Омбудсманът Константин Пенчев: Не плащате парно с години? Дължите само за 3

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

- Константин Пенчев е завършил право в Софийския университет, специализирал е във Франция.
- Съдия от кариерата, бил е адвокат 10 години.

- През 2001 г. Пенчев става народен представител в 39-ото Народно събрание в групата на НДСВ, а през 2004 г. е избран за председател на Върховния административен съд и член на Висшия съдебен съвет по право
- Национален омбудсман е от октомври 2010 г., женен е с две деца.

Интервю на Румяна Стефанова

- Хората отново негодуват от нелогично високите сметки за парно. Докога ще продължават тези своеволия на Топлофикация, г-н Пенчев?

- Основните проблеми в Топлофикация за мен са липсата на индивидуален договор, липсата на измервателни уреди, които точно да показват кой колко топлина е изразходвал, както и заплащането за сградна инсталация. Не е нормално всички живеещи в една кооперация да поемат разходите за загубата на топлоенергия, при условие че не всички я ползват. Има хора, които са се лишили от парно и топла вода, защото нямат пари. Ние обаче ги караме да плащат. И всички тези недостатъци са в Закона за енергетиката. Т. е. без законодателна промяна няма как да се подобрят условията на потребителите на топлинна енергия. За съжаление, въпреки многото обещания, не само Министерският съвет, но дори и отделни народни представители нямат предложения в тази област.

- Много граждани, отказали да плащат нещо, което не са ползвали, натрупаха големи дългове към топлофикациите. Има ли давностен срок, в който дружеството може да си търси парите?

- Давностният срок и за топлофикация, и за електроразпределителните дружества, и за мобилните оператори, е тригодишен. Общата давност в България е пет години, но за периодични плащания е три.

- Т. е., ако някой е натрупал сметка за пет години, две от тях отпадат?

- Те не могат да отпаднат автоматично. Когато топлофикациите или пък ЕРП-тата тръгнат да си търсят вземанията по съдебен път, тогава гражданите могат да направят възражение за давност и съдът се съобразява с това възражение. След което остава само дългът за последните три години.

- Затова ли наемат разни фирми, които притискат длъжниците с всевъзможни средства?

- Колекторските фирми се наемат обикновено да събира несъбираеми вземания. Т. е. когато имате например погасени задължения по давност пред топлофикация, или пред някой мобилен оператор, те много добре знаят, че ако ви вкарат в съда само ще загубят пари, затова продават дълговете ви на много ниска цена на такава фирма. Тя от своя страна започва - с всякакви методи често на ръба на закона, да ви притеснява сутрин, обед, вечер да платите. И на който не му издържат нервите – плаща, дори и това, което вече не дължи. По този въпрос писах до министъра на вътрешните работи, до главния прокурор. И двамата ми отговориха, че ще вземат мерки да се знае кои и как върши тази работа. Засега обаче не виждам отзвук на моето предложение колекторските фирми да бъдат лицензирани. Видяхме какво се случва с бързите кредити и как законодателят реши, че е крайно време да се приеме някакъв регламент. Но това стана, когато хората изпищяха, имаше и трагични случаи. Не знам какво трябва да се случи и с тези фирми, че държавата да се намеси.

- Има ли някакъв напредък в борбата с монополистите година след масовите протести на българите?

- Уви, нищо не се промени решително. Имаше едно намаление на цената на електроенергията с около 5% и това е, което реално се случи. При конституирането на 42-ото Народно събрание внесох доклад за всички потребителски неволи - за лоши практики на монополите, за безобразното качество на услугите и т. н. Посочихме и пътя за преодоляването им, но имам чувството, че сме глас в пустиня.

- След като институциите са глухи за предложенията ви, как тогава помагате на гражданите?

- В някои случаи нашата намеса помага, в други – не. За топлофикациите например много малък процент от жалбите за завишени сметки са основателни. И отговорът е - законът е несправедлив. Тук няма как да помогна, освен да настоявам да се промени законът. Но има случаи, в които нашата намеса дава своите резултати. Така например благодарение на препоръките на омбудсмана се допълни Наредба №38 за безплатните лекарства за домашно лечение, на хора, страдащи от алцхаймер. Застъпвали сме се и за т. нар. редки болести, чиито лекарства са много скъпи. Вече, знам, се готви клинична пътека за тези болести. По мое искане Конституционният съд прие, че не може да има необжалваеми глоби. По този начин се премахна една огромна несправедливост хората да плащат глоби, дори и да не са виновни. Наскоро пак по мое искане Конституционният съд излезе с решение, с което защити правата на голям брой собственици, чиито земи са отчуждени – било за магистрали, било за някакви други мероприятия. Според законодателството имаше възможност да им се отнемат имотите, без преди това да са получили стотинка. А конституцията казва, че отчуждаване може да има само в краен случай, при много силна обществена нужда и само след справедливо обезщетение. Т. е. първо собственикът трябва да бъде обезщетен, после може да му се вземе имотът. Та искам да кажа, че само с тези две искания сме решили и за в бъдеще проблемите на много хора и сме защитили правата им.

Да не говорим за безобразията в общините и как се нарушават там правата на хората. Имахме случай например на родител, който не си е платил данъка за колата и 11 месеца общината не му издава акт за раждане на детето. Трябваше да се намесим ние, за да се оправят нещата. Пак по искане на омбудсмана беше обявена от КС за противоконституционна безумната идеята хората да не могат да излизат в чужбина, ако не са си платили данъци. Аз им обясних, че не може в ХХІ век да има затвор за длъжници. Да, всеки е длъжен да си плаща данъците, но си има други начини да се съберат вземанията.

- Вие сте органът в България, който инспектира и психиатричните заведения. Какво се случва в тях?

- Това е една нова дейност на омбудсмана. Всяка една държава, която е подписала конвенцията на ООН срещу изтезанията, трябва да има свой орган, който да прави инспекция на места, в които има хора, които не могат да ги напуснат на свободна воля. Това са не само затворите, не само следствените арести, но и психиатричните клиники, и домовете за деца без родителски грижи. И в изпълнението на тази нова функция, нашите експерти непрестанно обикалят такива заведения, след което се правят препоръки към съответните органи, които отговарят за тях. Не е тайна за никой, че условията в психиатричните клиники са под всякаква критика. Финансирането им е неясно, няма регистър за пациентите, няма клинични пътеки, няма достатъчно лекари, няма персонал. Спрямо хората с психични заболявания ние вървим по старото законодателство от след турско робство и им слагаме една черта. Поставяме ги под пълно запрещение с диагноза - недееспособен. Оттук нататък такъв човек е все едно осъден на смърт без право на замяна.