Онкохирургът проф. Григор Горчев и съпругата му за изборите в живота и решението на лекаря да влезе в политиката: С опита ми в медицината и образованието прецених, че има с какво да съм полезен
Последвайте ни в Google News Showcase
Онкохирургът проф. Григор Горчев е водач на листата на ГЕРБ и СДС в Плевен от гражданската квота. Светилото в онкологията и съпругата му Зорница разкриха пред БТВ през какво са преминали в живота и защо проф. Горчев е решил да влезе в политиката.
„Често ме питат защо се впускам в политиката – призна проф. Григор Горчев. - Много съм дал на медицината, образованието и на семейството. В момента, в тази ситуация, би било лош вкус да стоя малко встрани от всичко ставащо в обществото. Решил съм за себе си, че трябва и мога да дам нещо и на обществото. С приноса ми в медицината и образованието, които имам, съм уверен, че мога да дам още на обществото и с роля в политиката”
Проф. Григор Горчев каза още, че е бил поканен да се включи в листите на ГЕРБ и СДС лично от премиера Бойко Борисов.
„Да, вярно е. Самият премиер ме покани – разказа проф. Горчев. - Имах разговор с него, след което приех да бъда водач от гражданската квота на СДС”.
Онкохирургът каза още, че въпреки натоварената му програма, вярва че има сили да се справи добре и на полето на политиката.
„Работният ми ден продължава 12 часа, но това е нормално – заяви проф. Горчев. - Трудно е, защото виждам често смъртта. Губим млади хора. Ето, вчера загубих едно младо момиче, което много тежко аз изживях. При това заболяване понякога сме безсилни. Това обаче и допълнително ме амбицира да търся и уча нови техники и методи на лечение и работа. Това е тежка, изпилваща психиката хирургия. Няма как да си безучастен. Тази пандемия допълнително усложнява ситуацията”.
Проф. Горчев призна кое първо го е впечатлило у съпругата му Зорница.
„Това, което първо ме впечатли е, че е адски възпитана – призна той. - Много положителен човек. Паснахме си в нещата бързо, като мистър и мисис Смит. Винаги сме имали един такъв проблем, че никога не сме се карали. При мен нещата са такива, че по 24 часа съм на разположение. На съпругата ми не й е лесно, усещам го. Търпеливо обаче приема нещата. Освен двамата ни сина, имам и една по-голяма дъщеря – Ангела, която е на 30. Разликата между годините на децата е много голяма и е много различно. Децата ми са живота и смисъла ми. Това ми дава сили. Децата ми вдъхват сила, вяра, позитивизъм. Като се прибера и видя децата си, бързо всичко ми минава и забравям всичко. Обичаме в семейството ми екстремните спортове. Имах едно много тежко падане с байк преди години. Тогава бях в болница, на колагуланти. Имах дълго възстановяване.
Да, преди години имах изключително предложение за работа от САЩ. Бе невероятно перспективно и блазнещо. САЩ са люлка на тази хирургия, с която се занимавам аз и преди около 8 години имаха съвсем малко хирурзи да работят с роботи. Предложиха на трима хирурзи от Европа работа, като единият бях аз. Предложението наистина бе доста изкушаващо.Не съжалявам обаче, че не заминахме, защото тук реализацията ни – на мен и на съпругата ми, е на точното място. Тук ни е мястото”.
„ Вярвам, че съпругът ми има какво да даде с опита, който е натрупал – заяви Зорница Горчева. – Вярвам, че ще балансира между тежката хирургия , семейството и политиката. Обсъждаме всичко в семейството ни, така че и тази ситуация с влизането му в политиката, сме обсъдили и решихме, че може да е полезен и на политиката. Вече 11 години сме заедно. Това, че е изключително отдаден на работата и пациентите ме привлече в него. Винаги да поставя грижата за пациента на първо място. Това ме накара да го обикна. Не мисля, че е нетърпим. Ако не се подкрепяме, нещата няма да вървят. У дома това, което ни помага да се абстрахираме са децата. Малкият в деня на изборите ще стане на 5 годинки, а големият е на 9. Те взимат цялото му внимание, когато е у дома.Те са центъра. Имат си вече и мъжки теми. Доскоро малкия бе доста привързан към мен, но все повече иска да е с мъжете и да общува с тях. Разбирам напълно и в тези момента се отдръпвам и им оставям повече пространство. Наскоро големият син извади една медицинска книга и започна да търси за камъни в бъбреците там. Беше доста впечатляващо. Когато съпругът ми пострада с байка, бях бременна. Доста се притесних. Сега с децата вече се пазим,, даваме им пример. Големият син обаче е наследил този екстремизъм и ги виждам как опитват с баща си да се измъкнат и да направят нещо. Бях бременна с големия син, когато той получи предложението за работа в САЩ, но отказа. Ако беше казал, тръгвах, но въпросът за ме е малко емоционален, защото сме свързани и двамата с Плевен. Тук са родителите ми и това надделя”.
