ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За пръв път видях Вежди Рашидов през далечната 1986 г. в едно телевизионно студио на единствената по онова време Първа програма на единствената телевизия в България. Гостувахме по различни поводи, и на мен като ученик ми бе трудно за разбиране неговото изкуство. И днес ми е трудно - простичък съм си. Но за да е там - имаше причина. По онова време в студиата случайни хора не канеха.
Минаха години, наблюдавах го дистанционно как се появява като комета, защитава това, в което вярва, и после обиден и предаден напуска и се скарва дори с най-близките си, когато принципите му не съвпадат с конюнктурата и аморалността.
Когато отвращението му не му позволява да говори и седи на една маса с виновниците.
Човек на честта и достойнството. Скара се и се обърна срещу ДПС и Доган, когато меркантилността победи там, скара се сега и с ГЕРБ , когато безпринципните договорки надделяха над националните интереси. И същевременно - когато се изискваше решителност или жертва той я правеше - последната бе само преди няколко месеца, когато го избраха за председател на Народното Събрание. Донякъде си приличаме - и аз реагирам по подобен начин, но и дума да няма - неговите висини като личност не мога да достигна.
Днес той напусна Парламента като депутат, но и партията си - ГЕРБ. Ако оставките му преди 2 дни можеха да се окачествят като признание за вина, то днешните са звучен шамар за тези, които меркантилно предадоха идеи, предадоха България в спора с "Македония", предадоха избирателите си, предадоха принципите си, за да се целунат и прегърнат в името на далаверната сглобка с прасчо и най-големите шарлатани и измамници в българската история.
Иначе моралните съдници възмутено го оплюха. Но онези ухилени клакьори, които бяха до него, когато е казал КАКВОТО МИСЛИ, умишлено и услужливо ги пропуснаха - защото те са от нашите. А нашите са винаги прави, нали...
ОСКОТЯЛОТО общество направи още една крачка към пропастта.
Андрей Ненов
