ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
При някои спорове е добре да бъде въведена задължителна медиация, каза днес омбудсманът доц. Диана Ковачева, която участва с пленарен доклад в онлайн национална научна конференция.
Организатори на форума, посветен на медиацията в различни обществени сфери, е организирано от Икономическия университет във Варна, институт "Итера" и Камарата на медиаторите в България.
Задължителни общи първи срещи между страните може да има при семейноправни или при потребителски спорове, делбени производства, дела с малък материален интерес или касаещи етажна съсобственост, посочи Ковачева. Според нея проблем е, че правната уредба по въпросите на медиацията не е достатъчно ефективна. По думите ѝ държавата трябва да заяви по-категорично подкрепата си, като се въведат гаранции за подготовката на медиаторите и за ефективен контрол върху центровете по медиация от страната на Министерството на правосъдието.
Въпреки че оплакванията пред Комисията за защита от дискриминация са с подчертано лични моменти, е възможно и при тези случаи да се търсят сключване на споразумения и помирителни производства, допълни нейният председател доц. Ана Джумалиева. Тя уточни, че работата на българската институция е аналогична като дейност и задължения на тази в САЩ, а там медиацията се счита за подходящ способ за решаване на спорове от такъв характер.
Разрешаването на спорове по извънсъдебен път е приложимо и в сферата на здравеопазването, допълни проф. Дарина Зиновиева от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Според нея въведената в действащото законодателство фигура на здравния медиатор е изключително странна и всъщност се очаква той да подпомага само общините, като се занимава с уязвими групи и здравна профилактика. Всъщност, това са посредници, а не истински медиатори, каза Зиновиева. Нейната позиция е, че възможност да се регламентира медиацията в здравеопазването дава приемането на закон за защита на пациентите, но като се вземат предвид всички специфики на тази система.
Във Франция вече функционира медиатор-изкуствен интелект, допълни зам.-директорът на Института за държавата и правото при БАН доц. Надежда Йонкова. Според нея обаче това е притеснително, тъй като медиацията е нещо по-различно от присъждането на финансово обезщетение и цели нарушителят да осъзнае грешката си. Вариантът за извънсъдебни споразумения е приложим в много сфери, но не навсякъде, посочи Йонкова и изрази личната си позиция, че медиацията е редно да остане в обсега на човешкия интелект.
