Нобеловият лауреат написа есе, в което обяснява защо площад "Таксим" в Истанбул е символ на свободата за турците
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Световноизвестният турски писател и нобелов лауреат за литература Орхан Памук подкрепи протестиращите в своята страна с открито писмо. Списание "Нюйоркър" разпространи неговото есе "Спомените на площада", в което той обяснява защо площад "Таксим" в Истанбул е символ на свободата за турците.
"В мемоарите ми "Истанбул" писах за това колко много семейства са живели в апартаментите от блока Памук в "Нишанташъ". Пред тази сграда имаше 50-годишен кестен, който слава Богу все още е там", пише Орхан Памук в есето си и продължава:
През 1957 г. общината реши да го отсече, за да разшири улицата. Самонадеяните бюрократи и авторитарни управници пренебрегнаха съпротивата на квартала. Когато дойде време да режат дървото, семейството ни прекара на смени цяла нощ и цял ден на улицата, за да го опази. Така не само защитихме дървото, но и създадохме общи спомени, към които фамилията и днес се връща с удоволствие. Те са нещо, което ни сплотява.
Днес площад "Таксим" е кестенът на Истанбул.
Живея в този град от 60 години и не мога да си представя и един единствен негов обитател, който да няма поне един спомен, свързан с "Таксим". През 30-те години на ХХ век в старите артилерийски казарми, които сега правителството иска да превърне в търговски център, имаше футболно игрище, на което се играеха официални мачове. Прочутият клуб Taksim Gazino на ъгъла на парка "Гази" беше център на нощния живот през 40-те и 50-те години.
По-късно тези сгради бяха разрушени, дървета бяха отсечени, нови бяха засадени и отстрани на парка се подредиха магазинчета и най-известните галерии в Истанбул. През 60-те мечтаех да стана художник и да излагам в някоя от тези галерии. През 70-те площадът бе сцена на възторжено празнуване на 1 май, оглавявано от профсъюзи и неправителствени организации, в което известно време и аз участвах. (През 1977г. при провокация и последвало насилие загинаха 42 души). В младостта си с любопитство и удовлетворение наблюдавах как всевъзможни партии - десни и леви, националисти, консерватори, социалисти и социалдемократи - провеждаха митингите си на "Таксим".
Тази година правителството забрани празнуването на 1 май на площада. Що се отнася до казармите, всеки в Истанбул знаеше, че те ще свършат като мол на единственото зелено местенце, останало в центъра на града.
Да се правят такива големи промени на площада и парка, събрали спомените на милиони хора, без да се консултираш с жителите на Истанбул, е огромна грешка на администрацията на Ердоган. Това безчувствено отношение отразява плъзгането на властта към авторитаризъм. Но се изпълвам с надежда и увереност като гледам как хората на Истанбул отказват да предадат без бой правото си на политически демонстрации на "Таксим", да се откажат от паметта си.
