ОПАСНО БЛИЗО! Теодора Духовникова и Владимир Карамазов откровено за приятелството, живота и ударите на съдбата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Култовият актьорски тандем Теодора Духовникова и Владимир Карамазов говориха откровено пред сутрешния блок на Нова телевизия за приятелството и живота, ударите на съдбата и участието си в сериала „Дяволското гърло” и за това как снимките на филма са им помогнали да станат още по-близки.
„Често напоследък ни наричат Теодор и Теодора, защото наистина сме си много близки”, откровен е Владо Карамазов.
„Много пъти бях отвратена от себе си през годините – казва Теодора Духовникова.- Явно всичко, което се случи с нас през години малко понатежа и сега, покрай „Дяволското гърло”, всичко се промени. Владо Карамазов е истинска машина като актьор. Той не понася да не му се подава както трябва в сцените. При него нямаше никаква умора по време на снимките. След 12 часа работа се скапвах, но той непрекъснато ме връщаше в пътя и не ми позволи да се разпадна. Определено излязох променена от този сериал. Вече нямам никакви проблеми да вляза в морга и да видя труп, ако трябва. Най-любопитна ми бе природата на човешкото зло около филма. Това, което го ражда и го превръща в такова. Снимахме в истинска морга и беше наистина шокиращо. Този филм наистина бе реален. Начинът на извършените полицейски акции бе абсолютно достоверен. Децата ми непрекъснато ме питат кой е убиеца. И се ядосват, че не ми казват. Съпругът ми също е доста заинтригуван. При нас с Владо се получи една много сериозна връзка, която трудно би се разкъсала след двата месеца, които прекарахме в снимки на сериала. Всички мислят, че сме едни щастливи хора, но сме болни, уморени хора. По едно време се бяхме превърнали в едни развалини. Наистина сме си много близки. Това не може да се обясни. Става дума за едно родено партньорство. Много е странно. Злобата ни заля наистина като океанска вълна. По-скоро явно тук обичаме да не харесваме хората, а не да ги харесваме. Вероятно думата „звезда” дразни много хора и тук това е неприемливо. Получавала съм много страшни съобщения от фенки на Владо и на Юлиян Вергов. Знам че всичко, през което преминаваме калява. Човек се калява в нещастието, а не в щастието. От загубените битки ставаш не по-малко добър генерал от този, който е спечелил битката”.
„Аз съм много добър и честен човек и вероятно точно заради това ставам много гаден на моменти – признава Владимир Карамазов. - В същността си знам, че съм добър и честен човек. Явно, за да се преобърне тотално представата на хората за един човек трябва нещо масово, каквото се оказа сериала „Дяволското гърло”. В продължение на един месец, като започнахме снимките, Теодора наистина ме побърка. Имаше сериозни съмнения дали това което прави е добро и се получава. След първия месец обаче нещата се промениха. Явно си повярва. Всичките й истерии обаче са много симпатични. Но това е нормално.
В периода на снимките ми се случи нещо в живота, което още не знам дали съм преодолял. Разделих се с приятели. За мен това бе голям апокалипсис. За мен този сериал се превърна в едно спасение, защото исках да се махна от София. Става дума за компанията ни с Юлиян Вергов и Захари Бахаров. Бяхме хора, които искахме да опитаме нещо, но този опит не бе обмислен. Разбрахме много неща за нас но развалихме взаимоотношенията си. Това ме промени и не мога да казвам на хората дали ги харесвам или не. Уморих се да бъда фалшив. Този разрив промени нещо в мен.
Непрекъснато ни питат по улиците кой е убиецът в „Дяволското гърло”. Хората явно се вълнуват. Брат ми бе побърка и му казах кой е. Той казал на съпругата си и тя ми се обади бясна.
Много пъти съм си мислил да зарежа всичко и да отида на някой остров и да направя школа по дайвинг. Но после си давам сметка, че няма гаранции, че и това би се получило.
Колкото до приятелството ни с Теодора, не е късмет, че сме се срещнали, Това е живота. Явно ни е било писано. Много й се радвам и наистина много се подкрепяме. Случиха й се ужасно много неща и много се радвам за нея.
Може би Господ би се изкефил, че в един кратък миг е съумял да събере Теодор и Теодора. Наистина по някакъв начин си приличаме с Теодора. Определено Господ би се зарадвал на тази малка среща в един малък град от тази вселена”.
