не състави правителство? Отговорът може би само възпитаниците на помощно училище „Ст. Караджа” не го знаят. Докато беше на власт, рушейки институциите, удряйки по всички политически сили, ГЕРБ я докара дотам, че никой от сегашната конфигурация на парламентарните сили, не иска да я подкрепи.
Какво ще се измени в тази конфигурация след извънредните избори? Ще има абсолютно мнозинство на ГЕРБ? На това вече и Борисов и Цветанов няма да повярват. Другите политически сили изведнъж ще обикнат ГЕРБ и ще се разкаят, че преди не са искали „да си играят с него”? Това май и доверчивия Веселин Маринов няма да приеме за реалистично.
Тогава? Много ясно какво тогава... Какво ще бъде евентуално новото в НС, освен РъБъ? Тогава тъкмо много моралните, „качествените”, „умните и красивите”, всички тези които днес абсолютно неморално ни лъжат и се разграничават от ГЕРБ, ще забравят всичките си клетви и приказки за това, как едва след много сериозна промяна в ГЕРБ, в много краен случай, и съвсем крайно евентуално, все пак ще се „вземат” с партньора си по ЕНП.
Чакайте бе, за колко време една сериозна партия може да се реформира, за 2-3 месеца ли? За това си трябват години. Как реформаторският блок ще изпълни обещанията, които днес раздава „на корем”, ако не участва във властта? Или ще получи абсолютно мнозинство? Не ме разсмивайте, тъжно ми е!
Тъжно ми е, че „ач кьопеците”(iii), които ме учат на нравственост, са толкова нетърпеливи за власт, че вече не остана нищо морално и законно, което да не прегазят.
Тъжно ми е, че както и да се казва, на колкото и „крилца и перца” да се разпарчетоса десницата за последните 23 години, така и не се научи да губи избори, да приема и уважава народния вот, да не говори за имуществен или образователен ценз за участие в изборите, да не призовава за лустрация, въпреки че когато и да вземе властта, все това прави...
Тъжно ми е, че я докарахме дотам, че да трябва да траем и проявяваме разбиране, когато „безчестник на чест ни учи”
Разбрахте ли сега, защо не съм грабнал вувузелата и не съм при протестиращите?
Хайде поне да си спомним Хр. Смирненски”:
„И ето ме: важен, блестящ, елегантен, богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин, безчестник; но... винаги с чест!"
От Поглед.инфо
