ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Олигархия", "олигархичен модел", "преборване с олигарсите", "демонтиране на олигархичния модел"… Биха могли да се изброят още много словосъчетания, свързани с една от основните теми на предизборната кампания. Тя се наложи с непосилна лекота най-вече заради превръщането й в основна теза на новоучредената формация на Румен Радев "Прогресивна България". Оттам тя пое по свой път и изведнъж понятието "олигархия", формулирано от Аристотел през III в. пр.Хр., заживя свой собствен живот в причудливия български политически свят на нашия век.
Понеже вярвам в силата на думите, вярвам и във възможността за тяхното унищожаване с неправилна и повърхностна употреба. По всяка вероятност борците срещу олигархията се борят за и срещу различни неща, но поради липсата на плътност на мисълта могат да вложат своите желания във всяка дума. Включително и в думата "олигархия". В съвременния български контекст тя е нещо като ламята, която трябва да бъде победена от някой юнак и ето че най-отбрани юнаци се явяват, за да се сборят първо помежду си. Който победи, ще бъде достоен да се сбори и с олигархията.
Това е митично мислене, което е останало в българския мисловен инстинкт от античните времена, когато митовете са се произвеждали и преживявали в реално време, без дори да изчакат предизвикалите ги събития да се превърнат в минало. В античния тип мислене митът е в настоящето, а не в миналото. Тук не са важни конкретните думи, които му придават форма, а разказът, чиято структура не се променя. Затова спокойно можем да заменим думата "олигархия" с думата "ламя" и ще видим, че отново ще се роди все същият митичен разказ.
Въпреки всичко обаче понятията носят своя смисъл въпреки непроменимата структура на разказа. Понеже "борбата с олигархията" все още не е налице, а се случва само под формата на люти закани, сме свободни да възприемаме тази част от кампанията като опит да се постави диагноза на българското общество.
Ако "олигархията" е заболяването, то как би могло да бъде лекувано то, след като никой не обръща внимание на смисъла на тази дума. Преди стотина години българите са наричали охтика повечето тежки заболявания, защото хората, които страдали от тях, винаги много охкали. Сега е модерно всеки симптом за заболяване на болнавото българско политическо и обществено тяло да се нарича "олигархия". Широтата, с която се употребява това понятие, дава възможност то да погълне в себе си всичко и да бъде виновно за всички болежки. Доста удобна, но празна откъм съдържание конструкция, чиято лековатост прилича много повече на балон, отколкото на действителен усет за исторично мислене в дълбочина.
Преведена от древногръцки, думата "олигархия" означава управление на малцина. Аристотел я формулира като изкривяване на демокрацията, която в древноатинския полис се е упражнявала пряко на агората. Съчетаването на политическа и икономическа власт в едни ръце, както е популярно да се дефинира този тип управление в българското публично пространство, не е единствената възможност.
Малцината биха могли да бъдат военни, както е било в Спарта, богати или мъдреци, както понякога се е случвало в Атина. Последното наподобява представителната демокрация, която е изобретена в края на XVIII и началото на XIX век в Западна Европа. В представителната демокрация в политическия процес участват пряко действително малцина, а не всички обитатели на националната държава, чиято структура засега е единствената възможна за съществуването на тази политическа форма.
За да се върнем в настоящето, ще кажем, че преминаването от представителна демокрация към олигархия действително би могло да бъде съществен проблем за едно общество. Тук говоря за обществото, а не за държавата. Двете са различни структури, като втората произлиза от първата, а не обратното.
Държавата е само политическа изява на едно общество, в което влизат културни, икономически, религиозни и още много тенденции. В България олигархично управление беше осъществявано най-вече в средата на 90-те години на миналия век, когато цялата наследена от социализма икономическа инфраструктура беше подчинена на държавата. В този период политиката движеше икономиката, а парите движеха политиката.
Имаше периоди, в които собственикът на "Мултигруп" Илия Павлов и още няколко души подреждаха дневния ред на Министерския съвет и направляваха пряко не само политическите решения, но и икономическите. Тази тенденция започна да замира след 1997 година с бързата приватизация и същественото оттегляне на държавата от икономическия живот.
През последните 6 години България се намира в политическа криза, като правителствата и парламентите се сменят през няколко месеца. Въпреки това икономиката работи и страната отчита икономически растеж. Този факт говори, че икономиката се е отделила от политиката. И ако има проблем с олигархията, то той не е толкова в политическата доминация върху икономиката, а в икономическата доминация върху политиката. Как точно политическата власт ще има силата да заповядва едно или друго едновременно на банките, индустриалния капитал и стотиците хиляди малки и средни търговски фирми? Политическата власт би могла единствено да балансира в една или друга посока и да създава или да не създава проблеми за икономиката. Тя не може да заповядва на икономиката и ако се опита да го направи, ще срещне толкова силна съпротива, че няма да е в състояние да отговори.
Ако се вгледаме в посланията, свързани с борбата срещу олигархията, ще видим, че всички те стигат до обществените поръчки. Тук трябва да отбележим, че делът на обществените поръчки в икономиката ни е около 15 процента. Толкова е и в останалите европейски държави. Останалите 85 процента от икономиката нямат преки взаимоотношения с държавата и общините. Повечето от тях избягват този досег умишлено, защото ще трябва да се сблъскат с бюрокрацията, забавените плащания и политическото маневриране.
Затова дори и "борбата с олигархията" да се проведе по най-добрия начин, това ще засегне около 15 процента от българската икономика. Виждайки финансово разточителната кампания на Румен Радев и хъса, с който говори за обществените поръчки, се сетих за максимата, според която властта не се отменя от принципи, а от друга власт. Така както олигарсите не се преборват от юнаци, а от олигарси.
Добрата новина е, че както и да приключи "борбата с олигархията", това едва ли ще засегне 85 процента от икономиката. Лошата е, че абстрактното митично говорене със сигурност няма да доведе до обществено удовлетворение. Дори и в средите на онези, които искрено вярват, че се борят срещу олигархията.
Тома Биков за "Филтър"
