Последвайте ни в Google News Showcase
Има една знаменателна снимка на бившия премиер от последно време. Тя е направена в деня, когато под натиска на ЕНП преодоля сърденето си и се завърна в парламента. Фотографите и репортерките обсадиха от всички страни своя любимец и той грейна в средата, горд и щастлив, както по времето, когато любопитни журналистки опипваха мускулите му. Оттогава той отива сутрин в парламента, завърта се за десетина минути, дано го забележат и снимат, след което си отива. Скучно му е да обсъжда народните дела, ако в центъра не е неговата личност.
Ето защо той посрещна с нескрит гняв успеха на срещата, която управляващите направиха с медиите. Най-много го вбесиха главните редакторки, които се появиха на срещата с Орешарски, Станишев и Местан старателно гримирани и фризирани, така както се отива на виенски бал например. „Мога да коментирам - злобно заяви той - прическите на главните редакторки и шефки, които бяха отишли на тази медийна среща, които услужливо седяха на тази среща и мълчаха“.
Неговата елементарна комплексарщина изби на „високо“ политическо ниво. И произнесе една тирада, която и без помощта на психотерапевт разкрива какво е неговото страдание: „Като наближат избори, всички започват да се правят на мъже. Аз, честно да ви кажа, по-лошо от завистлив мъж няма. Моята съдба, за съжаление, така се нареди последните години, че все някакъв мъж има, който да иска да прилича на мен. Завиждат ли, броят ли ми, не мога да ги разбера. Искат да ви влязат в обувките, да са като мен“.
Клакьорите, които като дежурни пропагандисти „доразвиват“ идеите на лидера в сутрешните блокове, очевидно не разбраха кого все пак има предвид генерала. Затова той побърза да внесе яснота, като ги насочи към желаната посока: „Лютви Местан няма за какво да ми завижда, защото той е един много интелигентен, умен и красив човек. Станишев обаче ми завижда, защото го е яд, че го бия на всички избори.“
На поканата обаче на Станишев да излязат на публичен дебат по европейската политика на България, Борисов се измъква по чорапи. Станишев не бил премиер, така че като какъв ще дебатира с него. Пък и нямало обективен арбитър за такъв дебат. На въпроса на една агенция аз отговорих, че съм готов да водя един такъв дебат. Ще допълня сега, че ако се стигне до някакъв напредък, аз съм готов да водя дебата на неутрална територия, по правила, уточнени с представители на двамата партийни лидери, и с неутрални наблюдатели - гаранти за обективното протичане на дебата. Имам предвид личности като Копринка Червенкова и Стефан Попов, с които бих разговарял, ако има съгласие. Но аз мисля, че дразнител за Бойко Борисов е третият от управляващата тройка, а именно министър-председателят Пламен Орешарски. Сигурно и той като мен е забелязал, че във всички изследвания на общественото мнение неговият рейтинг непрекъснато се повишава и дори е задминал повечето партийни лидери.
В един от предишните си коментари във в. „Ретро“ отбелязах, че щеше да е справедливо за „Мъж на годината“ да беше издигнат и Орешарски. И ето, че според последното изследване на рейтинга на политиците премиерът е вече на трето място /3-то/, след Кристалина и Фандъкова. И преди президента Плевнелиев, и преди самия Бойко Борисов, комуто „всички завиждали“. Същият този Орешарски, когото ругаеха и осмиваха, когото сваляха и обиждаха, сега е на първо място сред българските политически мъже. О-о-о, как боли това! Как пробожда в сърцето! Това е непоносимо! Но как може най-суетният сред суетните да признае, че завижда на „сламения човек“, както обиждаха премиера? Той не би желал и да ги сравняват дори. Пред мен има един списък от 40 разлики между Борисов и Орешарски, който доказва колко справедливо е класирането на двамата. Негов автор е Христо Проданов. Ще цитирам само няколко от 40-те разлики: „
- Борисов замрази доходи, пенсии, детски и майчински, а Орешарски ги размрази, даде коледни добавки, върна швейцарското правило, увеличи майчинските и какво ли още не. - Борисов работеше в ситуация на пълен обществен и медиен комфорт и нищо не направи, а Орешарски работи в една изключително тежка среда, под натиска на всекидневни протести, на крайно подмолна и агресивна опозиция, но въпреки това постига резултати.
- Борисов увеличи цената на тока, а Орешарски я намали за първи път.
- При Борисов имаше натиск, рекет и принуда върху бизнеса, а при Орешарски има мерки в подкрепа и осигуряване на спокойна и предвидима среда на бизнеса.
- При Борисов държавата беше най-неизрядният платец, а при Орешарски всичко беше разплатено, за да може днес държавата да не дължи и 1 левче ДДС на бизнеса.
- При Борисов демокрацията беше почти суспендирана, имахме авторитарно управление, МВР беше превърнато в политическа полиция, държавата представляваше заплаха за живота, здравето и сигурността на своите граждани, а при Орешарски всичко това беше премахнато или поне ограничено.
- При Борисов хората бяха „лош човешки материал“, „кучета“ „шибан народ“, а при Орешарски са стимул за работа.
- При Борисов по цял ден имаше мачлета, тенисчета, обикаляне с народни средства по села и паланки, 24 часа гастрол по медиите, рязане на лентички, реване, тупане в гърдите, жалване и оплакване, как все някой МУ пречи, а при Орешарски имаме работа, работа и пак работа.
- При Борисов имахме партийна бюрокрация и калинки, а при Орешарски имаме държавна администрация и експерти.
- Борисов управляваше чрез насаждане на страх, натиск, рекет и принуда, а Орешарски управлява с последователност, стоически усилия и търпение, с надежда и перспектива за хората, държавата и бизнеса.“ Ето защо е толкова раздразнителен Борисов. Защото самият той завижда. И е все по-самотен. И излишен.
