ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ОТ GEN Z КЪМ GEN Z... С ЛЮБОВ.
Докато те хвърляха камъни по държавността, ние се прегърнахме, за да я запазим цяла.
Те имат камъните. Ние имаме сърцата си.
И повярвайте ми – нашите сърца са по-твърди от техните павета.
Казвам се Руфат Руфатов. На 23 години съм. И днес искам да говоря с вас – онези от другата страна на кордона. Онези, които сочат с пръст.
Аз съм член и симпатизант на ДПС от момента, в който Делян Пеевски пое лидерството и видях, че някой най-после говори за хората, а не само за политиката. Но днес не пиша като партиец. Пиша като човек, който държи момичето, което обича, докато светът около нас се опитва да ни накара да се мразим.
Нека изчистим въздуха веднага. Никой не ми е платил да държа плаката, който виждате. Ние не бяхме на площада, защото някой ни е „докарал“, а защото видяхме нещо, което ни уплаши до смърт. Нещо, което не вярвах, че ще видя през 2025 година.
Видяхме как „демократични“ лидери като Кирил Петков, Асен Василев и Ивайло Мирчев истерично подстрекават тълпите с реторика, която смразява кръвта. Чухме скандирания, които мислехме, че са останали в учебниците по история. „Турци вън“? Сериозно ли? Това ли е вашата „промяна“?
Аз и моята приятелка сме български граждани от турски произход. И искам да ви кажа нещо, което вашите лидери удобно пропускат – ние ВИНАГИ сме се обичали с нашите приятели българи. За нас, в нашите градове, в нашите смесени компании, никога не е имало „ние“ и „вие“. Нямаше го това разделение, господа от „жълтите павета“.
Вие го създавате.
Вие конструирахте този ХАОС. Вие инсталирахте тази омраза изкуствено в съзнанието на цяло едно поколение само за да обслужите глада си за власт.
Но искам да предупредя архитектите на този хаос: Омразата е бумеранг. И той винаги се връща, за да удари този, който го е хвърлил.
Ние няма да се пречупим. Няма да ни настроите един срещу друг. Нашите баби и дядовци носят белезите на един друг режим, който се опитваше да прави същото – да разделя, да преименува, да гони. Днес, с методите на ППДБ, под егидата на Радев и с парите на олигарси, които се крият в сенките, ние усещаме същия онзи леден полъх от миналото. Само че сега е опаковано в лъскава, "европейска" опаковка. Но мирисът е същият.
Знам как работят вашите медийни лаборатории. Знам как се създава инженерна анархия. Дори човек без никакъв политически опит вижда отчаянието ви – опитвате се да срутите държавата, защото само върху руините ѝ вашият „господин президент“ и вашите кукловоди могат да властват. Вие не можете да градите. Вие можете само да разделяте – българи срещу турци, българи срещу роми, София срещу прованса.
Искам да се обърна към всички мои връстници, които сега са на жълтите павета и искрено вярват, че се борят за добро:
Спрете за миг. Огледайте се. Наистина ли мислите, че България свършва там, където свършват плочките пред парламента?
България сме всички ние. Обикновените хора. Хората от малките градове, от селата, от смесените райони. Хората, които стават в 5 сутринта, за да работи икономиката, докато вие спите. Ние сме гръбнакът, който ви държи изправен, докато скачате върху него.
И знайте едно – ако успеете да счупите държавата, ако успеете да свалите законното правителство с улично насилие... Този път ние няма да сме 300 000. Този път ще бъдем 600 000. Защото търпението на мълчаливите свършва, когато започнете да посягате на мира ни.
Не позволявайте да ви използват като пушечно месо, скъпи Gen Z. Вашата енергия е прекрасна, но е открадната. Не позволявайте една идея, създадена в цинична политическа лаборатория, да превърне младостта ви в инструмент за погром.
Благодаря на всички мои приятели българи, които днес вървяха рамо до рамо с мен! Благодаря и на човека, който запечата този момент.
Вие доказахте, че когато едни се опитват да взривят мостовете помежду ни, ние сме достатъчно силни, за да ги изградим отново с телата и сърцата си.
Докато някъде там, в "триъгълника на властта", въздухът мирише на изгоряло, а паветата се вадят, за да трошат глави в името на "демокрацията"... ние избрахме да дишаме свобода.
