Последвайте ни в Google News Showcase
“На 03.04.2024 ми беше оказан психологически натиск да подам оставка от заеманата от мен длъжност като главен секретар на МВР, като бях заплашен, че в противен случай ще бъда привлечен като обвиняем за тежко престъпление и задържан под стража. Натискът беше упражнен от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, с участието също на административния ръководител на СГП прокурор Илияна Кирилова и в присъствието на нейния заместник Христо Кръстев, както и на председателя на Комисията за противодействие на корупцията Антон Славчев. Впоследствие късно вечерта натиск върху мен за подаване на оставка беше оказан и от министъра на вътрешните работи Калин Стоянов, който ми предостави предварително изготвено заявление с това съдържание и настоя за незабавното му подписване.
Упражненият натиск беше толкова голям, че аз подписах изготвената от тях оставка. Въпреки този непоносим натиск, на следващия ден реших в името на другите мъже и жени в униформа и уважението ми към Министерството на вътрешните работи, да Ви информирам, а не да си мълча, както и да оттегля принудителната оставка.”
Живко Коцев (Министерски съвет, вх.номер 20.Ж.-1 от 08.04.2024 г.)
Главният секретар на МВР вчера излезе в отпуск по болест. Ето какви въпроси публично искам да му задам:
1. Обадил ли се е по телефона на главния прокурор Борислав Сарафов, след като служители на КПК са влезли в кабинета му и са го помолили да напусне работното си място, за да иска незабавна среща с него?
2. Получил ли е телефонно обаждане от Стефан Димитров, след като служители на ДАНС и КПК са влезли в дома му? Защо разследваният за контрабанда като участник в групата на Никола Николов-Паскал се е обадил точно на него? Звънял ли му е при други случаи с молба за съдействие и подкрепа?
3. Защо е дал показания като анонимен свидетел, какъвто самият той е пожелал да стане? В тях потресаващо впечатление прави неговото признание, че е знаел за разследванията за незаконна дейност срещу Марин Димитров и Стефан Димитров, но въпреки това е поддържал отношения с тях от лоялност към Бойко Рашков?
4. Защо не е уведомил за “непоносим натиск”, упражнен върху него, своя адвокат Илиян Василев, в присъствието на когото е направил самопризнания при втория разпит на 4 април, скоро след срещата в кабинета на главния прокурор?
5. Защо се е обадил на пресцентъра на МВР, за да поиска да бъде разпространено лично написано от него обръщение към колегите му от системата на МВР, с което създаде публична представа за доброволност на решението да подаде оставка?
6. Защо на 5 април се появи на пресконференция в Министерски съвет, редом с премиера в оставка Николай Денков, което е в грубо нарушение на изискването за деполитизация и на Закона за МВР?
7. Защо подава сигнал за “натиск”, упражнен върху него на 4 април, едва на 8 април?
8. Толкова ли е лабилен психически, след 33 години работа като полицай и полицейски началник, че не е намерил сили да устои на “натиска”, упражнен върху него (както твърди в сигнала до Николай Денков) в кабинета на главния прокурор?
Днес Кирил Петков заяви, че имало доказателства и сигнали за натиск върху главния секретар. Ето го сигналът-доказателство, един единствен - твърдения на Живко Коцев.
Вчера публикувах в ПИК разказ за събитията, според свидетели на събитията от Съдебната палата. Призовавам и другите участници в срещата на 4 април в кабинета на главния прокурор да разкажат какво се е случило. Най-вероятно Живко Коцев се надява да избегне последващи съдебно-процесуални действия с този сигнал и с болничните. Обаче след съответната експертиза обвинение може да му бъде повдигнато, независимо дали си лежи у дома.
По-голям резил, предизвикващ всеобщо отвращение, МВР не е преживявало: главният секретар, излегнат полугол до контрабандист и смс към него от подсъдимия, подарил му скъп часовник: “Липсваш ми”.
Соня Колтуклиева
